Тръжна дейност с предмет движими културни ценностти
Публикувано на 26 октомври 2011 г.

Снимка: Ал. Траянов. Тръжна дейност с движими културни ценности.
Тръжна дейност с предмети – движими културни ценности се извършва по специална процедура, регламентирана в Закона за културното наследство. Приложими източници са, разбира се и ТЗ, ЗКН и ЗТР, доколкото е задължителна и търговската регистрация на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности.
Най-напред следва да се отбележи, че трябва да е извършена и предхождащата тръжната процедура, процедура по регистрация на търговеца в специалния регистър към Министерство на културата по чл.116 на ЗКН.
Провеждането на търг, съгласно регламентацията на чл. 120 от ЗКН е допустимо след получаване на специално разрешение за извършване на тръжна дейност от Министъра на културата.
Към заявлението за издаване на разрешение за извършване на тръжна дейност, съгласно чл. 120, ЗКН, следва да се приложат:
- Приети вътрешни правила за тръжна дейност;
- Списък на правоспособните лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4, ЗКН (това са лица, вписани в регистъра по чл. 96, които следва да притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко 5 години стаж в съответната професионална област);
Разрешението е за срок от 5 години и се издава в едномесечен срок. Отказ се постановява, ако лицето на отговаря на посочените в чл. 120, ЗКН условия, който е обжалваем по реда на АПК.
Чл. 120. ЗКН (1) Търговската дейност чрез търг се извършва от търговец, вписан в регистъра по чл. 116 и получил разрешение от министъра на културата за извършване на тръжна дейност с предмет културни ценности.
(2) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава до министъра на културата и към него се прилагат вътрешни правила за тръжна дейност, както и списък на правоспособните лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4.
Преди провеждането на самия търг, следва да бъдат изпълнени и условията на чл. 122, ЗКН, а именно:
- Уведомяване на Министъра на културата за всеки търг най-малко 45 дни преди провеждането му;
- Представяне на каталог с предлаганите за продажба културни ценности;
- С каталога следва да се удостовери извършена идентификация на културните ценности, като той съдържа информация, определена с наредбата по чл. 107;
- След уведомяването по чл. 122 аукционистът следва да публикува обявление за търга на интернет страницата си и в два централни ежедневника най-малко 15 дни преди провеждането на търга;
Държавата има право да придобие като първи купувач културна ценност национално богатство, предложена за продажба на търг, по първоначално обявената цена, като това право може да се упражни в едномесечен срок от представянето на каталога по чл. 122, ЗКН. При провеждането на всеки търг може да присъства оправомощено от министъра на културата длъжностно лице, което следи за реда на провеждане на търга.
Неспазването на предвидените в чл. 122, ЗКН изисквания за провеждане на търг е и основание за отнемане на издаденото от Министъра на културата разрешение за извършване на тръжна дейност с движими културни ценности, а именно:
- Организиране на търг в нарушение на чл. 122, ал. 1 – не е уведомил предварително Министъра на културата за провеждането на търга, не е спазен 45-дневния срок, не е представил каталог с предлаганите за продажба културни ценности или представеният такъв не е пълен;
- Неизпълнение на изискванията по чл. 120, ал. 2 или ал. 7 – не са спазени вътрешните правила за извършване на тръжна дейност или няма необходимите правоспособни лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4, ЗКН;
- Неуведомяване на Министъра на културата при промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението в 14-дневен срок;
- Обявяване на първоначална симулативна цена на вещите от каталога по чл. 122, ал. 1;
Освен отнемането на разрешението със заповед на Министъра на културата (обжалваема по реда на АПК), търговците, извършващи тръжна дейност с движими културни ценности носят и административно-наказателна отговорност по чл.213 и 214 на ЗКН, поради неспазване на задължението за уведомяване при промяна в обстоятелствата или неуведомяване на Министъра на културата за провеждането на търг. Санкцията за нарушението по чл. 120, ал. 7 за настъпила промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за извършване на търговия чрез търг е в размер от 500 до 1000 лв., а на лице, което организира търг с движими културни ценности, без да уведоми министъра на културата по реда на чл. 122, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. санкция в размер от 1000 до 3000 лв. се налага и на лице, което в срока по чл. 123 не публикува обявление за търга.
Освен имуществените санкции, в чл. 121, ал. 2 е предвидена и забрана на търговеца да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок от една година от отнемането му.
Други от Облигационно и търговско право:
- Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник
- Какво се случи с преюдициални запитвания до СЕС, отправени от български съдии по въпроси, свързани с приложението на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (Съединени дела C-708/17, C-725/17; „ЕВН България“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД)
- За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19
- Какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.?
- Какво е „обратно писмо“ и кога намира приложение в практиката
- Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС
- Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя
- Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика
- Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС
- Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване
- Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
- Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното
- ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЗ
- Лихви или обезщетение – практически проблеми относно т.н. „лихви за забава“. Преглед на съдебната практика и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
- Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.
- Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност
- Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците
- Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.
- Заместване в дълг и отговорност на поръчителя
- Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.
- Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД
- Договорът за поръчителство
- Относно задължението за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот – Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело №6/2011г., на ОСГК на ВКС
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“
- Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“
- Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията
- Относно правото на длъжника да избере и посочи, кое от няколкото еднородни вземания погасява (преглед на практиката по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД)
- ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“
- Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).
- Давността не се прилага служебно
- Съдебната практика по прилагането на Пáвловия иск (по чл. 135 ЗЗД) и последиците от уважаването му (отпадане на несеквестируемостта)
- Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)
- Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)
- Право на регрес на застраховател (чл. 274, ал.2 КЗ)
- Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?
- Увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност
- ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Коментари
Все още няма коментари
за “Тръжна дейност с предмет движими културни ценностти”