Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?
Становището, че плащанията на задълженията към топлофикационните дружества са периодични и съответно се погасяват с 3-годишна давност е вече в много голяма степен утвърдено в практиката, особено след прословутото решение на ВКС № 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009г.
Аргументи в подкрепа на това становище са откриват в мотивите на ВКС по гореспоменатото решение, а и при следните правни съображения:
Разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата. За това, следва да се приеме, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
В цитираното Решение № 168 от 22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г.,ВКС, Търговска колегия, Второ отделение приема, че задължението за плащане на консумираното количество топлинна енергия на месечни вноски представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице:
- повтарящи се през определен период от време;
- еднородни задължения;
- с посочен в общите условия падеж;
Това задължение се погасява с изтичането на тригодишен срок. Изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпват поотделно, а за приложението на специалната погасителна давност съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
ВКС приема също, че с оглед разпоредбата на чл.109, ал.1 и чл.110 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката и приложимите Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия (чл.20) потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Макар в цитираните разпоредби на ЗЕЕЕ и ЗЕ да са предвидени различни системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител – на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение – във всички посочени хипотези се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
След влизането в сила на ГПК (нов) има принципна промяна относно задължителността на практиката на ВКС по конкретни дела.
Трябва да се отбележи, че касационното обжалване по конкретния спор, решен с цитираното вече решение на ВКС е допуснато, тъй като по съществения за изхода на спора въпрос – дали по месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.“в“ ЗЗД и съответно дали е приложима 3-годишната погасителна давност, липсва трайна и единна практика на съдилищата. В този смисъл, произнасянето на ВКС следва да допринесе за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда. Поради тези правни съображения долустоящите съдебни инстанции не следва да обсъждат доводи в смисъл, че процесните задължения не се погасяват с изтичане на кратката погасителна давност, а директно да приложат задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касационно обжалване на неправилно въззивно решение.
Накрая, следва да се отбележи, че в противоречие с материалното право (така както е изложено по-горе) има постановени решения в противоречие със задължителната практика на ВКС, което от своя страна наложи Омбудсмана на Република България да отправи изрично искане за Тълкувателно решение на ВКС по въпроса, с цел преодоляване на изолираната съдебна практика в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съгласно чл. 128 ЗСВ, делото следва да се насрочи в двумесечен срок от постъпване на искането на приемане на Тълкувателно решение. Съгласно чл. 130 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат в тримесечен срок от постъпване на искането.
Доколкото е налична информация в публичното пространство, искането на Омбудсмана г-н К. Пенчев е постъпило на 29 юли 2011г. и към настоящия момент няма публикувано Тълкувателно решение. На страницата на ВКС и на Омбудсмана на Република България няма нова информация касаеща искането за приемане на Тълкувателно решение.
Бел. авт. 05.05.2012г.: След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев (Тълкувателно дело No 3/2011 г.) за приемане на тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г. е приел тълкувателно решение, в което приема, че ”понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”
Коментари
13 коментара за “Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?”
Не би и могло да бъде иначе. Добре е обаче, че все пак има решение на вкс. Сега поне съдилищата няма да се притесняват да прилагат закона в този смисъл.
Вие имате ли опит по отношение на 3-годишната давност, конкретно по дела със софийската Тополофикация? Т.е. сигурно ли е, че съдът ще приеме, че давността е 3 години?
Имнно от позицията на своя опит, мога да кажа, че практиката на Софийски районен съд е устойчива. След решението на ВКС (Р № 168 от 22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г.) практиката е стабилна. Пък и както пиша в коментара си, тълкувателните разяснения са задължителни за съда, а съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК – след допускане на касационно обжалване е задължително за съда.
По-важно е вниманието относно процесуалните преклузии – погасителната давност не се прилага служебно от съда, а чрез възражение. Срокът съвпада с този за отговор на исковата молба.
Преглед на съдебната практика и коментар съм публикувала в блога. Прочетете тук: Натиснете тук
Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)
ВКС е приел Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“, което ще бъде публикувано на сайта на ВКС след като бъде подписано от всички съдии.
Съобщението на ВКС по Тълкувателно дело No 3/2011 г. (образувано по искане на Омбудсмана на Република България. )
„На 11.04.2012 г. Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия реши:
Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.“
здравейте,дължах суми за 4 години на топлофикация софия,подхвърлиха ми 1-2 писма без плик на земята пред входната врата на блока ми и аз въпреки че не съм ги получил срещу подпис реших да им платя само че преди това проведох една кореспонденция с тях в която се позовах на три годишната давност по ззд и ги помолих да сторнират задълженията ми за изтеклия срок и да преизчислят задълженията ми,те не стариха това и аз един ден поисках и получих справка за задълженията ми към момента ведно с лихви и главница и платих всичко за три години назад обаче па банков път с указан период за който плащам от последната фактура назад,топлофикация обаче ми е разпределила платената от мен сума като е погасила задължението ми от най старото ми насам,имам ли шанс да заведа дело за недължимост за четвъртата година назад и да го спечеля или ако те заведат дело срещу мен и се позова на погасителна давност за нея/4та година/да ми се сторнират и преизчислят задълженията след като вече сумите са разпределени,важно е да се знае че съм плащал по банков път с посочване на периода и с точните суми по фактура но само за последните три години
Принципно погледнато (извън казуса) следва да се отбележи, че заплатените суми по задължения за период , по-дълъг от три години не са недължимо платени. Давността означава, че сумите не могат да бъдат събрани принудително, ако Вие възразите, че са погасени по давност в рамките на съдебното производство. От една страна е възможно да се аргументира, че сумите не са недължимо платени – съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното.
Много често не се разбира съвсем правилно, какво означава, институтът на давността. Въпросът е разгледан малко по-подробно: тук.
Но в същото време (в принципните рамки на правния въпрос поставен тук), съгласно ЗЗД, чл.76, ал. 1: този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Практиката по чл. 76 ЗЗД е стабилна, напр. Решение № 2764 от 26.XII.1958 г. по гр. д. № 7426/58 г., I г. о.: При две и повече еднородни задължения по тях най-напред се погасяват разноските, лихвите и главницата на най-обременителното за длъжника задължение, когато той е искал това и когато не е определил кое от задълженията му иска да се погаси, а след това по същия ред лихвите, разноските и главницата на другите задължения.; Решение № 89 от 26.ХII.1986 г. по гр. д. № 82/86 г., ОСГК; и т.н.;
Решение № 1183 от 4.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова: „Основанието, на което е извършено едно плащане, т.е. причината, поради която плащането е извършено, е от съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице, като меродавна за това е волята на платеца. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД намира приложение само при наличието на няколко еднородни задължения, т.е. ако по делото е установено по категоричен начин, че действително извършилият плащането длъжник е имал към момента на плащането няколко еднородни задължения към същия кредитор. Ако длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички извършени спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг. При наличие на спор между длъжника и кредитора относно основанието, на което е извършено плащането, в тежест на всеки един е да установи наличието на основанието, на което твърди, че плащането е било извършено.“
В Решение от 16.06.2010г. на Окръжен съд – С, по г.д. 101/2010г. по сходен казус, в рамките на съдебно производство, се приема следното: “Няма никакъв спор,че длъжникът има право да посочи кое свое задължение погасява и кредиторът е длъжен да се съобрази с неговия избор. Още повече, че в редица случаи това е начин на длъжника да брани своите права. Такъв е и настоящият казус. Длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност за вземанията възникнали преди 3 годишния период от датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение и изрично е посочил, че заплатената от него сума касае вземанията, които попадат в периода непогасен по давност. Кредиторът не е имал право да отнесе получената сума за погасяване на вземания, за които не е предприел действия за своевременно събиране, поради което е понесъл санкцията на погасителната давност. В този смисъл е трайната съдебна практика: Решение по арб. д. № 194/1982 г.; Решение по арб. д. № 68/1976 г.; Решение № 5 от 18.01.2008 г. на РС – Пловдив.“
В МОЯ СЛУЧАЙ ДОРИ И НЯМА ИЗДАДЕНА И ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ А ПРОСТО ЕДНО ПИСМО ПОДХВЪРЛЕНО НА ЗЕМЯТА ПРЕД ВХОДА ВЪЗ ОСНОВА НА КОЕТО ЗАПОЧНАХ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ТОПЛОФИКАЦИЯ КОЯТО СЕ ОКАЗА БЕЗ РЕЗУЛТАТНА И АЗ РЕШИХ ДА СИ ИЗЧИСТЯ СМЕТКИТЕ СЪС ТЯХ КАТО ЗАПЛАТИХ СУМАТА ЗА ТРИ ГОДИНИ НАЗАД ОТ ДЕНЯ В КОЙТО ПОЛУЧИХ РАЗПЕЧАТКАТА ОТ ТЯХ И ЗАПЛАТИХ ЛИХВИ И ГЛАВНИЦА ОЧЕВИДНО Е ОБАЧЕ ЧЕ ОПРАВИЯ С ТЯХ НЯМА СЕГА ИЛИ АЗ ТРЯБВА ДА ВОДЯ ДЕЛО ЗА НЕДЪЛЖИМОСТ НА СУМИТЕ ИЗВЪН ТРИГОДИШНИЯ ПЕРИОД ИЛИ ДА ЧАКАМ ТЕ ДА ЗАВЕДАТ ДЕЛО СРЕЩУ МЕ И ДА ПРАВЯ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ И ДА ДОКАЗВАМ НАПРАВЕНИТЕ ОТ МЕН ПЛАЩАНИЯ ЗА ПЕРИОДА НЕПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ
Проблемът с топлофикациите не е толкова в давностния срок,а относно едно престъпление,извършено спрямо абонатите през 2006 година ,с премахването на преклузивния срок от ЗЕ,с което бяха оправдани грабежите на топлофикациите и проблемът бе прехвърлен на абонатите,вместо съответните отговорни лица ,да си получат необходимите възмездия за безотговорно натрупаните пасиви.Перфектно изпълнен“ пирует“ и абоната се оказа „закрепостен“ към топлофикация,а сега управляващите нямат куража да признаят, че енергийната мафия си прокара интересите на всички нива в управлението.Нека върнат преклузивния срок в ЗЕ,което е нормално положение за претендираща за демокрация правова държава,да наложат мораториум на незаконните дела които в момента се водят срещу“некоректните“абонати,защото почиват на документи с невярно съдържание,да признаят записаното в констнитуцията право на собствен избор и неприкосновеност на частната собственост и нещата ще си дойдат на местото.Но тогава топлофикация ще трябва да плаща на абонатите, които не ползват парно,и не желаят да го ползват,за използване на трасе през частен имот, и наем за помещенията за абонатни.Това е „очевадната“ истина.Не е необходимо да си правист, за да я проумееш, но явно сме много далеч от изпълнение на директива 32/2006 год. на ЕС.
Тригодишната давност отнася ли се и за задължения към БТК?
Тригодишната давност е предвидена в закон – ЗЗД, чл. 111, б. „в“ и се отнася за всички периодични плащания. Отнася се и за плащанията за телефонни услуги, защото те представляват периодични плащания, съгласно приетите и наскоро тълкувателни постановки на ВКС, съгласно Тълкувателно решение по ТД N3 / 2011г. на ОСГКТК на ВКС.
Тълкувателното решение дава задължително решение по следния въпрос:
„Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?”
Тълкувана е разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД касателно т.н. „други периодични плащания” относно договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори.
ВКС приема със задължителна сила, че „Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.“
Обобщено: месечните плащания за различните комунални услуги са периодични плащания, които се погасяват с тригодична давност. Давността не се прилага служебно. За това, повече можете да прочетете: тук
Това означавали,че данък сгради и такса смет са периодични плащания и следователно се погасяват с изтичане на 3-годишна давност?
Не, данъците са публични вземания и за тях се прилага ДОПК – чл. 171.