Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)
Настоящият преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация София е базиран както на личния ми опит, така и на задълбочен преглед и изследване на практиката на съдилищата от последните 4 години (след влизането в сила на ГПК нов).
Основен въпрос е, разбира се, въпросът за давността, с която се погасяват този вид плащания. Топлофикационните дружества претендират, да става дума за непериодични плащания, която се погасявали с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Устойчивата съдебна практика, в по-голямата си част застъпва разбирането, че плащанията са периодични и като такива следва да е важима специалната кратка 3-годишна давност, съгласно чл. 111 ЗЗД.
Аргументацията, че плащанията са периодични, се базира главно на следните принципни положения: разпределението на потребената/консумирана топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, то следва да се приеме, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
В съдебната практика се изтъква и аргументът, че задълженията освен ежемесечни са и еднородни. Нещо повече, претендираната лихва от Топлофикационните дружества е начислена периодично, започвайки от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение.
Противните на това разбиране аргументи се базират на следните твърдения:
Задължения за периодично изпълнение сме имали само ако длъжникът извършва в течение на даден срок повече от една еднакви по размер престации, които се повтарят през определен или неопределен период от време, което не било налице при задълженията за плащане на потребена топлинна енергия. Така че, въпреки че задълженията били срочни и отнапред определени, понеже зависели от доставената и потребена енергия не били такива за периодично изпълнение. Моето лично становище е категорично да отхвърля гореспоменатите „аргументи“. Считам, че са несъстоятелни и не почиват на каквато и да е правна логика. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
В практиката на Софийски районен съд, все още има състави, които „защитават“ това становище, макар да не го прилагат поради задължителния характер на съдебната практика на Върховния касационен съд (известното вече Решение № 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009 година ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в което решение се приема, че задължението за плащане на консумираното количество топлинна енергия на месечни вноски представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.)
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда. Поради тези правни съображения по-долните съдебни инстанции не може да обсъждат изобщо доводи в смисъл, че процесните задължения не се погасяват с изтичане на кратката погасителна давност, а следва да приложат задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касационно обжалване на неправилно въззивно решение.
Такава е и практиката на Върховната съдебна инстанция, постановена в:
- Решение №172/23.12.2010 по т.д. №180/2010г. на ВКС;
- Решение №111/08.10.2010г. по т.д. №1068/2009г. на ВКС, ТК, I ТО;
- Решение №71/23.06.2011г. по т.д. №628/2010 на ВКС, ТК, I ТО;
- Решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. ВКС, ТК;
Тези решения съставляват задължителна съдебна практика.
Каква е практиката на СРС? Съдебните състави прилагат задължителната за тях съдебна практика, на основание ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, макар и някои състави в някои съдебни решения да изразяват своята необяснима и непочиваща на правната логика „убеденост“ в непериодичния характер на плащанията.
По отношение на задълженията за лихви, спор в практиката няма – за тях важи кратката тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
Ето преглед на практиката на първа и въззивна инстанция на различните съдилища, от различни съдебни райони, в които е прието, че плащанията са с периодичен характер:
Решение /20.07.2010г. по гр.д. №33793/2009г. на СРС; Решение / 29.12.2011г. по гр. д. № 37726г. на СРС; Решение /08.07.2010г. по гр.д. №2533/2010г. на РС – Плевен; Решение /20.07.2009г. по ч.търг.д. №3132/2008г. на РС – Шумен; Решение №184/19.03.2009г. по гр.д. №4232/2008г. на РС-Сливен; Решение №1164/11.02.2009г. по гр.д. №11.02.2008г. на РС – Сливен; Решение /996/28.12.2009г. по гр.д. № 4059/2009г. на РС – Сливен; Решение №783/25.01.2010г. по гр.д. №1375/2009г. на РС – Сливен; Решение /05.08.2010г. по гр.д. №96/2010г. на Окръжен съд – Сливен; Решение №869/02.06.2008г. по гр.д. №623/2008г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение / 04.03.2010г. по т.д. №730/2009г. на Окръжен съд – Стара Загора; Решение №415/14.10.2009г. по гр.д. №536/2009г. на Окръжен съд – Враца; Решение №422/16.10.2009г. по гр.д. №594/2009г. на Окръжен съд – Враца;
Бел. авт. 05.05.2012г.: След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев (Тълкувателно дело No 3/2011 г.) за приемане на тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г. е приел тълкувателно решение, в което приема, че ”понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”
Коментари
3 коментара за “Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)”
ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, което ще бъде публикувано на сайта на ВКС след като бъде подписано от всички съдии.
Съобщението на ВКС (от 2 май 2012) е, че по Тълкувателно дело No 3/2011 г. (образувано по искане на Омбудсмана на Република България. )
“На 11.04.2012 г. Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия реши:
Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”
С голямо внимание и задълбочено изучавах съдебни решения за издръжки на деца. Останах и оставам разочарован, че такава каша и толкова разнопосочни по същество мотиви едва ли някой може да ми предостави от която и територия на света да избере. В таз част сме „първенци“. От изчетените решения си направих извода: съдебната система не е зле, тя е мноооого зле.
Мога единствено да коментирам така: Да, действително огромен проблем е противоречивата съдебна практика. Липсата на предвидимо правосъдие води до това гражданите да нямат доверие в системата. Това е проблем, както на всички граждани, така и на адвокатите, които консултирайки клиентите си трябва да обясняват, че практиката е противоречива и що е това противоречива практика и че една част от практиката приема така, пък друга – иначе и че съдебния състав ще реши спора според собствения си прочит, който може например да произведе съвсем нова и различна практика.