Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)

Действащият ГПК в чл. 433, ал. 1, т.8 предвижда прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. При наличието на това основание изпълнителният процес се прекратява ex lege (по силата на закона), като актът на съдебния изпълнител (постановление) има единствено констативно значение, т.е. прогласява настъпилото вече прекратяване. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата гласи:

Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Тълкуването на тази разпоредба, съгласно съдебната практика (напр. Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г. – производството е било по чл. 290 и сл. ГПК, което по силата на тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда) и правната теория (Сталев., Ж. Граждански процес, 8мо издание, стр.753), налага извода, че изброяването на основанията е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Според проф. Сталев (цит съч., стр.753) налице ли е някое от основанията (в чл. 330, ал. 1 на ГПК стар, сега чл. 433, ал. 1, т.8, ГПК нов), прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а констатира едно вече настъпило ex lege прекратяване. Но, според проф. Сталев, макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното производство, постановлението е необходимо, за да се приложат някои от последиците на прекратяването.

Съдебната практика (напр. Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г.) е категорична, че с настъпване на основанията (предвидени в чл. 330, ал. 1ГПК (отм), сега чл. 433, ал. 1 ГПК) прекратяването на правоотношението, разбирано като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само  прогласява настъпване на някое от визираните в закона основания. Т.е. то има само декларативно действие, не и конститутивно. Постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. Изпълнителният процес при тук разглежданите основания се прекратява ex lege (по силата на закона) с факта на настъпването на основанието за прекратяване на делото. От този момент започва да тече и нова погасителна давност (за самото вземане) – не от датата на постановлението и не от датата на настъпване на основанието ex lege. (Относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност – в Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г., е прието, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие.)

С Решението на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК  – Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г. (задължителна практика по чл. 290 и сл. ГПк във вр. със задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда. ) по въпроса от кой момент започва да тече новата погасителна давност – от последното предприето от взискателя изпълнително действие или от постановлението за прекратяване е прието, че новата погасителна давност по чл. 111, ал. 1 б. „в“ ЗЗД тече от момента на последното изпълнително действие и това решение на въпроса е задължително за правоприлагащите органи.

T.e. oтносно момента, от който започва да тече новата погасителна давност – в Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г., със задължителна сила е прието, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие.

Принципно, съгласно чл.116, б.“В“ ЗЗД: „Давността се прекъсва: в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.“   В по-старата практика, се приемало, че през времето от датата на образуване на изпълнителното производство до настъпване на основанията за прекратяване му по реда на чл. 330, ал. 1 б. „д“ ГПК стар (сега чл. чл. 433, ал. 1, т.8) давност не тече, тъй като е прекъсната с изпълнителния процес (Така Постановление N0 3/1980г. на Пленума на ВС; Решение №280/23.11.2009г. на ОС – Шумен по г.д. №538/2009г.). Т.е. една част от практиката (преди Решение 31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. 400/2009г., със задължителна сила) приемала, че погасителната давност започва да тече не от последното изпълнително действие, а от основанието за прекратяване ex lege, тъй като до този момент давността била спряна съгласно чл. 116 ЗЗД. Мотивите почиват на приетото в Постановление N0 3/1980г. на Пленума на ВС, с което пък се изоставила по-стара практика, че давност тече и по вереме на изпълнителния процес.

Безспорно е, че изпълнителният процес се прекратява по закон, независимо дали съдебният изпълнител е прогласил с постановление прекратяването на изпълнителното производство, защото то е прекратено ex lege с изтичането на двегодишния срок от последното изпълнително действие.

Съдебната практика в този смисъл е стабилна: Решение №223/12.07.2011г. по т.д. №124/2010г. на Т.к. II т.о. на ВКС, Решение №94/27.07.2010г. по т.д. №943/2009г. на I т.о. на ВКС, Решение №76/07.06.2011г. по т.д. №634/2010г. Нещо повече, има и Тълкувателно решение, чийто постановки в този смисъл не са загубили сила – ТР №47/01.04.1965г. по гр.дело №23/1965г. ОСГК на ВС – граждански отделения. В посоченото ТР №47/01.04.1965г. по гр.дело №23/1965г. ОСГК се казва изрично: „С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. „а“ до б. „е“ ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не.“ Т.е. постановлението на съдебния изпълнител в никакъв случай не прекратява изпълнението, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено.

На цитираното ТР №4/1965 се позовава САС през 2010г. в Определение №981/10.06.2010г. на САС по ч.г.д. №862/2010г., ТК: „с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в съответствие и с неотпадналите задължителни указания на ТР № 47/01.04.1965 год. по гр. д. № 23/65 год. на ОСГК на ВС, се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение“.

В този смисъл са и: Определение №176 на Апелативен съд – Бургас по ч.г.д. №134/2009г.; Определение №1058/18.06.2010г. по г.д. №948/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 15.04.2010г. по ч.г.д. №3814/2010г. на СГС.

С оглед на така изложената аргументация, следва да се потвърди стабилната в съдебната практика  и теория постановка, изразена още в ТР №4/1965 на ОСГК, че“ с настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. „а“ до б. „е“ ГПК (сега чл. 433, ал. 1, т.1-8 ГПК (нов), принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона“.

В заключение, следва да се има предвид, че прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява самото вземане, което ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен, няма пречка за образуването на нов. доколкото не е изтекла давността за самото вземане, която съгласно задължителната съдебна практика е 3 години за периодично вземане и обща – 5 години.  Ако този давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено и той може да започне ново изпълнително производство за същото вземане.


Коментари


18 коментара за “Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)”

Моля , да ми отговорите как да се реагира срещу частен съдебен изпълнител при неспазване на от негова страна на член 446 ал.1 от ГПК на Р.България, а именно е запорирал сметка на жена на която последната получава от НОИ болнични,майчински и детски добавки! При справки с различни адвокати и юристи всички дигат рамене и казват ,че закона в Р. България нито един съдия изпълнител него спазва и държавата не отреагира адекватно!

Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.

Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.
Често се налага да коментирам в блога подобни постове, но отговорът може да бъде само един – търсете си правата. Когато има нарушение на правата на гражданите и процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, най-логичното нещо е да се предприемат необходимите действия чрез адвокат, който да бъде ангажиран и да предприеме всички възможни и законово допустими действия по защита на правата Ви.
Принципно, съгласно ГПК насочването на изпълнението към имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо подлежи на обжалване. Така също е предвиден исков ред за търсене на отговорност от ЧСИ за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Здравейте, имам казус свързан с горната статия. Мой клиент има образувани изпълнително дело при един ЧСИ, който ми предложи да преместя делото при друг. Изпратих молбата за преместване и втория ЧСИ се свърза с мен, като според него делото трябва да бъде прекратено ex lege, тъй като в продължение на 2 години не са извършвани изпълнителни действия. Причината, според него е че длъжниците не могат да бъдат открити, дори да им бъде връчена поканата за доброволно изпълнение. Аз мисля, че не трябва да се прекратява делото, тъй като с преместването е извършено действие и е започнала да тече нова давност.Вие какво мислите? Благодаря ви!

От наша гледна точка преместването на делото при друг съдебен изпълнител НЕ Е ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ, следователно, делото трябва да бъде прекратено. Разбира се, възможно е други колеги да застъпват противното становище.

А според Вас извършените справки в Централния кредитен регистър на длъжниците към КЧСИ от ЧСИ-то влизат ли в кръга на изпълнителните действия?Лошото,че сега трябва да кажа на клиента си, че трябва да плати такси за вдигане на наложените запори върху дружествен дял и МПС.

От наша гледна точка, справки и други проверки на длъжника могат да се приемат за искане за извършване на изпълнителни действия.

Абсолютно права е адвоктаката.Справките на имущество и други съгласно трайната съделна практика а решения на ВКС на са същински изпълнителни действия.

Моля дайте становище/пояснение относно:
1. Кой от двете, ИЩЕЦЪТ или СЪДЪТ всъщност имат правомощието/квалификацията да извършат някакво действие във висящото изпълнително производство, което впоследствие да бъде прието и като „последно изпълнително действие“?
И, например, са ли изпълнителни действия справки и допитвания, до НАП или други, както и уведомително писмо до работодател на Длъжник/Поръчител, ако са направени от Ищеца , а не от Съд /съдия изпълнител?

В статията по-горе са изложени изчерпателно и принципно законовите положения, касаещи прекратяването на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
В коментарите по-долу вече е дискутиран въпросът, кои действия, според мен съставляват такива по изпълнението.
В момента предстои произнасяне на ВКС (тълкувателно дело №2/2013), с което, надявам се много от спорните въпроси в практиката, свързани с принудителното изпълнение ще бъдат преодолени.
В Тълкувателното дело ще бъде разгледан например конкретно и въпросът: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“
Мотивите да се иска тълкувателно решение по въпроса са различните становища в практиката: „Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност. Според друго становище, правните последици на прекратяването на изпълнителното производство също настъпват по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, но с изтичане на 2-годишния срок, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.33, ал.1, б.”д” ГПК отм.). Според трето становище, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.“
За конкретна правна помощ по Вашия казус е необходимо ангажирането на адвокат, който да проучи делото Ви и окаже необходимото правно съдействие. В блога могат да бъдат разглеждани и коментирани само принципни правни въпроси.

Още веднаж – сотносно правомощника на такива действия: Ищец или Съд/съдия-изпълнител, доколкото такива справки и едно писмо до Рабодателя на Длъжник/Поръчител се възприемат (правомерно ли?) за изп.действие с последица ПРЕКЪСВАНЕ НА давностен срок дори при обявено от Държавния съдия изпълнител преустановяване на съд. процес по силата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

Дали вече има произнасяне на ВКС по цитираното тълкуватено дело?

Не, все още няма решение по тълкувателното дело.

искам да попитам за нещо, което не мога да разбера. Ивам ГД от 2009 г. с Топлофикация и изпълнителен лист от м.07.2010 г. от ЧСИ. До момента 25.02.2015 г. не ми е налаган запор и не съм получавала никакви писма. Сега във фирмата ми получихме писмо за налагане на запор, /което не се счита от ръководството, че е връчено по определения ред, но това е друг въпрос./ Аз все още не съм получила покана за доброволно изпъление. Въпросът ми е какви действия взискателя трябва да е предприел през тези две години, за да се счита, че при непредприемането им са минали 2 год. Консултирах се и ми казаха, че ЧСИ през тези години може да е извършвал справки за имотното ми състояние, за месторабота и т.н., поради което да се счита, че 2-те години на бездействие не са изминали.

ВКС се произнесе по въпросите на принудителното изпълнение с Tълкувателно решение №2/2013г.
Кратък коментар по въпросите решение с посоченото ТР можете да видите: тук
Тълкувателно решение №2/2013 на ОСГТК на ВКС можете да видите: тук

Моля за становище относно:
Имам образувано изпълнително през 2005 г.
Нямам имущество на мое име,нито банкови авоари.До юни миналата – 1915 г бях на трудов договор на минимална работна заплата и всеки месец ми удържаха по 60лв.на месец в полза на ЧСИ.Сега съм без работа и без доходи.
В този случай кога мога да предявя иск за прекратявани на вземанията поради давност?Благодаря предварително.

Становища, които касаят конкретен казус не могат да бъдат давани в блога. Вижте общи условия. Принципно, считаме, че прекратяване на изпълнителното производство може да се постанови след изтичне на две години от последнито изпълнително дйествие. Пракратяване на изпълнителното дело не погасява самите вземания. За тях следва да се преценява кога изтича съответния давностен срок – в зависимост от вида на дълга – 5 години, 3 години. Във всеки един случай следва да се преценява и дали няма спиране теченето на давността поради извършване на изпълнително действие, т.е. следва да се преценяват винаги прецизно конкретните факти и обстоятелства по делото.

Здравейте ,
от дълго време чакам решение на съда за прекратяване на изпълнително дело по чл.488 ал.1 т..8
Получих известие от Съдия изпълнителя че делото е прекратено поради бездействие от март 2012г.
Попитах адвоката ми дали това означава че давността е изтекла и вече не могат да ми налагат запори – и той потвърди това . Според вас има ли вероятност да се възобнови делото ?

Здравейте, след изтичане на двугодишния срок и подадена молба към чси-то,той отказва да приеме молбата и да прекрати по давност какво може да се направи.ИЛ от съда ми е от 10.2013г,а от чси полъчих 2014г. до този момент на са иззети никакви средства от мен имам наложен запор но не получавам трудово възнаграждение.
Благодаря предварително за отговора

Вашият отговор на Мартина Тотева Отказ



Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани