Съдебната практика по прилагането на Пáвловия иск (по чл. 135 ЗЗД) и последиците от уважаването му (отпадане на несеквестируемостта)
Публикувано на 12 април 2012 г.
Съгласно чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
В съдебната практика се приема, че когато увреждащата сделка е безвъзмездна, не се изисква знание у третото лице, с което длъжникът е договарял – по аргумент от чл. 135, ал.1, пр.2 ЗЗД: напр. решение №779/16.10.2006 по г.д. №845/2005, II г.о. на ВКС.
По-сложен е въпросът относно действието на несеквестируемостта след като увреждащата сделка е отменена. В практиката на ВКС (напр. Решение №565/31.07.2006г. по г.д. №71/2005г. II г.о. на ВКС) се приема, че при разпоредително действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава (щом прехвърля вещта), че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен.
В посоченото решение, е обсъден аргумент, че доколкото предмет на разпоредителна сделка е несеквестируемо имущество, тя не може да бъде атакувана чрез отменителен иск. Но ВКС приема, че институтът на несеквестируемостта (уреден в ГПК, чл. 444) се отнася до имущество, останало в патримониума на длъжника, но при разпоредителното действие (атакувано с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД), длъжникът сам се отказал от вещта.
Има устойчива практика в смисъла, разгледан по-горе, а именно, че ако длъжникът сам се разпореди с единственото жилище в полза на трето лице, не може да се ползва от несеквестируемостта.
Други от Облигационно и търговско право:
- Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник
- Какво се случи с преюдициални запитвания до СЕС, отправени от български съдии по въпроси, свързани с приложението на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (Съединени дела C-708/17, C-725/17; „ЕВН България“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД)
- За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19
- Какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.?
- Какво е „обратно писмо“ и кога намира приложение в практиката
- Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС
- Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя
- Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика
- Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС
- Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване
- Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
- Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното
- ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЗ
- Лихви или обезщетение – практически проблеми относно т.н. „лихви за забава“. Преглед на съдебната практика и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
- Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.
- Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност
- Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците
- Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.
- Заместване в дълг и отговорност на поръчителя
- Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.
- Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД
- Договорът за поръчителство
- Относно задължението за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот – Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело №6/2011г., на ОСГК на ВКС
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“
- Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“
- Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията
- Относно правото на длъжника да избере и посочи, кое от няколкото еднородни вземания погасява (преглед на практиката по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД)
- ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“
- Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).
- Давността не се прилага служебно
- Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)
- Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)
- Право на регрес на застраховател (чл. 274, ал.2 КЗ)
- Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?
- Увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност
- Тръжна дейност с предмет движими културни ценностти
- ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Е, това вече си е висш пилотаж. Това, че отпада несеквестируемостта при отчуждаване на единственото жилище, ми се струва, че мн.малко хора го знаят. За това е и толкова масово провеждането на искове по чл. 135 от страна на кредиторите – най-често банки. Така получават възможност за удовлетворяване от иначе несеквестируема вещ (ако не е била прехвърлена).
🙂
Това е напълно справедлива защита на кредитора от целенасочени увреждащи действия от страна на длъжника. Не случайно actio pauliana съществува и е заимстван от римското право още.