Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).

Съгласно българското законодателство (разпоредбите на ЗЗД, чл. 138 – 148), поръчителството може да се определи като договор, с който поръчителят се задължава (писмено) спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, като поръчителството се простира върху всички последици на евентуално неизпълнение – включително и разноските по събирането на вземането (държавни такси, такси по изпълнението, адвокатски хонорари на взискателя и т.н.).

Някои от хипотезите, уредени в ЗЗД що се отнася до отпадането на отговорността на поръчителя пред кредитора се съдържат в нормата на чл. 147:

1) Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Двете хипотези на чл. 147 от ЗЗД посочени тук касаят две различни фактически ситуации, в които отговорността на поръчителя пред кредитора за дълга отпада. Например, в Решение №2188/1995г. по г.д. №307/1995г.  на ВС на РБ е разгледана втората хипотеза – в която отговорността на поръчителя е отпаднала, поради факта, че кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника (с анекс) без съгласието на поръчителя. С оглед на така променения договор, касателно срока, ВС е приел, че съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗД, то отговорността на поръчителя е отпаднала.

Относно първата хипотеза на нормата на чл. 147 ЗЗД – в закона е предвидено отпадане на отговорността на поръчителя при бездействие на кредитора при обективирана от длъжника неизправност в рамките на шестмесечен срок от падежа на задължението. Шестмесечният срок се приема, че е преклузивен и за него съдът следи служебно. Шестмесечното бездействие на кредитора прегражда възможността му да реализира вземането си срещу поръчителя.

В Решение №351/1995г. по г.д. №2635/1994г. на ВС на РБ, е прието, че поръчителят не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Нещо повече, в посоченото решение е потвърдено, че този шестмесечен сок е прекратителен и за него съдът следва да следи служебно.

В по-новата съдебна практика – Решение №540/2008г. по т.д. №168/2008г. на ТК на ВКС, касателно разглежданата тук норма на чл. 147, ал. 1, се приема, че „фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД включва два елемента – обективен, който е определен период от време и субективен, изразяващ се в кредиторово бездействие. Последното следва да се преценява единствено и само при изискуемост на главното задължение.“

В посоченото решение е разгледана много интересна хипотеза, касаеща практиката при договорените с кредитора условия за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг при определени условия (например неплащането на 2, 3 или повече месечни вноски или друго) и началото на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД. Прието е, че предсрочната изискуемост, договорена между страните е правна възможност за кредитора, а не задължение и именно бидейки право, то можело да бъде упражнено в зависимост от волята на кредитора. Прието е също, че такава договорна клауза  за възможност за предсрочна изискуемост (в действителност е практика по договорите за потребителски кредити) е „допълнителна, а не алтернативна правна възможност да бъде удовлетворен кредиторът при неизправност на длъжника и преди настъпване падежа на главното задължение“, като изборът да се възползва от така учредената правна възможност е субективно правомощие на кредитора и не настъпва автоматично. Неупражняването му, не било повод да се прави правен извод за бездействие, обуславящо настъпване на давността по смисъла на чл. 147, ал. 1. Може да се заключи, че практиката в този смисъл е безпротиворечива, а вече и задължителна, с оглед наличието на Решение №58/2009г. по т.д. №584/2008г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 и 291 от ГПК, във вр. с ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда.

Всъщност въпросното решение е произнесено именно след като делото е допуснато до разглеждане, с оглед наличието на противоречива съдебна практика до момента по въпроса, коментиран и тук, а именно – как настъпва уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението, и конкретно настъпва ли автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж или зависи от волята на кредитора. В Решението –  № 58/2009г. по т.д. №584/2008г. на ВКС, ТК, е прието, че „уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника.“ Т.е. Върховната съдебна инстанция със задължителна сила е приела, че настъпването на предсрочната изискуемост (уговорена с договор за кредит) не е автоматично, а е изцяло в правомощията на кредитора, който сам следва да прецени дали да се възползва от това си право и кога.

В същия смисъл са и решения на ВКС: Решение № 540/21.VII.2008 г. по т.д. № 169/2008 г., Решение № 111 от 25.III.2008 г. по т.д. № 8093/2007 г. и Решение № 179 от 16.V.2008 г. по т.д. № 538/2007 г. на ВКС, както и в Решение на ВКС № 927/18. ХII.2007 г. по т.д. № 546/2007 г. и др.

В противоположния смисъл е Решение № 634 от 12. ХI.2007 г. по т.д. № 391/2007 г. на ВКС, но приетото в него следва да се възприема като неправилно, с оглед на задължителната сила на приетото от ВКС, след произнасянето му  по дело, постановено по реда на чл.290 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда).


Коментари


8 коментара за “Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).”

Какво се случва, ако в договора за потребителски кредит клаузата е „договора става автоматично предсрочно изискуем при не плащане на n-броя вноски“

Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.

Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.
Най-напред следва да се има предвид, че договорите следва да се тълкуват в цялост, за да бъде определена действителната воля на страните. Най-често това са договор за кредит (индивидуелен) и договор при общи условия. Следва да се преценяват много внимателно клаузите и на двата договора. Ако действително обаче, такава е договорката между страните, то тя означава, че изискуемостта настъпва именно „автоматично“ – с факта на непогасяване в определения срок на дължимата погасителна вноска, без да е необходимо специално действие от страна на кредитора – обявяване, уведомяване на длъжника или предприемане на действия за иницииране на заповедно производство и съответно принудително изпълнение. Пак подчертавам, че това е така, ако например в действащите общи условия няма приети други условия, по които страните са се задължили, напр. да е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на n-брой последователни месечни вноски плюс изрично уведомяване от банката/кредитора, че последната се ползва от клауза да прекрати едностранно договора и да обяви целия кредит предсрочно изискуем.
Ако договорната клауза например е в смисъл, че банката има право едностранно да обяви вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми и да изиска незабавно плащане на дължимите главница , лихви и всякакви други възникнали и непогасени парични задължения по кредита, ако кредитополучателят не е погасил на падежа която и да е дължима сума (погасителна вноска) означава обратното, т.е. че може, но преценката за това дали да предприеме това действие е нейна. Ако е така договорена предсрочната изискуемост, то тя представлява действително само правна възможност за кредитора, а не задължение и именно бидейки право, то може да бъде упражнено в зависимост от волята на кредитора, каквато е и константната и задължителната съдебна практика.

Договора е индивидуален, не препраща към Общи условия на банката.
Кредита става автоматично предсрочно изискуем, при пълно или частично неплащане на две поредни вноски.
Това се случва през месец февруари и март 2010, а банката кредитор вади изпълнителен лист едва на 04.10.2011г.
Според коментара Ви, това означава, че неправомерно е изваден изпълнителен лист към поръчителя, защото кредита е станал предсрочно изискуем още през Април 2010г.
Доколкото разбрах от Вашите коментари, шест месечния срок се следи служебно от съда.
В крайна сметка, кой не си е свършил работата, банката или съда ???

В блога могат да бъдат коментирани само въпроси от правна страна, не и когато става дума за фактически въпроси извън правната страна на темата. Принципно, в ГПК е предвиден съответен процесуален ред за защита на длъжника в заповедното производство, към който е следвало да се прибегне.

В блога могат да се коментират само принципни правни въпроси. На въпроси, касаещи конкретен казус и неговата фактология, извън принципните правни постановки по темата, не може да бъде отговаряно on-line, както поради анонимността, така и защото всеки конкретен въпрос предполага проучване на всички релевантни документи, факти и обстоятелства, което предполага ангажиране на колега, който да работи по него.

Ако основния кредитополучател се е договорил с банката да бъде „заместен“ в дълга от друг човек , аз като гарант/солидарен длъжник/ мога ли да искам отпадане на отговорноста от мен по въпросния банков кредит.Не съм давал съгласие и не съм подписвал допълнително споразумение с банката.Разбрах за промяната едва когато бях осъден да заплатя предсрочно кредита.

Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.

Моля, да съобразявате общите условия на блога и правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.
Правният въпрос относно прехвърлянето на задължения е уреден в Закона за здълженията и договорите, глава IV. Съгласно чл. 102 ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Законът изрично урежда тази хипотеза по този начин, защото поръчителите се явяват странични, трети лица на заместването в дълг. Тези трети лица са поръчителствали на лице, на което се смята, че са имали увереност в неговата платежоспособност, което не е така спрямо новия длъжник или заместилия в дълг. Още повече, че ако поръчителството се запазваше автоматично, то щеше е открит пътя за скрити договорки между новия и стария длъжник, които да увредят поръчителя. С оглед на всичко изложено, напълно логично и справедливо е разрешението на чл. 102 от ЗЗД, съгласно което обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Т.е. законовата уредба е, че задължението преминава върху новия длъжник с всичките му принадлежности – привилегии, обезпечения и изтекли лихви (чл. 99, ал. 2), но с чл. 102, ал. 2 се установява едно изключение за дадените от трети лица обезпечения, каквото се явява поръчителството. За да се прехвърли то ще е нужно съгласието на поръчителите.
Това законово разрешение е в съгласие и с уредения в чл. 21, ал. 1 ЗЗД принцип, съгласно който договорите пораждат действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.

Поръчител съм на потребителски кредит . Длъжникът към банката престана да внася задълженията си и вече заемът е съдебен. Има ли някакъв начин да се отърва от този голям кошмар за който сам съм си виновен и какво трябва да направя за да спрат запора на трудовото ми възнаграждение?

Дори и да е налице някоя от хипотезите на отпаднала отговорност на поръчителя, може да се прецени само след проучване на делото от адвокат.
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат да бъдат дискутирани само принципни правни въпроси.

Вашият отговор на П.С. Отказ



Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани