Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със законовите изменения в ГПК (Държавен вестник, брой 8/24.01.2017 г.) потребителските спорове бяха изключени от подлежащите на арбитраж спорове и се възстанови разпоредбата уреждаща нищожност на арбитражно решение в ЗМТА. /повече: тук/

Със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., бе изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като бе въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са  предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със законово изменение бе създадена нова алинея 4 на чл. 3 [1], предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК [2] е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП, да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Изменена е и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА [3] и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Вече налице е съдебна практика по приложимостта на нормите, която накратко преглеждаме по-долу.

Налице е практика на ВКС, съгласно която е прието, че въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен: решение № 32 от 07.03.2017 г. по т. д. № 1416/2016 г. на ВКС, I ТО, решение № 46 от 14.03.2017 г. по т. д. № 1902/2016 г. на ВКС, II ТО и решение № 47 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2227/2016 г. на ВКС, II ТО. От това, че въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следва, че във висящи производства приложими са сега действащите процесуалноправни норми, които имат незабавно действие.

С решение № 80/11.05.2017 г. по т. д. № № 1848/2016 г., 2-ро търг. отд. на ВКС прогласява нищожност на арбитражно решение, поставено на 17.09.2016 г., като излага подробни аргументи и съображения по приложимостта на измененията в уредбата, а и касателно арбитражното производство.

ВКС черпи аргументи и се позовава на тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т. 3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд – Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения закон, защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховен касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховен касационен съд следва да прогласи нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА.

В посоченото по-горе решение № 80/11.05.2017 г. по т. д. № № 1848/2016 г., 2-ро търг. отд. на ВКС, се приема, че измененията (обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г.), са приложими и за висящите пред Върховен касационен съд производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т. 3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г. (посочено по-горе)

Правомощието на Върховен касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал. 5 на чл. 405 ГПК, създадена със ЗИД ГПК обнародвани в ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С чл. 405, ал. 5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховен касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл. 47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на измененията, обн. ДВ бр.8/2017 г.
Практика в тази посока вече е налице: напр. Определение № 1213 от 7.04.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 393/2017 г., Разпореждане № 324 от 5.04.2017 г. на ОС – София по ч. т. д. № 73/2017 г.  – Съгласно чл. 405, ал. 5 от ГПК, въведен с § 5 от ЗИДГПК, (обн. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. в сила от 28.01.2017 г.), съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА решения. По силата на изменението на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, въведено с § 8 от ПЗР на горепосочения ЗИДГПК, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни, Варненски окръжен съд, разпореждане по частно търговско дело № 241 по описа за 2017 г., производство по чл.405, ал.3 от ГПК –  в което се приема, че „като съобразява разпоредбите на чл.3, ал.4 от ЗЗП и чл.19, ал.1 от ГПК, съдът намира, че този спор е неарбитрируем. Ето защо и на основание чл.47, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) представеното като изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК решение на местен арбитражен съд се преценява като нищожно, поради което въз основа на него не може да бъде издаден искания изпълнителен лист.“

Затова, в случаите, в които страната има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА. /ред. ДВ бр.8/2017 г./, Върховен касационен съд прогласява нищожността на съответното арбитражното решение, без да разглежда други релевирани основания за неговата отмяна.
[1] ЗЗП чл. 3 (4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.

[2] (ОБН. – ДВ, БР. 8 ОТ 2017 Г.)

ЗИД ГПК § 6. (1) Висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон.

(2) Започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.

[3] Чл. 47 ЗМТА (2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.


Коментари


Все още няма коментари за “Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани