Заместване в дълг и отговорност на поръчителя
Заместване в дълг и отговорност на поръчителя
Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;
Правният въпрос относно прехвърлянето на задължения е уреден в Закона за задълженията и договорите, глава IV. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Законът изрично урежда тази хипотеза като изключение, защото поръчителите се явяват трети лица на заместването в дълг. Тези трети лица са поръчителствали на длъжник, по отношение, на който са имали увереност в неговата платежоспособност, което не е така спрямо новия длъжник или заместилия в дълг. За това е необходимо съгласие. Друго съображение е, че ако поръчителството се запазваше автоматично, то щеше е открит пътя за скрити договорки между новия и стария длъжник, които да увредят поръчителя. С оглед на всичко изложено, напълно логично и справедливо е разрешението на чл. 102 от ЗЗД, съгласно което обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Т.е. законовата уредба е, че задължението преминава върху новия длъжник с всичките му принадлежности – привилегии, обезпечения, изтекли лихви и т.н., но с чл. 102, ал. 2 се установява изключение само за дадените от трети лица обезпечения, каквото се явява поръчителството (1). За да се прехвърли то ще е нужно съгласието на поръчителите (2).
Това законово разрешение е в съгласие и с уредения в чл. 21, ал. 1 ЗЗД принцип, съгласно който договорите пораждат действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.
Следва да се има предвид, че хипотезата на чл. 102, ал. 2 ЗЗД, разглеждана тук, се отнася единствено когато длъжникът се замества с изрично съгласие на кредитора, не и в други случаи – например при встъпване в дълг, при който старият и новият длъжник отговарят солидарно (3).
(1) Практика по чл. 102, ал. 2 ЗЗД: Решение № 122 от 5.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2000 г., докладчик съдията Любка Илиева, „Търговско право“, бр. 3/2001 г. , стр. 88 ; Решение № 154 на Окръжен съд Велико Търново от 13.07.2012, съдия И. Димова към дело: 20124100100124; Решение на РС – Стара Загора от 14.10.2009г., I г. с-в, по гр. д. № 3244/2009г.
(2) Така и Калайджиев., Облигационно право, Обща част, стр. 515, С, 2010.
(3) Например дискусионен е въпросът, какво се случва с поръчителството при смърт на длъжника и наследяване на дълга от наследниците. Изразявани са различни гледни точки. Едно виждане по въпроса може да бъде изложено с оглед на следното: при смърт на длъжника, неговите наследниците по силата на закона встъпват в правата и задълженията на своя праводател. Какво се случва с поръчителството? То е валидно и след смъртта на длъжника, защото чл. 102, ал. 2 ЗЗД има защитен характер за поръчителя като трето лице на едно съглашение и логически с оглед на това, че имуществото на новия длъжник може и да е по-малко, поради което изпълнението да се насочи към поръчителя – под риск от договорки между новия и стария длъжник и/или кредитора в ущърб на поръчителя. За това законът го пази и съгласно чл. 102, ал. 2 е необходимо съгласието му. При наследяването обаче няма трети лица, по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗЗД и цялото имущество на главния длъжник преминава към наследниците му, към които следва да се обърне кредиторът чрез покана преди да търси изпълнение от поръчителя. Чл.102, ал. 2 ЗЗД ще е неприложим при смърт на длъжника, защото с него се урежда едно изключение – той се отнася само до особен вид прехвърляне на задължение, т.е. заместване на длъжника, което е по волята на страните и със изричното съгласие на кредитора. При наследяването е налице е правоприемство след смъртта на длъжника, което е по силата на закона, а не по силата на договор.
Т.е. следва да се направи изводът, че смъртта му не освобождава поръчителя. Но, в случай, че падежът е настъпил след смъртта на длъжника, кредиторът трябва да покани наследниците, преди да се обърне към поръчителя по аргумент от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
Коментари
Все още няма коментариза “Заместване в дълг и отговорност на поръчителя”