Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

В практиката си ВКС е имал повод нееднократно да потвърди постановката, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Става дума за т.нар. принцип на адекватните очаквания и това, че не е непременно необходимо пациентът да бъде физически увреден поради неспазване на добрата медицинска практика. Това неспазване може да доведе до неимуществени вреди, емоционални страдания, изразяващи се в стрес, болки и страдания от различен характер, които следва да бъдат репарирани.

Така например, провеждането на медицински процедури, без необходимост от такива, а напротив, при наличие на контраиндикации за провеждането им може да съставлява лекарска грешка и ако от нея са произтекли имуществени или неимуществени вреди, които са доказани, същите следва да бъдат обезщетени.

Например, разгледан бе от съдилищата следния казус: заведен е иск по чл. 45 от ЗЗД във с вр. чл. 49 ЗЗД, пациентка е подложена на ин-витро процедури като осъществяващият медицинската процедура лекар не е съобразил проведените преди започването изследвания, в които се съдържа информация за наличие на медицински противопоказания за провеждане на инвитро процедура. Вместо това извършва всички необходими медицински дейности (заплатени от пациента) и непосредствено преди извършването на ембриотрансфер на оплодените ембриони съобщава за наличието на медицински противопоказания, не позволяващи извършването на същия.

Първоинстанционният съд – районен съд[1] възприема в решението си приетото в задължителната съдебна практика на ВКС, че  лекарска грешка  е налице не само когато са настъпили увреждания на здравето и живота (В решение по чл. 290 ГПК : Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на ВКС се приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа на адекватните очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар. Също така, първоинстанционния съд възприема и приетото в задължителната съдебна практика на ВКС (по чл. 290 ГПК: Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС), че е достатъчно деянието (действие или бездействие)  да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се реализира отговорността за медицинска грешка.

Ответниците по иска отнасят спора пред въззивен съд[2], който потвърждава и възприема изводите и правните аргументи по спора на  първоинстанционния съд, приемайки, че в практиката и теорията е прието непротиворечиво, че отклонението от установените правила и медицински стандарти на диагностика и лечение се определя като т.н. “лекарска грешка“ и представлява противоправно поведение по смисъла на ЗЗД. След като ответницата е съзнавала, че ищцата страда от заболяване, което не може да доведе до успешен край инвитро процедурите и все пак е пристъпила към извършването на тези процедури, тя безспорно е нарушила гореописаните медицински стандарти.

Решението на въззивния съд е атакувано с касационни жалби от двамата ответници по иска. С определение от 15.01.2018 г. ВКС[3] не допуска касационно обжалване като атакуваното решение на Софийски градски съд , с което солидарно са осъдени да заплатят на основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, обезщетение за претърпените вреди влиза в сила. Формулираните касационни въпроси от касаторите са определени като фактически (въпроси на доказване), а не правни, доводът за очевидна неправилност (касационно основание от 2017 г.) – отхвърлен. ВКС намира, че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

По един от формулираните от касаторите касационни въпроси, а именно: по въпроса: „Налице ли е лекарска грешка при формално нарушение от страна на лекуващия лекар при провеждане на процедурата хормонална индукция, свързана с подготовката и стартиране на ин витро процедура, ако това нарушение не е довело до неблагоприятни последици за здравето и живота на пациента, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 250 от 21.11.12г.по гр.дело № 1504/11г.на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за установено противоправно поведение от страна на извършилия интервенцията доктор и за наличието на причинна връзка с доказаните от свидетелските показания морални вреди …“.

Така, считаме се утвърждава като правилна практиката на съдилищата, че следва да бъде съблюдаван принципа на адекватните очаквания и правото на всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
[1] Решение –  I-026-120/2016 по гр. дело № 56252/2017 на СРС: „не може да има спор, че неспазването на добрите медицински практики и на изрично записан медицински стандарт е противоправно“.

[2] Решение без номер от 2017 г. по гр. дело № 8401/2016 на СГС;

[3] Определение № 45/15.01.2019 г.  IV г.о. ВКС по гр. д. № 2526/2018 на ВКС;


Коментари


Все още няма коментари за “Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани