Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно разпоредбите на ЗЗД – чл. 55 – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне; съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването (извън случаите по чл. 56-58 ЗЗД). Това именно е неоснователното обогатяване[1], при което едно лице, което е получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за чиято сметка се е обогатило – не може да има разместване на материални блага без правно основание.

Следва да се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД – с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно, исковете за плащане без правно основание по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД се погасяват в 5-годишен срок. Срокът започва да тече от момента, в който е получено нещо без правно основание или от момента на отпадане на условието или неосъществяването на условието по чл. 55 ЗЗД. При исковете по чл. 59 ЗЗД срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго.

По отношение на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД – при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кога настъпва забавата в случаите на неоснователно обогатяване? В решение № 1412 от 4.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 336/2003 г., V г. о., публикувано в Пазар и право[2], се приема, че по отношение задължението за връщане на парична сума, получена без основание, или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма законно определен срок. Когато се касае за безсрочно задължение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен. Съгласно чл. 82, ал. 2 ЗЗД – когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По отношение задължението за връщане на парична сума, получена без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма законно определен срок. За това следва да се счита, че не съвпадат момента, от който давността започва да тече и моментът, от който започва да се изчислява обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД (лихва) – който момент ще е от поканата. Така приема и ВКС в горецитираното решение[3]: „Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, апелативният съд е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според цитирания текст обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По отношение задължението за връщане на парична сума, получена без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма законно определен срок.“

[1] Определения при Голева. П. Облигационно право, С, 2015, стр. 424 и сл.;

[2] Пазар и право бр. 1/2004 г., стр. 31

[3] Решение № 1412 от 4.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 336/2003 г., V г. о., публикувано в Пазар и право