Работникът не е длъжен да връща добросъвестно получено трудово възнаграждение

Работникът не е длъжен да връща добросъвестно получено трудово възнаграждение

В кодекса на труда, законодателят е установил презумпция за добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение. Така, според чл. 271, ал.1, работникът не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ – добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

Т.е. да са добросъвестно получени означава – без знание на работника към момента на получаването им, че са недължими, без значение дали причината за незнанието на работника се дължи на обикновено незнание, незаинтересуваност или пък на доверие, че работодателят коректно е изчислил дължимите му суми.

Добросъвестността се презумира, т.е. счита се, че е налице до доказване на противното, което означава, че за да се иска връщането им, заинтересованата страна (работодател) следва да докаже в осъдителен исков процес по реда на ГПК липсата на добросъвестност. Без да бъде доказано по надлежния ред, добросъвестност се предполага и искането им за връщане е незаконосъобразно.

Въпросът е разгледан от проф. Мръчков (Мръчков., В, Трудово право, С, 2006, стр.390), който аргументира, че тази норма е правно и социално оправдана – задължение на работодателят е изплащаните суми на работника за трудово възнаграждение да бъдат законосъобразно определяни, а е социално оправдано, защото обикновено работникът е изразходвал получените суми и връщането им би го поставило в сериозно затруднение. Бидейки добросъвестен, работникът е изразходвал получените суми, считайки, че това е дължимото му трудово възнаграждение.

Тази хипотеза следва да бъде разграничавана от хипотезата на техническа грешка – по чл. 271, ал.1, т.2.