Дължи ли работодателят обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Дължи ли работодателят обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда:

(3)При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Това означава, че според Закона (чл. 222, ал. 3 от КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право па обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Условие за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца е:

• Прекратяването да е настъпило след като работникът е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

Условия за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца са:

• прекратяването на трудовото правоотношение да е след като работникът е придобил право па пенсия за осигурителен стаж и възраст;
• работникът да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.

Т.е. и в двата случая е необходимо прекратяването да е след като е придобито правото на пенсия, а дали следва да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два или за шест месеца зависи от обстоятелството при кого е работил работникът през последните 10 години преди прекратяването на трудовото правоотношение.

Ако последните 10 години трудов стаж  на работника са натрупани при различни работодатели, обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ  следва да е в размер на две брутни месечни заплати.

Приема се, че трудовият стаж може да е придобит и но няколко правоотношения със същия работодател, както и в случаите на запазване на трудовото правоотношение при правоприемство.

Ако е налице прекъсване на стажа при същия работодател (оставане без работа), това не е пречка, да се изплати обезщетение в размер на  6 възнаграждения при пенсиониране. Но ако по време на прекъсването на стажа при даден работодател лицето е работило и при друг работодател по трудов договор и работникът се върне впоследствие, при прекратяване на трудовия договор след придобиване право на пенсия следва да му се изплатят само 2 брутни възнаграждения.

Работодателят следва да извърши точна преценка за правото на работника, съобразно посочените по-горе условия дали следва да се изплати обезщетение за два или за шест месечен срок. Важно е да се подчертае, че обезщетение по чл. 222 ал. 3 може да се изплаща само веднъж.

Тази преценка, извършвана от работодателя подлежи на съдебен контрол. Т.е. работникът може да търси правата си по исков ред пред съответния районен съд в тригодишен рок от прекратяване на трудовото правоотношение, което е и момента, към който е следвало да се изплати съответното обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ. Препоръчително е преди завеждането на делото работникът да заяви пред работодателя правото си. В исковия процес приложими са и съответните процесуални разпоредби на ГПК относно реквизити на исковата молба и приложенията, доказването, сроковете и пр.