Какво е външно съвместителство и кога работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател?

Какво е външно съвместителство и кога работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател?

Автор: адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

Уредба: Кодекс на труда

Въпросът за правото на работника да сключва втори и следващ трудов договор, докато налице е валидно трудово правоотношение (основно) възниква често в практиката.

Уреден в чл. 111 на Кодекса на труда:

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 62 от 2022 г., в сила от 1.08.2022 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

Т.е. да, работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател

*  ако е в извън установеното работно време по основното трудово правоотношение и

* ако в индивидуалния трудов договор не е уговорена такава забрана;

Т.е. във всеки конкретен случай, трябва да се провери в индивидуалния трудов договор дали е налице подобна забрана или някакво друго ограничение като например, да се изисква предварително уведомление на работодателя по основното трудово правоотношение или да се получи предварително неговото съгласие и т.н.

Важно е да се има предвид, че когато са сключени повече от един трудови договори, работното време по тях, заедно с работното време по основното трудово правоотношение, не трябва да нарушава правилото на чл. 113 КТ, а именно да не е повече от 48 часа седмично. Това ограничение може да бъде преодоляно при изрично писмено съгласие на работника да работи и повече от 48 часа при условията и ограниченията на чл. 113 КТ:

Чл. 113. (Доп. – ДВ – ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 27 от 2005 г., бр. 48 от 2006 г.) (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 2. 48 часа седмично – за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

…

В заключение, работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател (външно съвместителство), при спазване изискванията на Кодекса на труда.