Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Работодателят не може едностранно да изменя съдържанието на трудовото правоотношение

Нормативните актове, регламентиращи изменение на трудовото правоотношение и безопасни условия на труд са Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Възлагането на друг вид дейност, различна от договореното между работодател и работник в трудовия договор е по същество изменение на трудовото правоотношение – когато се налага промяна на определената при възникването на трудовото правоотношение трудова функция или иначе казано, когато на служителя се възлага друга работа. Съгласно чл. 118, ал.1 КТ: „Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.“

Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя (ал.2).

Съгласно цитираната по-горе законова забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, работодателят не може едностранно да изменя мястото или характера на работата и на условията на труд.

Допустимо е изменението по взаимно съгласие – чл. 119: „Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.“ Това изменение по същество е договор между страните, в който те се споразумяват относно промяната в трудовото правоотношение.

Доколкото взаимно съгласие не е налице, едностранно изменение е незаконосъобразно.

Относно изменението мястото и характера на работата от работодателя, съгласно КТ, чл. 120,  ал. 1,  по изключение, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава. Като промяната следва да се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Това право може да бъде упражнено само при определени предпоставки (чл. 120 КТ):

  • При производствена необходимост – недостиг на човешки ресурс за изпълнение на определени спешни и неотложни задачи на дейността; Необходимо е тук обаче да се съобразява с квалификацията на служителя.
  • При престой – при преустановяване на работа, т.е принудително бездействие;
  • При непреодолими причини – които не зависят от волята на работодателя и са непреодолими – (force majeure), напр. природни бедствия; Тази квалификация дава най-широки правомощия за изменение поради изключителния характер на непреодолимите причини.

Времевите граници на допустимата промяна са максимум 45 календарни дни в рамките на една година, а при непреодолими причини – докато траят самите те и последиците им.

Съгласно пар.1, т.4 ДР на КТ, „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Промяната на мястото на работа също е недопустима без съгласието на работника, освен пак при гореизброените изключителни причини.

Може да се направи извода, че всяка едностранна промяна на мястото и съдържанието на работата извън случаите на  производствена необходимост, престой и форс мажорни обстоятелства е незаконосъобразна. Извън тези обстоятелства, работодателят няма право просто ‚да реши“ да измени характера и мястото на дейността едностранно.

Безопасните и здравословни условия на труд са регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на труд ( в сила от 1997г.), който вменява в задължение на работодателя вземането на мерки и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, минималните изисквания за това са регламентирани в Наредба на министъра на труда и социалната политика. (Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/23.09.1999г.).


Коментари


Все още няма коментари за “Работодателят не може едностранно да изменя съдържанието на трудовото правоотношение”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани