Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

ВКС и ВАС се произнесоха с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация и Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4 бе обявено за изгубило актуалност.

Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд.

Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15 г.по т. дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4.

–-

Тълкувателно дело №1/2016 г. е образувано с разпореждане от 11.05.2016 г. на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд по предложение на заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и уеднаквяване на съдебната практика по въпроса:

На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?“.

С разпореждане от 15.11.17 г. на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд е допълнен предмета по т.д.№ 1/2016г.по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, със следното искане: „ Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т.д.№ 1/2016г. Общото събрание приеме, че исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд, да се произнесе и по въпроса, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр., като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4“.

ВКС и ВАС в мотивите към ТП съобразяват, че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата като в практиката са застъпени следните становища:

Според първото становище исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд. Съгласно чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, извън случаите по раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:1.установяване на нарушението; 2.осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Административно процесуалният кодекс определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс, но административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс и чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита /чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс/. Следователно всички спорове, извън изброените в чл. 128 от Административнопроцесуалния кодекс, подлежат на разглеждане от гражданските съдилища.

Според второто становище исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на съответния административен съд, когато дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Съгласно чл.128, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс всички искове за защита от неоснователни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат като първа инстанция от съответния административен съд, тъй като действията, чието установяване и преустановяване се претендира, са на длъжностни лица от съответна администрация при осъществявана от тях административна дейност. Общите граждански съдилища разглеждат исковете за установяване на дискриминация, съответно и на обезщетение на вредите от същата, при отношение на равнопоставеност между насрещните страни. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че исковете по чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация могат да бъдат обективно съединявани и логично е в едно съдебно производство гражданите да получат пълния обем от защитни правни средства – установителния иск, иска за преустановяване на нарушението и иска за обезщетението.

Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд намира за правилно първото становище.

Законът за защита от дискриминация е обнародван в ДВ, бр.86 от 30.09.2003 г., в сила от 01.01.2004 г. , с първоначално заглавие Закон за защита срещу дискриминация, заглавието изменено, ДВ, бр. 68 от 2006 г.

Законът за защита от дискриминация определя изчерпателно способите за защита от нарушения на равенството в третирането – по административен и по съдебен ред.

Глава четвърта „ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ“ съдържа

Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“ – чл.50-70, и Раздел II „Съдебно производство“ – чл.71-75.

След приемането на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в ДВ, бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г. и със създаването на административните съдилища, като първоинстанционни съдилища, разглеждащи спорове, произтичащи от административни актове и административна дейност, измененията в Раздел II „Съдебно производство“ – чл.71-75 от Закона за защита от дискриминация, са в ал.3 на чл.71 (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и чл.73 (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.).

При проведено производство по Раздел I пред Комисията за защита от дискриминация, съгласно чл.68, ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 39 от 2011 г.) решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, извън случаите по раздел І, когато производството се провежда от Комисията за защита от дискриминация, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който може да поиска: 1.установяване на нарушението; 2.осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. При буквалното тълкуване на нормата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация се налага извод, че исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 са подсъдни на районен съд. Производствата по раздел І и раздел ІІ от глава ІV от Закона за защита от дискриминация се прилагат във всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти без оглед на тяхното качество и положение. Провежданата пред районния съд съдебна защита по чл.71 от Закона за защита от дискриминация и защитата в административното производство по Раздел І, Глава ІV пред Комисията за защита от дискриминация са алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат самостоятелно да изберат. И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране на установената дискриминация. Засегнатото лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й : административно производство пред Комисията за защита от дискриминация или съдебното производство пред районния съд.

Законът за защита от дискриминация предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл.74 ал.2 от закона във връзка с чл.128 ал.1 т.5 Административнопроцесуалния кодекс, като исковете се предявяват по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл.14 ал.1 от Гражданскопроцесуалния кодекс общата подведомственост по гражданските дела принадлежи на гражданските съдилища. Административнопроцесуалният кодекс определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди – чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс, но административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита – чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

Всички спорове, извън изброените в чл. 128 от Административнопроцесуалния кодекс, подлежат на разглеждане от гражданските съдилища.

Да се приеме, че административният съд следва да разглежда исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, когато е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника, а районният съд е съдът, който следва да разглежда исковете за дискриминация между равнопоставени страни, е разширително тълкуване на законовите разпоредби, приравнено на изменение на закона в тази част, което е в правомощията единствено на законодателния орган, а не на правораздавателните органи.

По въпроса : Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т.д.№ 1/2016г. Общото събрание приеме,       че исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд, да се произнесе и по въпроса, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр., като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4., Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд приема следното:

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност.

Разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация не е в противоречие с чл.74 от същия закон, в която не се съдържа уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи на чл.74 от Закона за защита от дискриминация, текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация.

След като е налице решение на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по настоящото дело, с което е прието по Въпрос №1, че исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд, същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете с правна квалификация чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., тъй като няма основание за различното им третиране.

С Тълкувателно постановление № 2/2014г.на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС е разрешен спорът за подсъдността на исковете за вреди, като е прието,че са подсъдни на административния съд.В т.4 от мотивите на тълкувателното постановление е посочено, че чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация определя общото правило за подсъдността на исковете по този закон, а само по отношение на исковете за вреди по чл.71 ал.1 т.3 е приложима специалната разпоредба на чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация.

Взетото решение по подсъдността на исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 Закона за защита от дискриминация предопределя и решението по подсъдността на иска по чл.71 ал.1 т.3 от закона, което налага да отпадне приложимостта на т.4 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г.

Ако се приеме противното би се стигнало до различен режим на разглеждане на делата спрямо определен кръг правни субекти, а именно изброените в чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация.

Такава разделност в провеждане на съдебните производства не следва от съдържанието на разпоредбата на чл.71, ал.1 Закона за защита от дискриминация, където не е въведено изключение, с оглед на това кой правен субект е извършил действия по дискриминация.

При непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация исковете по чл.71, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на съответния районен съд.

По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд решава, че:

Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд.

Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г.по т.дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4.

 

Цялото Тълкувателно постановление можете да прочетете: ТУК


Коментари


Все още няма коментари за “ВКС и ВАС се произнесоха с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани