Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС

Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Делото е образувано на основание чл. 124 ал. 2 ЗСВ за преодоляване на констатирано противоречие в съдебната практика между ВКС и ВАС по въпроса дали изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, независимо от изпълнителното производство в хода на което е отправена поканата.

Вносителят в лицето на Висшия адвокатски съвет е посочил, че в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгл. чл.18, ал.1 ЗЧСИ и такова действие може да бъде:

  • насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
  • присъединяването на кредитора,
  • възлагането на вземането за събиране или вместо плащане,
  • извършването на опис и оценка на вещ,
  • назначаването на пазач,
  • насрочването и извършването на продан

и т.н. до постъпване на парични средства от проданта или плащания на трети задължени лица. Възприето е становище, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността

  • образуването на изпълнително дело,
  • изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
  • проучването на имущественото състояние на длъжника,
  • извършването на справки,
  • набавянето на документи, книжа и др.,
  • назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
  • извършването на разпределение,
  • плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В същото време, налице е практика на Върховния административен съд, според която поканата за доброволно изпълнение по искове с правно основание чл. 292 АПК прекъсва давността в изпълнителното производство по АПК.

Искането за приемане на съвместно Тълкувателно постановление е отклонено, поради това че налице са различния в правната уредба на изпълнителното производство по ГПК и АПК, както и поради обстоятелството, че въпросът за основанията за прекъсване на давността по ЗЗД се разглеждат по различен процесуален ред и от различни съдилища по силата на разделената подведомственост между административните и гражданските спорове, затова ОС намира, че по поставения въпрос не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 2 ЗСВ, която да е основание за постановяване на Тълкувателно постановление.

В мотивите са посочени още следните аргументи:

„Производството по изпълнение на административните актове, съдебните решения и административните договори, уредено в Дял пети на АПК е самостоятелно изпълнително производство, различно от изпълнителното производство по ГПК.

Действащият правен ред предвижда три отделни производства за индивидуално принудително изпълнение, съобразно вида на задълженията /частни или публични/, които намират уредбата си, съответно,

в част пета на ГПК- „Изпълнително производство“,

в дял пети на АПК- „Изпълнение на административните актове и съдебните решения“ и

дял четвърти на ДОПК „Събиране на публичните вземания“.

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс съдържа специална уредба.

Ролята на получаването на поканата за доброволно изпълнение за прекъсване на давността по чл.285 АПК е законово закрепена в разпоредбата на чл.282, ал.1, т.9 АПК. Според нея, производството се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение по чл.277, е изтекла давността по чл.285 АПК. От съдържанието на нормата става ясно, че законодателят изрично придава правни последици на факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение при преценка изтекла ли е давността по чл.285 АПК.

Подходът, възприет от законодателя в уредбата на изпълнителното производството по ГПК е различен. Гражданският процесуален кодекс не сочи изрично какви са правните последиците на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК за давността по чл.110 и чл.111 ЗЗД. По тази причина, въпросът за това дали изпратената или получена покана за доброволно изпълнение в рамките на изпълнителното производство по ГПК прекъсва погасителната давност, е предмет на тълкуване в мотивите по т.10 на ТР №2/2013. В решението е направено разграничение между тези действия, които прекъсват давността по см. На чл.116, б.“в“ ЗЗД от действията, които не прекъсват давността, като към последните се причисляват и действията по изпращане, и действията по връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Практиката на Върховния административен съд по исковете с правно основание чл. 292 АПК се отнася единствено за основанията за прекъсване на давността, уредена в чл.285 АПК, изтекла в рамките на започнало изпълнителното производство по АПК. В производството по дял пети на АПК предмет на изпълнение са само основанията по чл.268 АПК, а именно влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове, решенията, определенията и разпорежданията на административните съдилища, споразуменията, сключени пред административните органи или пред съда и административните договори. Изпълнението на влезлите в сила административни актове за премахване на незаконните строежи, в каквато хипотеза е цялата цитирана практика на ВАС, е извън изключенията, при които изпълнителното производството и свързаните с него въпроси за прекъсването на давността се развива по реда на ГПК, попада изцяло в обхвата на приложимост на изпълнението по АПК.“

Налице е особено мнение на съдиите Камелия Маринова и Илияна Папазова, според което и в ГПК и в АПК липсва норма, която да урежда правните последици на изпратената покана по чл. 277 АПК, респ. чл. 428 ГПК за теченето на погасителната давност /за разлика от нормата на чл. 282 ал. 1 т. 9 АПК, която изрично урежда правните последици от получаването на поканата по чл. 277 АПК. И следователно по поставения въпрос е формирана противоречива практика на ВКС и ВАС.

Цялото решение и особеното мнение: ТУК


Коментари


Все още няма коментари за “Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани