Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО

Касационен въпрос: компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО: Касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот.

Цялото решение: тук

Връзка с т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС – Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.

Цялото тълкувателно решение № 4/2014: тук

т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС

2А. По въпроса следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Според едно от застъпваните в съдебната практика становища ревандикационният иск съдържа две искания за защита- установяване, че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Според второто становище, когато съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, е недопустимо да се произнася с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост на ищеца, тъй като предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе, налага произнасяне само по осъдителната искова претенция.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно първото становище по следните съображения: Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.

Когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл.108 ЗС, а на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора.