Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Решение № 11/07.02.2007 по гр. дело № 1090/2005, II ГО ВКС

Продажбата е извършена след възникването и настъпване изискуемостта на вземането на кредитора. С нея се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора – чл. 133 ЗДД. Несеквестируемостта като институт на принудителното изпълнение, не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпоредително действие на длъжника с несеквестируем имот. Същевременно в случая, с оглед определянето на отчуждителната сделка като увреждащо кредитора действие по см. На чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е намалението на длъжниковото имущество чрез нея. Отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 339, б. „ж“ от ГПК (отм. сега чл. 444 т. 7 ГПК; бел. – моя). Принудителното изпълнение не е единствен начин за събиране на дълга – в тази връзка присъствието на имот със значителна стойност в патримониума на длъжника гарантира по-големи негови материални възможности, вкл. възможността той да събира граждански плодове от имота или да се разпореди с имота доброволно (както е в случая), но с цел да се изплати своя дълг.

Цялото решение: ТУК 

Решение №565/ 31.07.2006 г. по гр. д. № 71/2005, II ГО ВКС

Както правилно е посочил въззивният съд, института на несеквестируемостта, императивно уреден в чл. 339 от ГПК (отм. сега чл. 444), се отнася до имуществото, останало в патримониума на длъжника. Няма законова пречка той да може да се разпорежда с вещта чрез залог, ипотека, изпълнение на задължението си или продажба на трето лице. При разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен.

Цялото решение: ТУК

Решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г., IV ГО ВКС

Цялото имущество на длъжника е секвестируемо, в чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения, с които обявява определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми. Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на длъжници – физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността.

Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.

Цялото решение: ТУК

Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г., IV ГО ВКС

Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправния въпрос могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение. По този въпрос има противоречива практика на съдилищата, като някои приемат, че несеквестируемите права не могат да бъдат атакувани по реда на чл.135 от ЗЗД, тъй като дори да бъдат върнати в патримониума на длъжника, кредиторът не може да обърне изпълнението върху тях, за да удовлетвори вземането си. Според други когато длъжникът е отчуждил свои несеквестируеми права, той сам се отказва от защитата, която би му дала секвестируемостта. Поради това той не може да възразява, че при обявяване на прехвърлителната сделка за относително недействителна спрямо кредиторът му, последният не би могъл да посегне върху правото, което е било предмет на сделката.

Настоящият състав на Върховният касационен съд намира за правилно второто становище, застъпено в решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 399 от 27.05.2004 г. по гр.д. № 668/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Институтът идва да коригира в интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл.133 от ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.

Цялото решение: ТУК