Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Dormit aliquando ius, moritur nunquam

Dormit aliquando ius, moritur nunquam

Спи понякога правото, но никога не умира. (средновековна латинска поговорка)

 

Summum ius summa iniuria

Summum ius summa iniuria

Върховното право е върховна несправедливост. (лат.)

Цицерон, „За задълженията“, I, 10, 33: „Existunt etiam saepe iniuriae calumnia quadam et nimis callida, sed malitiosa iuris interpretatione. Ex quo illud „summum ius summa iniuria“ factum est iam tritum sermone proverbium“. – „Често възникват несправедливости поради някаква дребнавост и прекомерно злоумишлено дребнаво тълкуване на правото. Оттук е произлязла  поговорката: „Върхвовното прво е върховна несправедливост.“

За достойнството на адвокатурата IV

За достойнството на адвокатурата IV

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със заповед от 13 юни 2017 г. председателят на СГС утвърждава правила, с които отнема законоустановени права на адвокатите за свободен достъп до делата.

В заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов, утвърждава „Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица“. Сочи се, че е издадена на основание ЗСВ – чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 88 – разпоредби, които касаят общото организационно и административно ръководство на окръжния съд. Затова буди недоумение, че във въпросните правила се съдържа част, която противоречи на разпоредбите на Закона за адвокатурата –  визирам следните части на Заповедта – т. 11.1. буква „б“, която предвижда достъпът на адвокати до делата да е само въз основа на пълномощно от страна по делото, а както и т. 13.1 – забрана адвокатите да се снабдяват с копия от документи само след разрешение на съдия докладчик; т. 12.8. предвижда забрана за „фотографиране“ на документи, което допълнително създава затруднения в работата на адвокатите…чиято дейност по защита правата на гражданите е и конституционноустановена…

четете още

Правозащитник е адвокатът

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok. The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Правозащитник е адвокатът

Ако правата Ви са нарушени и имате нужда от защита – само адвокат може да защити правата Ви. Публично рекламираната правозащитна дейност е гражданска активност, а не дейност по защита правата и законните интереси на гражданите

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Правозащитници са адвокатите. Адвокатурата е конституционно установена дейност – единствената свободна и независима дейност, която е уредена в Конституцията. Тя определя адвокатурата като публичноправен орган необходим за осъществяването на защитата на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Пред съд може да се явява като защитник само вписан и положил клетва адвокат.

Според Закон за адвокатурата адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

четете още

Правила за адвокатите

Из „Правила за адвокатите“, състави по М. Молло, Н.К. Никовъ, София 1998; Първо издание на френски 1842, издание на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски преглед, кн. 5 /2014

Правила за адвокатите – избрани откъси

(Из „Правила за адвокатите“, състави по М. Молло, Н.К. Никовъ, София 1998; Първо издание на френски 1842, издание на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски преглед, кн. 5 /2014)

четете още

НА РЪБА – картина на обезсърчаващата родна действителност

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Постановката „На ръба“ от Александър Морфов е различен спектакъл. Въздействието му и силата на внушението са изключителни.

Действието е динамично (така както е само в пиеса на Морфов), картините се сменят бързо, актьорската игра е завладяваща.

Всъщност рисуват се тъжните картини на нашата действителност – отчаянието, безнадеждността и прекършването на духа на един народ, на една държава. Нашата. Как се случва всичко това? Отговорът е поднесен по начин, който не може да остави зрителя безучастен, макар и без похвата на изиграване на класическа драма на нещастна фамилия или друго. Тук целият народ е герой. Няма други главни герои, има персонажи-символи, които са събирателен образ на обществото ни. И това общество е така фатално завъртяно във водовъртежа на безнадеждната действителност, че малко по малко губи човешкия си облик докато изтлява в група не-общество, в хора-сенки, едни нищожни останки от личности, от народ.

четете още

Райнхард Козелек за правото

Райнхард Козелек за правото – в „Повтарящи се структури в историята“, София, 2003, изд. Дом на науките за човека и обществото

В публичната си лекция „Повтарящи се структури в историята“, Козелек освен всички други аспекти засягащи повтарящите се структури в историята, открива елемент на повторение в правната област: „Като цяло обаче трябва да приемем, че правото е право и гарантира справедливост, само когато аз мога да очаквам, че в аналогични случаи правото ще се прилага по един и същи начин. Правото е право само тогава, когато то се прилага повтарящо се. Ако то не би се прилагало повтарящо се, то би станало изведнъж ново и непредвидимо. Но дали правото е изобщо право, ако не е предвидимо?…“

Харесах горния цитат като точна и безкомпромисна оценка на правото (не само) като поватряща се структура в историята. Той е и oсобено актуален в нашата действителност, характеризираща се освен всичко друго и с дефицит на предвидимо правосъдие, противоречива съдебна практика и необходимост от тълкувателни решения почти по всеки въпрос, поставян в практиката (което е и свеобразно „законодателстване“).

Софийският районен съд се мести в ремонтираната сграда на бул. „Цар Борис III“ №54; Брачна колегия се мести от 4 март 2015г.

С  прессъобщение от 17 февруари 2015г. СРС информира, че предстои преместване в ремонтираната сграда, находяща се на бул. „Цар Борис III” №54.

Различните  отделения и служби се местят по различно време:

От 23 февруари 2015 дейността си местят държавните съдебни изпълнители при СРС, както и „АРХИВ“;

От 04.03.2015г. се мести Брачна колегия (III г.о.), с оглед на което от СРС съобщават, че на 26.02.2015 г. и на 27.02.2015 г. ще започне преместването на отделението, поради което след 12:00 ч. на 26.02.2015 г. няма да се извършват справки по делата в сградата на ул.”Съборна”№ 9. Регистратурата на Трето гражданско отделение ще функционира нормално и съдебните заседания ще се провеждат редовно в сградата на ул.”Съборна”№ 9.

Входът на СРС в новата сграда щял да бъде временно откъм улица ул.”Баба Илийца”, поради ремонтни дейности в пространството непосредствено пред сградата на СРС.

Съобщението на СРС можете да видите: тук

По информации в публичното пространство, се предвижда другите граждански състави на СРС (I и II г.о.) да правораздават от 1 април в сградата на бул. „Цар Борис III“ №54. /тук/

За достойнството на адвокатурата III

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

За достойнството на адвокатурата III

Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Защитата на адвокатурата – чрез слово и чрез скромната „медия“ каквато моя блог е – изисква постоянство. Така обстоятелствата наложиха написването на трети текст, носещ заглавието „За достойнството на адвокатурата“. Първият е от 31. 10.2011г. , вторият – една година по-късно – от 22.11.2012г.

Задължително следва да се отбележи отразената в няколко медии инициатива на колеги –адвокати, касателно ситуацията, в която адвокатите упражняват професията си в Софийския съдебен район: Правен свят и Дневник;

Писмото адресирано до Министъра на правосъдието, но предвид широката медийна разгласа, достигнало до цялото общество, получава категоричната ми подкрепа и се радвам, че бе достатъчно добре огласено /доколкото в нашата действителност и медийна среда – ако нещо не е отразено – то не се е случило/.

Важно е да се каже, че достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече /тук/, а и от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите.

четете още

Европейски ден на адвокатите

Европейски ден на адвокатите. Съюза на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/

Европейски ден на адвокатите. Съюз на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/

Европейски ден на адвокатите

По идея на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/ за първи път днес (10 декември) се отбелязва Европейски ден на адвокатите. Отбелязването на такъв ден /който съвпада с Международния ден на правата на човека/ е с идеята да има ден, на който да се насочи общественото внимание към принципите на адвокатската професия, ценностите, общи за адвокатите от всички страни и приносът на адвокатите за утвърждаването на върховенството на законa .

През 2014 година денят е посветен на общите ценности на адвокатите от Европейския съюз, както и на тяхната роля в гражданското общество за утвърждаване на законността. От всички основни човешки права, прокламирани в Универсалната декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, акцент е поставен на правото на личен живот и на опазване на личната информация. Акцент се поставя и върху поверителността в отношенията между адвоката и неговия доверител.

Повече информация за инициативата: Съюз на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/.

Висшият адвокатски съвет в България също приветства инициативата.

Относно правилната употреба на думите „бенефициент“ и „бенефициер“

С „проектната“  вълна, заляла България непосредствено преди присъединяването към ЕС и след това, много популярна, но за съжаление, погрешно използвана стана думата „бенефициент“. Наскоро (м. декември 2013 г.) се натъкнахме на изложба/инсталация пред централния вход на НДК, илюстрираща очевидно успешно усвоени средства по различни проекти. Изумително, но навсякъде получаващата финансиране страна – в случая в лицето на българско министерство, бе означено като „бенефициент“, което ме провокира към настоящето кратко изложение:

четете още

Един истински правозащитник

Алеко Константинов

Алеко Константинов

На днешната дата се навършват 150 години от рождението на Алеко Константинов  (13 януари 1863). Изненадващо за всички нас – тази годишнина бе отбелязана и от Google с илюстрация на страницата им. Своеобразният жест на световния гигант ни даде малко повече кураж да помислим върху значимостта на събитието и личността на Алеко.

Писателската му дейност е може би най-позната и близка до всички нас, макар и понякога тежките краски на родната действителност да са смазващи и тъжни, те са така проникновени и изумително актуални и днес. Толкова актуални, че неизменно по време на избори си припомняме и за нас оживяват „Бай Ганьо прави избори“, „Угасете свещите“, „По „изборите“ в Свищов“ и др. Толкова силни с искреността, смелостта и волята доброто да изплува над пяната и утайката, че и неизменно даващи кураж на справедливите и честни хора – и днес.

Политическата му дейност е също известна. Не дотам широко известен обаче е фактът, че Алеко е бил блестящ юрист и адвокат. Доктор по право, като тема на доктората му е „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“  от 1896г.

Всъщност политическата му дейност и адвокатстването са допълващи се и логично свързани, предвид факта, че демокрацията и защитата на правата са основните линии на неговия живот и идеология.

С перото си, Алеко води истинска битка  не само срещу потъпкването на избирателните права и поругаването на демокрацията, а се бори за утвърждаването на справедливостта, честността и доброто. Острото осмиване чрез слово на обществените недъзи, непримиримостта му срещу потъпкването на демокрацията и безогледното нарушаване на фундаментални права е неговото силно оръжие срещу тези явления и средство за категоричното им изобличаване.

 

Логото на Google (13 януари 2013) е заменено с илюстрация, посветена на 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов.

Логото на Google (13 януари 2013) е заменено с илюстрация, посветена на 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов.

В този смисъл – Алеко е истински и искрен правозащитник, чието дело в тази светлина заслужава да бъде помнено и уважавано, защото е вдъхновяващо и смело.

 

 

 

 

 

 

Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието пусна нов сайт, наречен: „Информационен сайт за подпомагане на чуждите граждани в процеса на придобиване и управление на недвижими имоти в България“

Началната страница на инфорамционния сайт на АВ

Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието пусна нов сайт, наречен: „Информационен сайт за подпомагане на чуждите граждани в процеса на придобиване и управление на недвижими имоти в България“. (www.property-in-bulgaria.bg)

Целта му е да подпомага чуждестранните граждани страни по сделки в България с информация и „излъска“ очевидно влошения имидж на България като подходяща за инвестиции в недвижими имоти европейска държава.

Прави впечатление, че неколкократно основен съвет е: “ …е силно препоръчително да потърсите правна помощ и преглед от адвокат, преди да подпишете предварителния договор и да сключите сделката, а не след това, когато проблемите вече са се появили.“, който съвет, разбира се, по наша субективна преценка, е напълно резонен и в крайна сметка най-разумната предпазна мярка преди извършването на каквато и да е сделка, особено пък  с недвижим имот.

четете още

Публичната лекция на Зигмунт Бауман: въпросът за границите, днешната миграция на диаспорите и други въпроси

Снимка: Д. Коруджиева

Публична лекция на Зигмунт Бауман, 6 ноември 2012 в СУ „Св. Кл. Охридски“; Снимка: Д. Коруджиева

На 6 ноември имах удоволствието да чуя публичната лекция на Зигмунт Бауман (Най-известното му издадено в България съчинение е: Глобализацията. Последиците за човека, 1999, ЛИК, автор е и на: Общността – търсене на безопасност в несигурния свят, 2003, ЛИК; Модерност и Холокост, 2002, ЛИК; Постмодерната етика, 2001, ЛИК; Живот във фрагменти (есета за постмодерната нравственост), 2000, ЛИК;).

Фактът, че големият мислител и философ на нашето време бе лично тук и говори пред българска публика, заслужава да бъде отбелязан в блога, защото е знак за преодоляване на нашата интелектуална локалност. Локалност, не защото сме извън правилата и колелото на съвременния взаимообвързан и глобален, а и все по-глобализиращ се свят, а защото доказва, че в България е налице достатъчно висок интерес към темата и лекторът. Т.е. налице е общност от мислещи, за които темите и проблемите  на съвременността не са чужди, а въпросите на нашето време не се изчерпват със сивото и песимистично злободневие (то е част и последица на глобалните и междучовешки зависимости). Както и фактът, че има надежда, въпреки политическото късогледство и игнориране на реални и смислени политики за насърчаване на образованието и интелектуалното развитие на българите, не ни чака безпросветното бъдеще на „ишлемето“. Но това е съвсем друга тема, която неволно бе намесена тук [1].

четете още

Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно ЗЗД, към настоящия момент (17.09.2012) институтът на давността е регламентиран в Закона за задълженията и договорите – чл. 110 (общата 5-годишна давност), чл. 111 (кратката 3-годишна давност) и сл. По прилагането им е натрупана значителна практика през годините и тя е общо взето безпротиворечива, особено след последното тълкувателно решение на ВКС относно приложимостта на кратката 3-годишна давност предвидена в закона, за периодичните плащания и характера на вземанията от доставчици на комунални услуги като такива (Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС).

Друг важен аспект по въпросите на давността е прекъсването й и започването да тече нова давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора срещу длъжника, така също и при признаване на вземането от длъжника, с предявяването на иск или възражение и др. Т.е. например при образувано изпълнително дело с всяко действие по изпълнението започва да тече нова давност. Прекъсването и започването на давността могат да продължат с години и изпълнителното дело стои „висящо“ с години. Липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на вземането не може да доведе до „фалит“ или друго правно положение със сходно правно значение. В тези случаи е налице едно обществено неизгодно положение на вечни длъжници.

четете още

От 27 август 2012 Трето гражданско отделение (Брачно) на Софийски районен съд, е преместено от сградата на бул. „Цар Борис III” № 54 на ул. „Съборна”№ 9

Ръководството на СРС съобщи за преместването на Трето гражданско отделение (Брачно) на Софийски районен съд, е преместена от сградата на бул. „Цар Борис III” № 54  на ул. „Съборна”№ 9.  Преместването е факт от 27 август 2012г.

Самото съобщение можете да видите: тук

ЗА СЪДЕБНАТА ВАКАНЦИЯ И НАСРОЧВАНЕТО НА ДЕЛА ПРЕЗ ЛЯТОТО

Тъй като често, все още настоящи съпрузи,  решават да използват летните месеци на ваканции и отпуски за предприемане на действия по планиран отдавна развод по взаимно съгласие (а разбира се и страни по други дела), то следва да се има предвид , че съгласно Закона за съдебната власт съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. През посочения период се разглеждат и насрочват само наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита срещу домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

четете още

Правна рамка на адвокатската професия

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Демократичната Конституция на Република България от 1991г., в своя чл.134 установява адвокатурата като публично-правен орган необходим за осъществяването на защитата на правните субекти при упражняването на съдебната власт и  при осъществяването на правораздаването. Принципите на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата са конституционно установени. Конституцията делегира на адвокатурата управителна и дисциплинарно-съдебна власт. Именно заради това адвокатурата като цяло и адвокатските колегии не са съсловни организации. В §4 от ПЗР на Конституцията е регламентирано, че определената с организация на съдебната власт (следователно и на адвокатурата, чиято регламентация е в същата глава шеста – Съдебна власт) влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони; същите трябвало да бъдат приети в срок от три години, както изрично е посочено в §3, ал.3 от същите разпоредби. Такъв устройствен закон е и Законът за адвокатурата съгласно предвиденото в чл.134, ал.2 от Конституцията –  че организацията и редът на дейността на адвокатурата се урежда със закон. Първият закон за адвокатурата след промените от 1989г. е приетият от Великото Народно събрание в заседанието му на 12 септември 1991г. Закон за адвокатурата, обнародван в ДВ, бр. 80 от 27 септември 1991г. и е влязъл в сила три дни по-късно, на 30 септември 1991г. Понастоящем, действащият Закон за адвокатурата е в сила от 2004г.

Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява от адвокати и младши адвокати след полагане на адвокатска клетва. Младшият адвокат има всички права и задължения на адвокат, съгласно ЗА (чл.20), отговаря на всички законови изисквания за упражняване на адвокатската професия, включително е положил изпита за адвокати провеждан от Висшия адвокатски съвет, съгласно Закона за адвокатурата и задължителната за упражняване на адвокатската професия адвокатска клетва. Младшият адвокат освен правата да извършва адвокатска дейност, изразяваща се в устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, напр.  извършване на справки в съд, администрация и т.н. права и задължения по ЗА има правото да води дела и да пледира в съдебна зала – младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. т.е може да осъществява процесуално представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Следва да се има предвид, че съгласно ГПК, чл. 103 на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, за които законът изрично предписва друга подсъдност – напр. търговски спорове с висок материален интерес.  На практика инстанцията, пред която не може да се явява младши адвокат е ВКС, за която има ограничения в явяването като цяло и за адвокати с по-малко от 5 години стаж, съгласно чл. 24 ЗА. Също така съгласно ГПК (нов) и въведените в гл. XXII ограничения на касационното обжалване може да се заключи, че така или иначе много малък процент дела изобщо достигат до тази инстанция. Единствената отлика въведена през 2004 с новия Закон за адвокатурата е, че младшият адвокат има по-малко от две години адвокатска практика, след което  се извършва прехвърляне от регистъра на младшите адвокати към съответната адвокатска колегия към регистъра на адвокатите. Всички права и задължения на адвокат, съгласно ЗА са важими изрично и в пълна степен за младшите адвокати.

четете още

Относно „памет за несвободата“ – отново

 

Снимка: авторът. Васил Радославов – За свободата, 1946, НХГ

Снимка: авторът. Васил Радославов – За свободата, 1946, НХГ

Когато сме свидетели на  „незначителни“ събития като изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а именно: наблюдение, събиране на информация, идентифициране и проверка на клиенти… от страна на независимата! адвокатура, съпътствани и от задължение за докладване в ДАНС, становища на представители на изпълнителната власт за необходимост от държавен! контрол! над адвокатите, минем през документирани множество изборни нарушения и стигнем до нуждата от така или иначе създадения вече специализиран съд, неминуемо е да се достигне до въпроса за паметта ни за несвободата (по сполучливата формулировка на проф. Христо Тодоров, Памет за несвободата, сб. Места на памет и конструиране на настоящето, С, 2004, стр.145).

Докато колеги (адвокати) основателно изразяваха възмущение от очевидно погрешния уклон, публикуваха се няколко брилянтни становища за правната несъстоятелност на нормите вменяващи подобни функции на адвокатурата (напр. За „задълженията“ на адвокатите и адвокатските дружества по закона за мерките срещу изпиране на пари на Л. Владикин (07.12.2011, vas.bg; За честта на адвоката на И. Савова (8.12.2011, vas.bg, че и на страниците на този  блог и др.), малко внимание и енергия се насочи в посока на това, че нещата, към който оставаме безразлични (а те ограничават нашата свобода),  стават все по-страшни.

Защо обществената съвест и памет се пробужда така остро, когато става дума за един боядисан (скандално?) монумент, а е така апатична, когато се ограничават фундаментални ценности и свободи, когато маниерът на политическо говорене и поведение стига едно дъно, от което уж се оттласнахме още в далечната (вече) 1989?

четете още

Съдът се произнесе по законността на изборите

Снимка: авторът. Абстрактни форми.

Снимка: авторът. Абстрактни форми.

Съгласно решението на Конституционния съд, по конституционно дело № 11 от 2011 г. изборът на президент и вицепрезидент на Република България е законен.

Конституционният съд е компетентен да проверява законността не само на президентски избори ( съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията), но и законността на парламентарни избори – цялостно и частично (чл. 66 и чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията). За оспорването на парламентарни избори Конституцията не предвижда срок, а за оспорването на президентски избори е предвиден едномесечен срок ( Конституцията , чл. 93, ал. 6) с оглед спазването на принципа „нито един ден без държавен глава“.

В резюмираното в решението становище на новоизбраните президент и вицепрезидент се заключава, че не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения и се прави позоваване на практиката на Конституционния съд за това, че от решаващо значение при преценката за законност на произведени избори е дали по делото ще се установят толкова съществени и многобройни нарушения на закона, които да мотивират у Съда убеждението, че ако не бяха се случили, изборният резултат щеше да бъде друг.

четете още

За достойнството на адвокатурата II

Снимка: wikipedia.org. English barrister.

Снимка: wikipedia.org. English barrister.

Вътрешният министър Цветан Цветанов поиска Висшият съдебен съвет (ВСС) да контролира работата на адвокатите, които умишлено протакали съдебните процеси в полза на клиентите си.“ Съобщи завчера в-к Дневник (Дневник).

Всъщност, няма какво да се коментира повече конкретното изказване особено пък  днес (На 22 ноември 1888 г. е приет Първия Закон за адвокатите. За Ден на българската адвокатура 22 ноември е обявен с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г.).

Ако не идваха от министъра на вътрешните работи, то подобни „желания“ наистина не заслужаваха дори да се коментират. Защото абсурдността на желанието за контролирана адвокатура, граничи с невъзможното за една демократична и правова държава ограничаване на основните свободи, сред които е и правото на защита и справедлив процес.

четете още

Палестинският въпрос и ЮНЕСКО

Погълнати от кризата в Гърция, страхът от рецесия и т.н. светът обърна малко внимание на факта, членовете на ЮНЕСКО вече са 195, а най-нов член (от 31.10.2011) е Палестина. 107 са държавите-членки, гласували „ЗА“, а 14 –„ПРОТИВ“, а 52 са държавите, въздържали са на гласуването (сред които България). Процедурата по гласуване е утежнена, защото се касае за прием на държава, която не е член на ООН – мнозинство от 2/3 от Генералната конференция държавите-членки и препоръка на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО.

четете още

За достойнството на адвокатурата

Неотдавна, когато полагах адвокатска клетва на тържествено заседание на Софийската адвокатска колегия, бяхме приветствани с пожеланието да пазим достойнството на адвокатурата. Да, действително от нас зависи как и доколко ще бъде жива иначе съществуващата норма на Закона за адвокатурата, съгласно която: „Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.“

Следва да се отбележи, че на първо място служителите в държавната администрация, съдилища и други държавни ведомства би трябвало да имат необходимата култура най-напред и след това елементарно познание на законовите норми, с които се налага да се сблъскват всеки ден. Де факто в „административните органи и други служби в страната“ на адвоката не само не се оказва съдействие и уважение, а на практика се възпрепятства изпълняването на неговите задължения.

четете още

БГ ИЗБОРИ

ИЛЮСТРАЦИЯ:АВТОРЪТПокрай изборната суетня притиснала ни хептен през последните два-три дни, неминуемо вдъхновението е насочено към тая така важна и така лепкава тема. А за мен поне, изборната тема във вида, в който я наблюдавахме напомня поразително познатата от фейлетоните на Алеко изборна ситуация.

Едва ли някой не помни, уникалното: „Свобода ли? НА-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. ………Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция!“

Колкото е клиширано да свързваме „Избори“ с „Бай Ганьо прави избори“, толкова  изборната реалност го натрапва.

И как диалогът: “Управителят ли? С нашите, разбира се – съобщава бай Ганьо, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент