Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя

Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

  1. Въведение:

В Република България е действащ специален нормативен акт, уреждащ закрилата и материята свързана с дискриминацията –  Законът за защита от дискриминация, в сила от 01.01.2004 г. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.

Смятаме, че процедурите за защита от дискриминация следва да бъдат по-широко и ефективно прилагани в практиката, доколкото проблемите свързани с дискриминация са все по-видими.

За това по-долу ще направим кратък преглед на известната ни практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя и гарантираното от закона равенство във възможностите за участие в обществения живот.

четете още

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със законовите изменения в ГПК (Държавен вестник, брой 8/24.01.2017 г.) потребителските спорове бяха изключени от подлежащите на арбитраж спорове и се възстанови разпоредбата уреждаща нищожност на арбитражно решение в ЗМТА. /повече: тук/

Със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., бе изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като бе въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са  предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със законово изменение бе създадена нова алинея 4 на чл. 3 [1], предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК [2] е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП, да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Изменена е и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА [3] и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Вече налице е съдебна практика по приложимостта на нормите, която накратко преглеждаме по-долу.

четете още

Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС

Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

В нормативните актове на Европейския съюз не се съдържат изрични материалноправни предпоставки, които да обуславят отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и С- 48/93 – в общо решение по няколко обединени дела СЕС извлича три универсални предпоставки.

  1. Нарушена правна норма от правото на ЕС – независимо от вида на акта, който е нарушен (директива, която няма директен ефект или друг акт);
  2. Нарушението да е съществено;
  3. Да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди;

четете още

Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно разпоредбите на ЗЗД – чл. 55 – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне; съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването (извън случаите по чл. 56-58 ЗЗД). Това именно е неоснователното обогатяване[1], при което едно лице, което е получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за чиято сметка се е обогатило – не може да има разместване на материални блага без правно основание.

четете още

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Лекарската грешка е  тема, която все по-често провокира професионален (и не само) интерес в обществото ни – както у правните практици, а също и у медицинските специалисти и други. Развитието ни като общество, промяната в очакванията и нуждите все по-често довеждат до поставяне на свързаните с лекарската грешка въпроси в практиката.

четете още

Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното

Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното

ВКС се произнесе с ТР 5 /2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. В решението, ВКС дава задължителни указания по тълкуването на три спорни въпроса касаещи необходимото съдържание на пълномощното и недействителността на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, както и при споразумяване във вреда на представлявания.

четете още

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

автор: Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Правната възможност гражданите и юридическите лица да решават спорове посредством арбитраж е една принципно много добра възможност за бърз и справедлив процес – но само когато законоустановените правила са съблюдавани и става дума за действително съгласие на страните по имуществен спор да решат същия чрез арбитраж, а не и когато говорим за откровено заобикаляне на закона.

Такава възможност допуска закона – ГПК чл. 19:  (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Това е така, защото едно нещо е много важно и то е очевидно – за арбитраж е нужно съгласие на двете спорещи страни. Арбитражът е доброволен, частен съд, страните следва да са се съгласили и да са избрали този ред изрично и недвусмислено.

За съжаление понастоящем злоупотребите станаха твърде много и са така очевидни, което за съжаление води до негативизъм по отношение на иначе самата добра възможност за арбитраж като алтернативно производство и бързо средство за решаване на спорове.

В практиката често се случва да се водят дела за имуществени спорове пред  арбитражи, без страните да имат арбитражна клауза. Т.е. без съгласие за решаване на спора от доброволен, частен арбитражен съд. Не можем да говорим за съгласие и доброволност за решаване на спора от арбитраж, когато няма арбитражна клауза. За съжаление, в тази посока ставаме свидетели на неправилно и погрешно интерпретиране на законовите норми – страните се били съгласили мълчаливо, защото не били възразили. Съгласно нормативната уредба, задължение да възразяват и да участват в арбитражно производство, когато няма налице арбитражна клауза, споразумение и пр. страните по имуществен спор нямат. Обаче – арбитражният съд се произнася, налице е арбитражно решение, а впоследствие – налице е изпълнителен лист и изпълнително дело. Срокът за отмяна по исков ред е преклузивен, тримесечен (съгласно чл. 47 ЗМТА). Това означава, че пропускането на този преклузивен срок за отмяна при това по  исков ред (!) по чл. 47 ЗМТА от ВКС стабилизира арбитражното решение, независимо, че същото е произнесено без наличието на арбитражна клауза, защото „Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни.“  (Решение № 151/19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г., IV ГО)

четете още

ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Много често в практиката възниква въпросът, какво се случва със семейното жилище (имота) след развода, когато е ипотекирано и ипотеката все още не е погасена. Разбира се, въпросът, какво се случва с имота, когато е ипотекиран след раздялата, при фактическо съпружеско съжителство, също е налице.

Следва да направим няколко терминологични бележки, касателно ипотеката и съпружеската имуществена общност, за да се изяснят последиците от прекратяването на последната в случаите на ипотекиран имот.

четете още

ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЗ

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ТЗ,  всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Спорът се разглежда по реда на гл. 32 ГПК – производство по търговски спорове.

четете още

Лихви или обезщетение – практически проблеми относно т.н. „лихви за забава“. Преглед на съдебната практика и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

 Лихви или обезщетение – практически проблеми относно  т.н. „лихви  за забава“. Преглед на съдебната практика и  задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Автор: Адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана за първи път във в-к ”Съдийски вестник” (периодично  издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 3/2012, юли-септември 2012

четете още

Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.

В блога бяха коментирани и публикувани предложенията за изменения (общ законопроект на основата на приетите на първо четене законопроекти: Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от нар. пр. Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от нар. пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.) в Търговския закон, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност (тук).

Измененията в ТЗ са факт – ЗИД на ТЗ бе  публикуван  в „Държавен вестник“ на 28 февруари 2013г.в бр. 20. Едно от значимите изменения е в чл. 646 ТЗ, като в заглавието думата „Нищожност“ се заменя с „Недействителност“. Алинея 2 на чл. 646 се изменя така: могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1- 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

  1. Изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  2. Учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  3. Погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

Съгласно новата ал. 3 на същия член, ако кредиторът е знаел (т.е.е бил недобросъвестен), че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по чл. 2, т.1 и т.2 е две години, а по т.3 – една година.

Всички изменения и допълнения  – ДВ, бр. 20 от 28 февруари 2013г.

Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност

Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

На 31 януари 2013 народни представители (Емил Радев, Светослав Тончев и Красимир Ципов) са внесли законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Текстът на проекта за допълнение е следния:

§ 1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:

Чл. 112а (1)  С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват  всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

четете още

Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците

Договорът за продажба от разстояние. Фотограф: Ал. Траянов

Договорът за продажба от разстояние. Фотограф: Ал. Траянов

Договорът за продажба от разстояние, популярен и като „сделка по телефона“ или „сделка от разстояние“ вече е широко практикуван от различни търговски дружества. Някои нелоялни практики свързани с иначе допустимия от закона договор, упражнявани от определен телеком, бяха забранени от Комисията за защита на потребителите. Макар, въпросните нелоялни практики да бяха забранени, индивидуалната защита на всеки подведен от подобни практики потребител е възможна само по общия исков ред – чрез съда. Комисията за защита на потребителите не е компетентна да се произнася относно валидността на индивидуални договори. Както самата КЗП обобщава: „Комисията за защита на потребителите може да извърши проверка, да наложи санкции за констатираните нарушения или мярка за забрана, но не и да разтрогва договори. Това изцяло е в правомощията на съда или добронамереност на търговеца.

четете още

Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.

На 12 ноември е внесен законопроект за изменения в Търговския закон. Проектът засяга сериозни и съществени като последици, особено що се касае до режима на несъстоятелността. Ноторно в публичното пространство беше обстоятелството за извършване на злоупотреби и умишлени вреди на добросъвестни кредитори чрез нереално връщане назад във времето на датата на неплатежоспособността (години назад) и съответните сериозни правни последици от това. Ноторни са така също и злоупотребите чрез „фабрикувани“ задължения „отлежали“ уж години към компании с адреси  на Вирджинските о-ви или пощенски кутии (което е класически пример за фиктивно седалище на фирма с една или друга цел – често такива компании се означават и като „shell companies“).

четете още

Заместване в дълг и отговорност на поръчителя

Заместване в дълг и отговорност на поръчителя

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

Правният въпрос относно прехвърлянето на задължения е уреден в Закона за задълженията и договорите, глава IV. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

четете още

Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Автор: Лора Траянова, юрист

Общи думи

По инерция министерства, ведомства и организации изискват полагане на т.нар. „фирмен печат” върху най-различни документи.

Изложение

Към днешна дата е все още в сила Указ №612 от 26.08.1965г. за печатите. Единствено тук, в чл.7 е регламентирано, че „право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.” Чл.10 гласи „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.”

В цитирания указ не се уточнява каква е правната сила на присъствието или отсъствието на обикновения печат и в какви случаи е задължително неговото ползване. Тълкуването води и до извода, че е разписано едно право, но не и задължение, както и че е разписана поредност на извършване на действия, а именно печат да се поставя след подписа.

четете още

Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно ЗЗД, към настоящия момент (17.09.2012) институтът на давността е регламентиран в Закона за задълженията и договорите – чл. 110 (общата 5-годишна давност), чл. 111 (кратката 3-годишна давност) и сл. По прилагането им е натрупана значителна практика през годините и тя е общо взето безпротиворечива, особено след последното тълкувателно решение на ВКС относно приложимостта на кратката 3-годишна давност предвидена в закона, за периодичните плащания и характера на вземанията от доставчици на комунални услуги като такива (Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС).

Друг важен аспект по въпросите на давността е прекъсването й и започването да тече нова давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора срещу длъжника, така също и при признаване на вземането от длъжника, с предявяването на иск или възражение и др. Т.е. например при образувано изпълнително дело с всяко действие по изпълнението започва да тече нова давност. Прекъсването и започването на давността могат да продължат с години и изпълнителното дело стои „висящо“ с години. Липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на вземането не може да доведе до „фалит“ или друго правно положение със сходно правно значение. В тези случаи е налице едно обществено неизгодно положение на вечни длъжници.

четете още

Договорът за поръчителство

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

Съгласно уредбата в закона за задълженията и договорите, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение (чл. 138 ЗЗД). Т.е. възникването на задължението на поръчителя е обусловено от съществуването на главно задължение, което трябва да е действително. Договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма, която е условие за действителност.

С този договор поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни. Законът обаче не допуска поръчителят да отговаря за повече отколкото длъжника. Съгласно императивно установеното в чл. 139 ЗЗД, ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение. Възможно е обаче поръчителство да се поеме само за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Те трябва да са изрично уговорени.

четете още

Относно задължението за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот – Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело №6/2011г., на ОСГК на ВКС

Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело  №6/2011г., на ОСГК на ВКС се произнесе по въпроса: Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, може ли кредиторът да развали договора с другия длъжник поради неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, или няма това право, поради съответното приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане, на осн.чл.129, ал.2 ЗЗД.

С Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело  №6/2011г., на ОСГК на ВКС приема, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

четете още

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“

Публикуваното на сайта на ВКС Тълкувателно решение № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“ можете да прочетете препечатано и тук, заедно с коментар: тук

 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 3/2011 г.

гр.София, 18 май 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия, в съдебно заседание на 11 април 2012 г. в състав:…

постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГКТК,

докладвано от съдиите МАРИАНА КОСТОВА и МАРИО ПЪРВАНОВ

С разпореждане от 06.12.2011 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2011 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданската и търговската колегия, по искане на Омбудсмана на Република България на основание чл.125 във вр. с чл.124, ал.1 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:

Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?

Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В искането на Омбудсмана на Република България се изтъква, че няма легална дефиниция на понятието „периодично плащане”. Неговото съдържание поражда спор в правната доктрина и има противоречива съдебна практика по приложението на тригодишната погасителна давност за вземанията, посочени в разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД като „други периодични плащания” относно договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори. Посочени са конкретни примери на противоречива съдебна практика относно вземанията на топлофикационните и водоснабдителните дружества.

четете още

Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“

На сайта на Върховния касационен съд е публикувано Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК. След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев  за приемане на тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г. прие тълкувателно решение, в което приема, че  ”понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”

Въпросът, на който ВКС дава задължително за правоприлагащите органи тълкуване е: „Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?”

четете още

Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията

Съгласно чл. 31, [ал. 1] от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице (над 18г. и непоставено под запрещение), ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си.

Когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените правни последици. Но само ако към момента на действието, то не е можело да го разбира, действието се явява опорочено и следователно може да бъде унищожено (по съдебен ред). (така и Розанис., С. Недействителност на сделките, С, 2009, стр.84) В този смисъл, следва да се подчертае, че неразбирането на действията е въпрос на доказване в рамките на процес.

четете още

Относно правото на длъжника да избере и посочи, кое от няколкото еднородни вземания погасява (преглед на практиката по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД)

Съгласно ЗЗД, чл.76, ал. 1: този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Практиката по чл. 76 ЗЗД е стабилна, напр. Решение № 2764 от 26.XII.1958 г. по гр. д. № 7426/58 г., I г. о.: При две и повече еднородни задължения по тях най-напред се погасяват разноските, лихвите и главницата на най-обременителното за длъжника задължение, когато той е искал това и когато не е определил кое от задълженията му иска да се погаси, а след това по същия ред лихвите, разноските и главницата на другите задължения.;  Решение № 89 от 26.ХII.1986 г. по гр. д. № 82/86 г., ОСГК на ВС; и т.н.;

четете още

ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“

След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев (Тълкувателно дело No 3/2011 г.) за приемане на тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г.  е приел тълкувателно решение, в което приема, че  „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”

Тълкувателното решение  ще бъде публикувано на сайта на ВКС след като бъде подписано от всички съдии.

Тълкувателното решение по дело No 3/2011 г. на ВКС ще бъде коментирано в блога след публикуването му.

Въпросът за „периодичните плащания“ и съдебната практика бе разглеждан и в блога вече: тук

 

 

 

Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).

Съгласно българското законодателство (разпоредбите на ЗЗД, чл. 138 – 148), поръчителството може да се определи като договор, с който поръчителят се задължава (писмено) спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, като поръчителството се простира върху всички последици на евентуално неизпълнение – включително и разноските по събирането на вземането (държавни такси, такси по изпълнението, адвокатски хонорари на взискателя и т.н.).

Някои от хипотезите, уредени в ЗЗД що се отнася до отпадането на отговорността на поръчителя пред кредитора се съдържат в нормата на чл. 147:

1) Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

четете още

Давността не се прилага служебно

Институтът на погасителната давност, съгласно българското право е регламентиран в ЗЗД (чл. 110 – 120). Важно е да се подчертае, че настъпването й не погасява задължението, а единствено правото на кредитора да иска събирането му принудително (по съдебен ред). Плащането на погасено по давност задължение не е недължимо платено. (Чл. 118: Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.)
Друга важна подробност е, че институтът на давността не се прилага служебно (Чл. 120: Давността не се прилага служебно.), т.е. упражнява се чрез възражение.

четете още

Съдебната практика по прилагането на Пáвловия иск (по чл. 135 ЗЗД) и последиците от уважаването му (отпадане на несеквестируемостта)

Съгласно чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

В съдебната практика се приема, че когато увреждащата сделка е безвъзмездна, не се изисква знание у третото лице, с което длъжникът е договарял – по аргумент от чл. 135, ал.1, пр.2 ЗЗД: напр. решение №779/16.10.2006 по г.д. №845/2005, II г.о. на ВКС.

По-сложен е въпросът относно действието на несеквестируемостта след като увреждащата сделка е отменена. В практиката на ВКС (напр. Решение №565/31.07.2006г. по г.д. №71/2005г. II г.о. на ВКС) се приема, че при разпоредително действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава (щом прехвърля вещта), че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен. четете още

Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)

Действащият ГПК в чл. 433, ал. 1, т.8 предвижда прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. При наличието на това основание изпълнителният процес се прекратява ex lege (по силата на закона), като актът на съдебния изпълнител (постановление) има единствено констативно значение, т.е. прогласява настъпилото вече прекратяване. Съображенията за това са следните:

четете още

Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)

Настоящият преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация София е базиран както на личния ми опит, така и на задълбочен преглед и изследване на практиката на съдилищата от последните 4 години (след влизането в сила на ГПК нов).

Основен въпрос е, разбира се, въпросът за давността, с която се погасяват този вид плащания. Топлофикационните дружества претендират, да става дума за непериодични плащания, която се погасявали с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Устойчивата съдебна практика, в по-голямата си част застъпва разбирането, че плащанията са периодични и като такива следва да е важима специалната кратка 3-годишна давност, съгласно чл. 111 ЗЗД.

четете още

Право на регрес на застраховател (чл. 274, ал.2 КЗ)

Съгласно чл. 274 КЗ, застрахователят има право на регрес.

Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. (чл. 274, ал. 2 КЗ)

Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Но, ако се приеме, че установена вина – на неправоспособен водач на МПС (причинил ПТП), застрахователят следва да е изплатил обезщетение.  Въз основа на това, за застрахователя възниква право на регресен иск – т.е.при условие, че е заплатил изцяло дължимото обезщетение на увреденото лице да се суброгира (встъпи) изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и да предяви иска срещу прекия деликвент (причинителя на вредите). Съгласно чл. 274 ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Т.е. застрахователя може да предяви иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ – регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, управляващо МПС без свидетелство за управление.

четете още

Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?

Становището, че плащанията на задълженията към топлофикационните дружества са периодични и съответно се погасяват с 3-годишна давност е вече в много голяма степен утвърдено в практиката, особено след прословутото решение на ВКС № 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009г.

Аргументи в подкрепа на това становище са откриват в мотивите на ВКС по гореспоменатото решение, а и при следните правни съображения:

Разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата. За това, следва да се приеме, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

четете още

Увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност

Процедурата по увеличаването на капитала на дружество с ограничена отговорност е регламентирана в Търговския закон, чл. 148, Закона за търговския регистър (ЗТР) и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и по съществото си представлява промяна в дружествения договор по отношение размера на капитала.

Увеличаването на капитала може да е ефективно – когато реално се направят нови вноски и номинално –  само за сметка на собствени средства, а е възможно съчетаване на ефективно и номинално увеличение на капитала.

четете още

Тръжна дейност с предмет движими културни ценностти

Тръжна дейност с движими културни ценности.

Снимка: Ал. Траянов. Тръжна дейност с движими културни ценности.

Тръжна дейност с предмети – движими културни ценности се извършва по специална процедура, регламентирана в Закона за културното наследство. Приложими източници са, разбира се и ТЗ, ЗКН и ЗТР, доколкото е задължителна и търговската регистрация на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности.

Най-напред следва да се отбележи, че трябва да е извършена и предхождащата тръжната процедура, процедура по  регистрация на търговеца в специалния регистър към Министерство на културата по чл.116 на ЗКН.

Провеждането на търг, съгласно регламентацията на чл. 120 от ЗКН е допустимо след получаване на специално разрешение за извършване на тръжна дейност от Министъра на културата.

четете още

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Регламентацията на търговската дейност с културни ценности е в специалния Закон за културното наследство, както и в Търговския закон, Закона за кооперациите и  и Закона за търговския регистър. Съгласно ЗКН, чл. 115 Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, като разбира се те следва да са вписани и в Търговския регистър, съгласно ЗТР.

Освен вписването в Търговския регистър, дейността изисква още едно вписване – в специалния регистър на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности, воден в Министерство на  културата, съгласно разпоредбата на чл. 116, ЗКН.

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент