Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО

Касационен въпрос: компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО: Касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот.

Цялото решение: тук

Връзка с т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС – Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.


четете още

Съдебна практика: В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

РЕШЕНИЕ   № 51  от 13.03.2018 година, гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, докладчик: съдията Светла Цачева

В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена… Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права…. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права…. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето. четете още

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Решение № 267/31.08.2011 г. по гр. дело № 564/2010 г., I ГО ВКС

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на ищците по въпроса наследниците по завещание на идеална част от наследството, които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество.

По материалноправния въпрос по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето, имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници. Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за лицата, посочени в закона , действал към откриване на наследството , който определя и техните наследствени части. Когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Завещание, което има за предмет идеална част от имуществото на наследодателя не лишава от право наследниците по закон да наследят свободното, неразпоредено приживе имущество. Когато наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с другите наследници по закон.

 

Цялото решение: ТУК

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Решение № 11/07.02.2007 по гр. дело № 1090/2005, II ГО ВКС

Продажбата е извършена след възникването и настъпване изискуемостта на вземането на кредитора. С нея се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора – чл. 133 ЗДД. Несеквестируемостта като институт на принудителното изпълнение, не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпоредително действие на длъжника с несеквестируем имот. Същевременно в случая, с оглед определянето на отчуждителната сделка като увреждащо кредитора действие по см. На чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е намалението на длъжниковото имущество чрез нея. Отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 339, б. „ж“ от ГПК (отм. сега чл. 444 т. 7 ГПК; бел. – моя). Принудителното изпълнение не е единствен начин за събиране на дълга – в тази връзка присъствието на имот със значителна стойност в патримониума на длъжника гарантира по-големи негови материални възможности, вкл. възможността той да събира граждански плодове от имота или да се разпореди с имота доброволно (както е в случая), но с цел да се изплати своя дълг.

Цялото решение: ТУК  четете още

Съдебна практика: Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Решение № 373 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 2272/2007 г. I ГО ВКС

Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Чл. 16, ал. 1 ЗН: Универсалните (общите) завещателни разпореждания предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя. Когато предмет на разпореждането е  конкретно имущество (респ. част от такова) като недвижим имот, парични суми, движими вещи, то разпореждането е частно и бенефициентът придобива само качеството на заветник.

Чл. 25 ЗН: Съгласно чл. 25 ЗН, изр. последно подписът на завещателя се полага след завещателното разпореждане. Или всяка допълнителна клауза, която сама по себе си не носи реквизитите на самостоятелно завещателно разпореждане, е нищожна.

Чл. 17 ЗН: Завещанието е личен акт, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, решаващият съд установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на „условие“, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова саморъчно завещание е нищожно и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имотите.

В конкретния случай, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че и в двете завещания формулата „при условие…“ не се касае до условие или тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН, а до ясно изразен мотив на завещателите по всяко едно от двете завещания, който възлага на заветника и очаква пот него една бъдеща престация – гледане и издръжка на другия (преживял) съпруг. Изводът, че двете завещания са направени не в израз на благодарност, а при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена не само към грижи и при очакване за материална издръжка, т.е. грижа с материален израз, е логичен и правилен. четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани