Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Съдебна практика: разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; смърт на приобретателя/длъжник

Съдебна практика: разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; смърт на приобретателя/длъжник

Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС.

Решение № / 2017 г., ВОС, г.о., VI с-в, гр. д. № 1926/2016.

Решение  № 622 /25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III г.о. ВКС.

Решение №615/09.03.2010 г.  по гр. д. №3824/2008 г., II г.о. ВКС четете още

Съдебна практика: чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ

 

Съдебна практика: чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ

Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

Решение № 145 от 7.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г., III г. о

С решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о на ВКС е прието, че правната норма на чл. 327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.

–––

Р Е Ш Е Н И Е № 145 София , 07.06.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр. дело № 1247 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от [населено място], срещу решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в частта с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №261 от 23.02.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съдът е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Това разрешение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това представляващо задължителна съдебна практика решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че правната норма на чл.327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 КТ.

Установено е, че М. Г. С. е изпълнявала длъжността „продавач” в [фирма] по силата на безрочен трудов договор. Със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на дружеството, на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е наложена след като е получено писменото предизвестие на служителката, задедено под вх.№11/14.08.2009г., за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 КТ. Заплатена е от служителката сумата 335лв. като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Въззивният съд неправилно е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е законосъобразно. Неправилно е приел за неоснователни доводите й, че дисциплинарното наказание е наложено за неявяване на работа по време когато трудовото й правоотношение е било прекратено от нея на основание чл.327, т.2 от КТ. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Отделно, неправилно въззивният съд е отдал решаващо значение за спора на този въпрос. От значение за спора е прекратяването на трудовия договор от служителката без предизвестие, което е извършено преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана и в задължително решение по чл.290 ГПК – решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на ВКС, Іг.о. С получавенето на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото дружеството-работодател следва да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв., по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв., след отмяна на въззивното решение в частта за държавните такси. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на дружеството за сумата над 756,52лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, в частта за държавната такса, както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски над сумата 756,52лв. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на М. Г. С., извършено със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на [фирма].

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 335лв., получена на отпаднало основание по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв. и по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв..

 

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО

Касационен въпрос: компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО: Касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот.

Цялото решение: тук

Връзка с т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС – Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.


четете още

Съдебна практика: В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

РЕШЕНИЕ   № 51  от 13.03.2018 година, гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, докладчик: съдията Светла Цачева

В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена… Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права…. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права…. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето. четете още

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Решение № 267/31.08.2011 г. по гр. дело № 564/2010 г., I ГО ВКС

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на ищците по въпроса наследниците по завещание на идеална част от наследството, които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество.

По материалноправния въпрос по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето, имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници. Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за лицата, посочени в закона , действал към откриване на наследството , който определя и техните наследствени части. Когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Завещание, което има за предмет идеална част от имуществото на наследодателя не лишава от право наследниците по закон да наследят свободното, неразпоредено приживе имущество. Когато наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с другите наследници по закон.

 

Цялото решение: ТУК

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Решение № 11/07.02.2007 по гр. дело № 1090/2005, II ГО ВКС

Продажбата е извършена след възникването и настъпване изискуемостта на вземането на кредитора. С нея се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора – чл. 133 ЗДД. Несеквестируемостта като институт на принудителното изпълнение, не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпоредително действие на длъжника с несеквестируем имот. Същевременно в случая, с оглед определянето на отчуждителната сделка като увреждащо кредитора действие по см. На чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е намалението на длъжниковото имущество чрез нея. Отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 339, б. „ж“ от ГПК (отм. сега чл. 444 т. 7 ГПК; бел. – моя). Принудителното изпълнение не е единствен начин за събиране на дълга – в тази връзка присъствието на имот със значителна стойност в патримониума на длъжника гарантира по-големи негови материални възможности, вкл. възможността той да събира граждански плодове от имота или да се разпореди с имота доброволно (както е в случая), но с цел да се изплати своя дълг.

Цялото решение: ТУК  четете още

Съдебна практика: Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Решение № 373 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 2272/2007 г. I ГО ВКС

Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Чл. 16, ал. 1 ЗН: Универсалните (общите) завещателни разпореждания предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя. Когато предмет на разпореждането е  конкретно имущество (респ. част от такова) като недвижим имот, парични суми, движими вещи, то разпореждането е частно и бенефициентът придобива само качеството на заветник.

Чл. 25 ЗН: Съгласно чл. 25 ЗН, изр. последно подписът на завещателя се полага след завещателното разпореждане. Или всяка допълнителна клауза, която сама по себе си не носи реквизитите на самостоятелно завещателно разпореждане, е нищожна.

Чл. 17 ЗН: Завещанието е личен акт, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, решаващият съд установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на „условие“, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова саморъчно завещание е нищожно и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имотите.

В конкретния случай, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че и в двете завещания формулата „при условие…“ не се касае до условие или тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН, а до ясно изразен мотив на завещателите по всяко едно от двете завещания, който възлага на заветника и очаква пот него една бъдеща престация – гледане и издръжка на другия (преживял) съпруг. Изводът, че двете завещания са направени не в израз на благодарност, а при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена не само към грижи и при очакване за материална издръжка, т.е. грижа с материален израз, е логичен и правилен. четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани