Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Относима уредба:

(неизчерпателно)

СК, чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 62 СК: Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

ГПК: чл. 331-335 (особени искови производства)

Тълкувателни решения и задължителна практика:

(неизчерпателно)

Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК:  Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

Тълкувателно решение № 46 от 8.IV.1960 г., ОСГК:  В производството по иск за оспорване на бащинство не могат да се привличат или встъпват трети лица, за да помагат на едната или другата страна.

Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС

 Решение № 103 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о., ГК;

Решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК;

Решение № 497 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2009 г., IV г. о., ГК;

Решение № 412 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2009 г., IV г. о., ГК;

четете още

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права.

четете още

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Възможно ли е и как дете да се откаже от наследство. Процедура и последици.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Да, отказ от наследство от недееспособен или ограничено дееспособен е възможен, но при спазване разпоредбите на ЗЛС, чл. 3 и 4 във вр. с чл. 130 СК и процедурата по глава 49 на ГПК касателно общата уредба на охранителните производства и при съблюдаване най-добрия интерес на детето, особено с оглед последиците на отказа от наследство. Т.е. отказът от наследство от ненавършили пълнолетие наследници следва се допуска само при условията и по реда на чл. 130 СК – с разрешение на Районния съд и при очевидна тяхна полза. По-долу коментираме няки от основните проблеми (неизчерпателно).

четете още

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Автор: адв. Даниела Симеонова- Коруджиева

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС е приложимо правото на ЕС и създадените и инкорпорирани в ГПК норми. Т.е. налице е и яснота и сравнително улеснен ред за допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС [1].

ГПК не съдържа разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави, различни от държавите-членки на ЕС. Споделяме разбирането, че не може да се прилага по аналогия уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, тъй като уредената в ГПК процедура се основава на принципа на настъпилата вече хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС, съществуването на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат и то особено в областта на семейното право, налице е пряко приложение на регламентите на ЕС и пр [2].

четете още

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Уредба: чл.  127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;

Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.

Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

четете още

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросите, касаещи имуществото, придобито по време на брака са често едни от най-трудните за раз/решаване от съпрузите и затова понякога причина, поради която съпрузите отлагат или се отказват от започване на бракоразводно производство.

Това е така, защото най-често не са информирани, че разводът може да приключи без тези въпроси да бъдат изобщо включени в процеса. Уреждането на имуществените отношения между съпрузите не е част от задължителното съдържание на споразумението за развод. Страните могат да получат развод, без да бъдат решавани имуществените въпроси. В този случай, ако са били в съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака ще останат обикновени съсобственици на имуществото. четете още

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

В настоящия коментар се разглежда накратко връзката между въпроса за т.нар. споделено родителство и развода по взаимно съгласие. Това е така, тъй като въпросът с упражняването на родителските права е един от задължителните въпроси, по които съпрузите трябва да са постигнали съгласие, за да бъде утвърдено споразумението им от съда.

четете още

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

Правна рамка: чл. 50-51 СК, чл. 330 ГПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева (2016)

В настоящия коментар се разглежда накратко  съдебната процедура по развод по взаимно съгласие. Коментарът е съобразен със законодателството и съдебната практика към 2016 г. Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като  безспорно, охранително производство. Правната  регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред).

четете още

Издръжка на бивш съпруг

Издръжка на бивш съпруг

Автор: Адв. Коруджиева

Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.

Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.

четете още

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева, член на САК

I УВОД В ПРОБЛЕМА И НЕГОВАТА АКТУАЛНОСТ

Законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен. А тъй като брачните дела и уредба традиционно са извън „периметъра“ на внимание на законодателя, а и на Върховната съдебна инстанция, то практиката на по-долните инстанции устойчиво следва буквата на закона и старата практика. От наша гледна точка е необходимо по тълкувателен път се изясни недвусмислено налице ли е изобщо принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

четете още

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Относими разпоредби:  чл. 49, чл. 51, 52 ЗН; чл. 530 и сл. ГПК; чл. 16 Тарифа ГПК;

Темата за приемането, респективно отказа от наследство е все по-актуална и често възникваща в практиката. В този смисъл отказът и приемането като процедура, развиваща се пред районния съд по реда на чл. 49 от ЗН във вр. с чл. 52 от ЗН са ясни.

Предмет на настоящата статия е процедурата по чл. 51 от Закона за наследството, съгласно която в особено охранително производство, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника са вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.

Възниква въпросът, кой може да бъде „заинтересуван“ по смисъла на ЗН. В практиката най-често това е или друг наследник (ако е от същия ред, той би имал интерес да се принуди наследника да заяви приема ли или се отказва от наследството, тъй като отказът би увеличил неговия дял, а изобщо неговият дял зависи от броя на наследниците в реда), страна по висящо дело или кредитор. Заинтересуван е всяко лице, което има правен интерес от волеизявлението на наследника. Компетентен е винаги районният съд по местооткриване на наследството или съдът по висящото дело.

четете още

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Важи ли принципът за присъждане на разноските по чл. 78 ГПК при делата по чл. 127, ал. 2 СК /спор за родителски права/? Въпросът е решаван понякога противоречиво в практиката. От къде идват противоречията?

Съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Семейният кодекс предписва процесуален ред при спор относно родителските права, същият да бъде решен от районния съд по настоящия адрес на детето. Как се присъждат разноските, направени от страните по тези дела, имащи характера на спорна съдебна администрация и не ползващи се със сила на пресъдено нещо?

четете още

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

На 10.02.2016 г. НС прие Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

С измененията се създава процесуален ред за издаване на Европейско удостоверение за наследство – съгласно ГПК, компетентен е районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

В случай че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Процедурата е регламентирана в чл. 627 и следващи:

Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

(2) В случай че заявлението по ал. 1 е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

(3) Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

(4) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. (1) Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването.

(2) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. Спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.

Приложимост на общите правила на охранителните производства

Чл. 627и. За неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета.“

 

Целият Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  можете да прочетете: тук

 

Издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си.

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Автор: адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Въпросите свързани с наследяването възникват ежедневно в практиката. Какво представлява запазената част и разполагаемата част от наследството са основни и тяхното правилно разбиране и определяне е от изключителна важност във всички случаи, когато приложимо право е българското и съответно Закона за наследството. За това по-долу коментираме основните положения и регламентация на институтите съгласно закона и съдебната практика.

Съгласно Закона за наследството (ЗН) завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част по чл. 29 от ЗН.

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия

Статията е публикувана за първи път в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. В практиката този въпрос се поставя и решава изключително често, а често е и въпрос, предизвикващ немалко противоречия. Какъв е всъщност актуалният смисъл на нормата на чл. 53 от СК?

Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.

четете още

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Привременните мерки

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

четете още

Оспорване на отказ от наследство

Оспорване на отказ от наследство

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

Когато наследникът се е отказал от наследството, се счита, че никога не е имал права върху него и не може повече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава от всички активи, но и от всички пасиви на наследството. Отказалият се от наследство не е длъжен да плаща задълженията на наследодателя [1].

Отказът от наследство има за последица уголемяване на дяловете на другите наследници, съгласно чл. 53 [2] от ЗН. Съгласно ППВС №4 от 1964г. (точка 4, изр. 3) това са наследниците от коляното на отказалия се, а не всички наследници. Това означава, че частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, а ако всички наследници от реда откажат наследството, то преминава към следващия ред.

четете още

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

ВКС прие Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год.

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

С Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год. по въпроса: Кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител, ВКС реши:

Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

В статията от 16 април 2014 година, коментирахме наличието на противоречие в практиката относно сроковете за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК /тук /.

четете още

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

 Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Както и друг път сме имали повод да припомним, европейските регламенти имат задължителна сила за държавите членки [1] и се прилагат пряко. С оглед на това задължение, в сила влизат нови правила при наследяването, установени с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета [2] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

Съгласно чл. 84 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година ще се прилага от 17 август 2015 година по отношение наследяването на лица, които са починали на датата или след 17 август 2015 г. [3]. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента [4].

четете още

ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Много често в практиката възниква въпросът, какво се случва със семейното жилище (имота) след развода, когато е ипотекирано и ипотеката все още не е погасена. Разбира се, въпросът, какво се случва с имота, когато е ипотекиран след раздялата, при фактическо съпружеско съжителство, също е налице.

Следва да направим няколко терминологични бележки, касателно ипотеката и съпружеската имуществена общност, за да се изяснят последиците от прекратяването на последната в случаите на ипотекиран имот.

четете още

Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Противоречива практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]). Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното  да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпругa на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.

Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвиква нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 буквално гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвиква приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие – тогава следва да се приеме, че навършилото пълнолетие дете има на разположение 1 година да заведе иска или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.

четете още

Фамилното име при развод

Фамилното име при развод.

Автор: адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана  в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Автор: адв. Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

Действително, производството по развод по исков ред е възможно да протече значително по-бавно от производството по развод по взаимно съгласие, защото трябва да се изчака изтичането на определени процесуални срокове. Най-съществен е срокът за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, който срок тече за ответника от връчването на исковата молба и книжата приложени към нея. Т.е. от датата на връчване ответникът има едномесечен срок за отговор. Когато в установения едномесечен срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

четете още

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Правна уредба:

Семеен кодекс, раздел II, чл. 21, ал. 3; чл. 29, ал. 3;

Постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд; Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС;

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК[1]. Така, съгласно чл. 28 СК [2],  доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи.

Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда евентуален иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака.

четете още

Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].

четете още

За развода по взаимно съгласие: практически въпроси

Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко

Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.

Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.

Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове

Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.

четете още

Завещания с модалитети

Наследяването по завещание е един от начините определено имущество да премине към определени лица по волята на наследодателя изразена приживе[1]. При съставянето на завещания се знае, че изключително важно е спазването на формата под страх от недействителност. По-малко известни в публичното пространство са въпросите касаещи действителността на завещателни разпореждания направени под условие, с определен срок или тежест.

Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание и при съблюдаване на изискванията на закона за действителност на завещателните разпореждания.

четете още

Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.

Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.

четете още

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия;

Недотам популярно в публичното пространство се оказва правилото на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно което съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има много съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака. За съжаление, често се случва, дори след прекратяване на брака, бившият съпруг да научава и да отговаря за задължения, поети от другия съпруг през време на брака, за които дори не е знаел формално. От гледна точка на закона, обаче, неговото знание или пък съгласие за поетото задължение от другия съпруг през време на брака, не е условие за възникване на солидарната му отговорност. Тя възниква по силата на закона. Какво от правна страна именно представлява законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съгласно чл. 32, ал. 2 СК и чл. 36, ал. 2 [1]?

Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл. 32, ал. 2, така също и на чл. 36, ал. 2, на основание брачната връзка между съпрузите. В правната теория[2], тази солидарна отговорност се обяснява с наличието на особено законно представителство между съпрузите за правните им действия по задоволяване нуждите на семейството, а и като „обратната страна на съпружеската общност“[3]. По силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то  другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“;

Статията е публикувана за първи път във в-к  „Съдийски вестник“ (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

четете още

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него принципно приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Но тъй като издръжка може да е дължима между лица на различни основания, то задължително следва да се преценява дали не е налице хипотезата на чл. 115, б. „А“, „Б“ или „В“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права, между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството или попечителството и между съпрузи. В този смисъл,  ако издръжката е дължима напр. от родител на дете, то давност не тече. (така напр. Решение от 31.03.2011г. на РС –Г, по гр.д. №2079 по описа за 2010г., Решение от 30. 03.2010г. на РС-А по гр.д. №819/2009г.) Давността в този случай започва да тече от навършване на пълнолетие на детето.

четете още

Отказът от наследство

Д.Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Със задълбочаването на икономическата и финансова криза се увеличи значително и  задлъжнялостта сред гражданите, процентът на т.н. лоши кредити и други дългове, разбира се, далеч не само към кредитни институции, които все по-често се превръщат в непосилно бреме. Все по-честа се оказва в практиката и хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.

Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).

четете още

Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и многопластови и тяхното разрешаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба  – както вътрешноправните източници (КМЧП и съответните приложими отраслови закони), така и международноправните източници, както и правото на ЕС, задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договорите за присъединяване на РБ към ЕС.

Принципно, въпросът, касаещ допустимостта на бракоразводно производство в България, когато бракът е бил сключен в чужбина касае преди всичко компетентността на българските съдилища. Този въпрос е уреден в Кодекса на международното частно право (Обн. ДВ, бр. 42 от 17 май 2005г.), част II, регламентираща именно международната компетентност на българските съдилища и производството по международни граждански дела. Регламентирана е общата компетентност на българските съдилища, компетентността по дела за лични права, компетентността по брачни искове, по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, по дела за издръжка, произход, осиновяване, вещни права и т.н.

четете още

За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.

Чисто практически и разбира се, неизчерпателно, от позицията на практикуващ адвокат си позволявам да изтъкна в настоящия коментар няколко от безспорните предимства на производството развод по взаимно съгласие пред бракоразводния процес по исков ред.

четете още

Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба

Производството по съдебна делба е регламентирано в глава 29 на ГП, чл. 341- 355. Съгласно чл. 2 на чл. 349 ГПК, при наследяване – ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

четете още

Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност

Съдебната делба между бивши съпрузи на имуществото им – прекратена съпружеска имуществена общност крие някои особености, при все че производството протича по предвидения ред на съдебно делбено производство, регламентиран в глава 29 на ГП, чл. 341- 355. След бракоразвода, съществувалата до този момент бездялова имуществена общност (при хипотезата на приложим режим по СК на съпружеска имуществена общност) се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове (ако не е установен със съдебно решение по-голям принос). Когато тази съсобственост, предмет на делбеното производство е неподеляемо жилище, възникват някои практически въпроси по приложението на закона.

четете още

Как се определя издръжката на детето след развод?

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Въпросът, как се определя издръжката на детето след развод е много често поставян в практиката. Законовата уредба се съдържа в Семейния кодекс и Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето  – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.

четете още

Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.

Съгласно българското право,  е допустимо освен наследяването по закон, така също и наследяване по завещание. Въпросите са регламентирани в Закона за наследството , глава III, Наследство по завещание.

Съгласно уредбата, чл. 13, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Т.е. императивните изисквания на закона са лицето да е пълнолетно, дееспособно и да може да действа разумно.

Важно е да се съобразява винаги и ал. 2 на чл. 14 от ЗН, а именно, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част. Тази също императивна законова норма следва да бъде съобразявана, тъй като законът дава възможност на наследникът с накърнена запазена част да иска намалението на завещанието до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл. 30 ЗН).

четете още

Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие

Въпросът за семейното жилище в производството по развод по взаимно съгласие не е формален въпрос, а е важен по няколко причини. Съгласно чл. 51 от СК, при развод по взаимно съгласие, е един от задължителните за уреждане в споразумението, наред с:

  • Местоживеенето на децата;
  • Упражняването на родителските права;
  • Личните отношения;
  • Издръжката на децата;
  • Издръжката между съпрузите;
  • Фамилното име;

Без споразумение по въпроса за семейното жилище, съдът не може да утвърди споразумението.

Изискването за посочване на семейно жилище не е самоцелно. То е от една страна – защото съдът следи служебно за този въпрос и трябва да се установи по делото къде е семейното жилище, а от друга, чисто практически – защото по преценка на съда може да се изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, съгласно ал. 2 на чл. 51 СК и трябва да се прецени и териториалната компетентност на конкретна дирекция.

четете още

Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.

До скоро, включително и авторът (адв. Д. Коруджиева) на страниците на настоящият блог: тук), се смяташе убедено, че е безпротиворечиво прилагането и тълкуването в практиката на нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК, касаеща задължителното личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – под страх от прекратяване на делото за развод по взаимно съгласие (чл. 50 СК), съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК:

Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

четете още

Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие

Производството по развод по взаимно съгласие е охранително и преминава по много по-улеснена процедура спрямо развода по исков ред.  Основно преимущество на процедурата по взаимно съгласие е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“, съгласно чл. 50 на Семейния кодекс.

Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази лично съгласие за прекратяване на брака пред съда. Съгласно чл. 330, ал. 1 и ал. 2 ГПК при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено, съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК.

Прекратяването на делото означава окончателно преустановяване висящността на производството, без да се достига до решение за допускане на развод (по същество).  Следва да се отбележи, че спиране и прекратяване са различни действия с коренно различни правни последици. В този смисъл, спирането на производството означава само временно преустановяване.

четете още

Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)

При постановяването на развод или при настъпването на раздяла при родители без брак, въпросът касаещ предоставянето на упражняването на родителските права е сложен, а често и най-трудния за решаване въпрос от съда.

Съгласно Семейния кодекс, чл. 123, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При развод или раздяла на родители, съгласно чл.127, ал. 1, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Но, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Това определение не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

четете още

Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК

Произходът на детето освен личния аспект и значение като връзка с родителите има много сериозни правни последици. Правната уредба е императивна, а в основата й е заложен принцип, целящ стабилност на отношенията по произход и принцип на истинност на произхода. Именно заради това, както и поради възможността формално установеният съгласно нормите на Семейния кодекс, произход да не отговаря на истинският такъв, в СК са предвидени способи за установяване и оспорване на произход. Последиците от установяването или не на произхода са изключително сериозни и засягат личната и правна сфера на много хора – напр. права и задължения за издръжка, наследяване и т.н.

Съгласно СК, що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена следната презумпция:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

четете още

Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие

Процедура за развод по взаимно съгласие съгласно законовата регламентация започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити съгласно ГПК, както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите приложения.

Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено, съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК:

Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

Личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. Съдебната практика в това отношение също е безпротиворечива (напр. О № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и новата съдебна практика  също О№ 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).

четете още

Споразумението при развод по взаимно съгласие

Споразумението при #развод по взаимно съгласие

При #развод по взаимно съгласие съдът допуска развода, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака. Не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

четете още

РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

Развод поради разстройство на брака е процедура, с която се цели прекратяването на брака поради „дълбоко и непоправимо“ разстройство (чл. 49 СК). Искът е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът е сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. На първото заседание по делото е задължително личното явяване на страните. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото.

четете още

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Добре ли е да имам брачен договор?

Добре ли е да имам брачен договор?

Брачният  договор е нов институт за българското право и изцяло нова възможност за сключващите брак, а и за вече сключилите брак при действието на стария Семеен кодекс  (от 85г.).  Въведе се в СК от 2009г. с идеята съпрузите да имат правната възможност сами да уреждат имуществените отношения помежду си чрез формата на двустранен договор като всяка от страните има права и задължения по него.

Въпреки възможността за сключването на брачен договор, остава важим и възможен, ако не е избран договорен или разделен режим, единствения режим уреден по стария СК – режим на съпружеска имуществена общност. Режимите на имуществени отношения са регламентирани в чл. 18 на СК:

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент