Някои постановки относно пряката дискриминация по признак лично положение (чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр), непряката дискриминация, изразяваща се в по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака лично положение (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр).

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно чл. 4 ал. 2  на ЗЗДискр „пряка дискриминация“ е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 на същия член, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съгласно ЗЗДискр, чл. 37, ал. 1 и 2, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Не се допуска дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в публичния или реалния сектор, пряко или непряко.

Признакът „лично положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България също предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и на признак „лично и обществено положение“. В решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14/92 г. се отбелязва следното: „За да гарантира прогласения принцип за равенство на всички граждани пред закона, чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. …

 За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19

Автор: адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

1. Въведение в темата за смисъла и същността на информираното съгласие преди медицинска интервенция по принцип и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19.

Актуалните обществени условия и фактът, че понастоящем продължаваме официално да сме в „извънредна епидемична обстановка“[1], разпространението на коронавирусната инфекция, е ежедневна тема в публичното пространство, наред с проблемите касаещи имунизационната кампания, което предполага необходимост от изследвания и становища по много от въпросите. Този информационен натиск изисква да се преодолее липсата на правна информация, касаеща правата на гражданите в областта на здравните въпроси, които се поставят в тази ситуация. В настоящия коментар се разглеждат както общите законови изисквания за информиране на пациента чрез изискването за даване на т.нар. информирано съгласие и конкретно изискванията за информирано съгласие при имунизация срещу COVID – 19 и правното значение и последиците от липсата на надлежно информиране и даване на съгласие. Можем ли да говорим за противоправност при непредоставянето на информация преди извършване на манипулацията и необходимо ли е настъпване на вреда, за да е налице отговорност за обезщетяването при определени формални нарушения на относимите законови и подзаконови разпоредби и регулации, и изисквания.

Статията не се занимава с проблемите на т.нар. „лекарска грешка“, но касае въпрос за правата на пациента. А, както се приема в литературата, правата на пациента биха били само гола декларация, ако държавата не уреждаше насрещната отговорност на лекаря. „На всяко право на пациента съответства задължение на лекаря. Всяко право на пациента е насочено към лекаря и е корелативно свързано с неговото задължение към пациентите.“ Т.е., неизпълнението на задължението на лекаря (в случая за предоставяне на информация), поражда неговата юридическа отговорност[2]. По-долу излагаме нашето виждане на правната същност, значение и последиците около т.нар. „информирано съгласие“. четете още

Семейно и наследствено право

Добре ли е да имам брачен договор?

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

Споразумението при развод по взаимно съгласие

Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие

Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК

Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)

Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие

Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.

Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие

Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност

Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба

За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.

Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?

Отказът от наследство

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.

Завещания с модалитети

Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове

За развода по взаимно съгласие: практически въпроси

Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорване на отказ от наследство

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Издръжка на бивш съпруг

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство

четете още

Недвижимото културно наследство – въпроси на териториалноустройствената защита е публикувана в бр. 52, година III, 30 дек.2011, в-к Строител, специализирано издание на КСБ (в-к Строител);

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК) Статията е публикувана за първи път във в-к  ”Съдийски вестник” (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА. Статията е публикувана за първи път в сп. Правен свят на 07 март 2012г;

Лихви или обезщетение – практически проблеми относно  т.н. „лихви  за забава“. Преглед на съдебната практика и  задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Статията е публикувана за първи път във в-к ”Съдийски вестник” (периодично  издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 3/2012, юли-септември 2012г.

Фамилното име при развод. Статията е публикувана  в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

четете още