Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

За собствеността върху движимите културни ценности – национално богатство. Държавата, законът, ценностите, собствеността и иманярите.

За собствеността върху движимите културни ценности – национално богатство.

Държавата, законът, ценностите, собствеността и иманярите.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК;

Възможно ли е от правна страна Българската държава да не е собственик на движими културни ценности представляващи национално богатство, открити заровени в границите й? Може ли да придобиваме по давност културни ценности национално богатство и колекционерите, показващи колекциите с такива ценности имат ли законово опора да се легитимират като собственици на такива ценности?

Тези въпроси станаха изключително актуални днес и обществеността с основание се вълнува как и доколко държавата съумява да защити културно-историческото наследство, ценности и памет, така че културните ценности, които са национално богатство да бъдат достояние на всички нейни граждани, учени, изследователи и т.н.

Сребърна фиала от Рогозенското съкровище Лиценз: public domain

Сребърна фиала от Рогозенското съкровище Лиценз: public domain

В търсене на отговор на тези въпроси,  ще направим най-напред кратък преглед на основните законови положения по въпроса, а после ще посочим и как Конституционният съд разреши да се придобиват по давност движими културни ценности национално богатство и ще обсъдим публично известния казус с претенциите към Панагюрското съкровище:

В действащия Закон за собствеността от 1951 г., чл. 91 се казва, че заровените в земята вещи, стават собственост на държавата. Т.е. заровено съкровище ще е винаги собственост на държавата.

По аргумент от чл. 207 на Наказателния кодекс при намирането на вещ винаги възниква задължение за съобщаване (и то в едноседмичен срок) на факта на намирането й – на собственика, на властта или на този, който я е загубил. С изтичането на срока можем да смятамe, че е изпълнен състава на престъплението присвояване по чл. 207 НК. Неизпълнението на задължението за съобщаване изпълва състава на чл. 207 ал. 1 НК и деянието може да бъде квалифицирано като престъпление[1].

В Закона за собствеността също е налице изискване за предаване на намерена вещ (чл. 88 ЗС) и то незабавно. А съгласно чл. 80 ЗС който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.

Поради всичко гореизложено считаме, че лицето което е намерило движима вещ и след изтичането на едноседмичния срок по чл. 207 от Наказателния кодекс е придобило владението върху тази вещ чрез престъпление и съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗС, не може да придобие собствеността върху вещта по давност. четете още

Въпроси на териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство

Статията Недвижимото културно наследство – въпроси на териториалноустройствената защита е публикувана в бр. 52, година III, 30 дек.2011, в-к Строител, специализирано издание на КСБ (в-к Строител)

Адв. Д.Симеонова-Коруджиева,  САК

докторант по културно наследство, СУ „Св. Кл. Охридски“

четете още

Опазване на недвижимото културно наследство

Действия по опазване на недвижимото културно наследство. Идентифициране на недвижими обекти като културни ценности. Деклариране. Предоставяне на статут на недвижима културна ценност и регистриране на недвижими културни ценности.

Опазването на недвижимото културно наследство е сложен процес, който се реализира на няколко нива и в рамките на множество процедури. Самата законова база е широка, регламентацията е в различни специални закони – Закон за културното наследство, Закон за устройство на територията, Закон за регионалното развитие, АПК, както и, разбира се, подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Идентифицирането, декларирането и регистрирането на недвижими обекти като културни ценности са процедури, които са част от дейностите свързани с установената в Закона за културното наследство закрила и опазване на културното наследство. Действията по опазване на културното наследство са предвидени в закона и правото на собственост върху конкретен обект не е решаващо по отношение на процедурите по опазването му. Възниквалите досега, а и възникналите към настоящия момент колизии (виж напр. Решение №5 от 21 март 1996г. по конституционно дело №4 от 1996г., докладчик съдия Иван Григоров, обн., ДВ, бр.31 от 12.04.1996г., и Решение №7 от 29.09.2009г. на КС по конституционно дело №11 от 2009г., докладчик съдия Пламен Киров, обн., ДВ, бр.80 от 2009г.) между частна собственост и действия на държавата по опазване на недвижимо културно наследство дават широко поле за размисъл и анализ, но предмет на настоящата разработка ще бъдат само конкретните действия и процедури по опазване, а становището относно тяхната адекватност ще бъде предмет на по-задълбочен и подробен коментар.

четете още

Бележки около „Музей на социалистическото изкуство“

Музей на социалистическото изкуство. София

Вчера бе премиерата на посветения на музеите брой на списание ПИРОН, което събитие е повод  да нахвърлям някои лични бележки относно новооткрития Музей на социалистическото изкуство.

Откриването на Музея на социалистическото изкуство премина неотдавна шумно и гръмко, сякаш в унисон с патоса на времето, което уж се „вкарваше в музея“, премина като лична кауза на премиера и на министъра на културата и някак едновременно хем „вкараха“ социализма в музея – демек „приключиха с него, “веднъж и завинаги“ и хем пък някакси му отдадоха “заслужено уважение“.

Абстрахирайки се от авангардните концепции за съвременно изкуство в музей, ми се струва удачен и поглед към законовата рамка касаеща създаването на музей: „музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел“.

четете още

Dissonant cultural heritage: a modern and complex research area

This interview has been published on LabForCulture.

Dissonant cultural heritage: a modern and complex research area: A short Talk with Daniela Simeonova-Koroudjieva. This interview has been published on LabForCulture.

Dissonant cultural heritage: a modern and complex research area: A short Talk with Daniela Simeonova-Koroudjieva. This interview has been published on LabForCulture.

Daniela Simeonova-Koroudjieva is a PhD student in Cultural Heritage at Sofia University “St. Kliment Ohridski” and at the same time she practices as an attorney-at-law at Sofia Bar Association. Daniela obtains Master in Law from Sofia University “St. Kliment Ohridski”. She also holds master degree in Cultural Anthropology and bachelor degree in Cultural Studies from the same university. She has graduated from National Classical Lyceum “St. Constantine-Cyrill the Philosopher” (for ancient languages) in Sofia.

Daniela has numerous publications in the field of cultural heritage, legal cultural policy framework and nationalistic ideology. She has taken part in diverse research projects in the field of cultural policy and intercultural dialogue. Her professional interests are in the field of social, cultural and legal aspects of  cultural heritage policy.

1. Daniela, what was your main motivation to choose an academic and research career? How does this reflect your personality and professional dreams?

I am really happy of the opportunity to work on such a modern and complex research area– the traumatic topic of the dissonant cultural heritage in Bulgaria. My personal motivation is based on two things.  First of all I am a young researcher and I analyze from the viewpoint of the young people, formed in democratic and pluralistic society and in one more and more globalized world. This viewpoint is not heard enough, nor yet sufficiently covered by academic circles.

четете още

Правни проблеми при управлението на културното наследство. Недвижимо културно наследство

Недвижимо културно наследство е легален термин, употребяван многократно в действащия към настоящия момент закон за културното наследство. Управлението на недвижимото културно наследство е сложен процес, който изисква системност в дейностите и разнопосочна компетентност. Разбира се, специално управлението предполага подробна и адекватна правна регламентация. В този смисъл логично е да се направи анализ на действащата уредба, за да се изясни всъщност доколко действащи са законовите хипотези и какви възможности всъщност предоставят.

Правните механизми касаят управлението предимно, защото задават рамката на конкретните политики спрямо наследство. Може да се обоснове извода, на базата на правния анализ и развитието на законодателството касаещо културното наследство, че тези конкретни публични политики се развиват.

Културното наследство е обект на закрила още от самото създаване на българската държава. Тази закрила дори още от самото начало на възстановяване на държавността е във формата за легално закрепени правила и мерки.

В теорията се обособяват три периода в развитието на политиките за опазване на културното наследство:

  • От 1888г. до началото на 50те години на XX век.
  • От 50те години на XX век до 1989г.
  • От 1989г. до днес.

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани