Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

адв. Д. Коруджиева

 

Тълкувателното дело бе образувано по предложение на съдебен състав на ВКС, който с определение № 154/30.04.2014 г. на ГК, IV ГО, е спрял на основание чл. 292 ГПК производството по гр.д. № 7762 от 2013 г. с предложение за образуване на тълкувателно дело по горепосочения въпрос, като обуславящ изхода на разглежданото конкретно дело.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия поради противоречива съдебна практика по въпроса:

Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

четете още

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Недействителни ли са сделките със запорирани МПС, какви са правните последици за страните по разпоредителната сделка, за взискателя и длъжника по изпълнението?

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Какви са значението и последиците за страните по прехвърлителна сделка със запориран автомобил е въпрос, който все по-често  бива поставян в практиката. Разбира се, най-напред следва да бъде отграничен от продажбата на краден (чужд) автомобил, защото макар и с наложен запор, автомобилът продължава да е собственост на длъжника. Също така трябва да се подчертае и несъвършенството на законовата уредба, касателно продажба на МПС – макар да се изисква нотариална заверка на подписите, то липсата на регистър, в който страните или нотариуса да могат да направят справка за наличието или липсата на запор по отношение на съответния автомобил /подобно на имотния регистър касателно недвижимите имоти и справките за тежести/, водят до съответните неблагоприятни последици.

четете още

Изваждане на наемател от сграда в режим на етажна собственост

Относими разпоредби:

Закон за собствеността – чл. 45 и чл. 46

Закон за управление на етажната собственост – чл. 11, ал. 1, т.10, б. „Е“

Закон за задълженията и договорите – чл. 235

ГПК – чл. 410 и сл.

 

Изваждане на обитател (собственик или наемател) от помещение в сграда в режим на етажна собственост е процедура, която е възможна само при определени условия, регламентирани в ЗС и ЗУЕС.

Съгласно чл. 45 от ЗС, собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години:

а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.

четете още

Придобиване на имот по давност. Постановките на Тълкувателно решение №1/2012г., 6.08.2012, ОСГК на ВКС по т.д. №1 по описа за 2012 на ОСГК на ВКС

Институтът на придобивната давност, съгласно чл. 79 от ЗС често предизвиква колебания в практиката. Съгласно Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение (т.н. недобросъвестно) в продължение на 10 години. Така също, съгласно чл. 69 ЗС, законът установява оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Въпросът е разглеждан сравнително често и в теорията  – напр.  Ставру, С. Въпроси на българското вещно право, С, 2010, стр. 575 и сл.; Джеров., А., С, 2010, Вещно право, стр. 67 и сл.; Василев., Л. Българско вещно право, С, 2001, стр. 29 и сл.; Марков., М. Особености на съсобствеността, възникнала от наследяване., Труд и право, т. 4 Владение на общите вещи от сънаследниците ;

По отношение на съдебната практика, голямо значение имат постановките на задължителното  ППВС №6/27.12.1974 по г.д. №9/1974г. и др.

Предмет на тълкувателно дело №1 по описа за 2012 на ОСГК на ВКС са въпросите:

1)       Приложима ли е презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?

2)       Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо собствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

четете още

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен договор[1], т.е. в него се съдържа неопределеност на имуществената престация – задължението за издръжка и гледане е за едно бъдеще време, също така не се знае колко време ще живее прехвърлителят на имота и в този смисъл – какъв точно ще бъде обемът и продължителността на дължимата престация, изразяваща се в издръжка и грижи (гледане), дължими от приобретателя на имота.

В теорията често се изтъква, утвърдеността на този принципно ненаименован договор в правните отношения в България и неговата широка популярност.  Този договор се избира много често заради правната му същност и прилагането към него на правилата за продажбата. Този договор не е безвъзмезден какъвто е напр. дарението със съпътстващите го и съответни рискове за оспорване поради накърнена запазена част от евентуални наследници по закон. Въпрос, на който се спирам частично по-долу.

четете още

Прието е Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС относно правото на строеж и др. въпроси

Извлечение от Тълкувателно решение 1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС:

  1. Какъв е смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти.

Смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“ , употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж.

четете още

Относно постановките, приети в Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС относно смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“ и др. въпроси.

 

Относно постановките, приети в Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС относно смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“; от кой момент започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на  правото на строеж от първоначалния на последващ суперфициар; обусловено ли е упражняването на правото на строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални договори със собственика на земята.Излезе Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС. Поставените на тълкуване въпроси пред ОСГК на ВКС са следните:

1. Какъв е смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж“, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти.

2. От кой момент започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на правото на строеж от първоначалния на последващ суперфициар.

3. Обусловено ли е упражняването на правото на строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални договори със собственика на земята.

четете още

Нищожни ли са сделките с т.н. паркоместа? Правни въпроси относно правото на собственост и правото на ползване върху т.н. паркоместа.

Развитието на обществените отношения често изпреварва приетите безпротиворечиво постановки в правната доктрина. Въпросите с нищожността на сделките с т.н. паркоместа бе поставян многократно в теорията и в практиката, бяха изразени различни тълкувания и разбирания, както и идеи за законодателни промени с цел адекватност на правната уредба спрямо нуждите на стопанския оборот. В този смисъл, настоящият коментар има за цел да обобщи изказаните до момента тези и да аргументира и собствено становище, разбира се. Въпросът е разглеждан до сега от: Джеров., Ал. Вещно право, С, 2010, Петров., М, Правната уредба по въпроса за паркоместата, Собственост и право, 12/2007, Матеева-Стоянова, Е., Относно транслативните сделки с т.нар. паркоместа, Собственост и право, 5/1999, Ставру., С. Въпроси на българското вещно право. Правни средства за придобиване на „паркомясто“, С, 2010, Василев., Л. Паркоместата и етажната собственост <www.trudipravo.bg> (18.06.2012)  и др.

четете още

Проблеми на делбата на наследство/съсобственост

Проблемите на делбата на наследство са винаги актуален въпрос, доколкото наследяване и усложнения в самия процес възникват много често. В същото време, въпросът е комплициран от още един аспект – че почти винаги касае страни в близки и /или роднински връзки. В съдебната практика, често делата за съдебна делба са едни от най-бавните и продължаващи години. Едно от последните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България е именно заради продължилото почти 10 години (9 години и 10 месеца) делбено дело (по жалба от 2005г. на Мария Фингер, българска гражданка, живееща в Германия: съдът в Страсбург приема, че има нарушение на чл. 6 §1 от ЕКПЧ (право на справедлив процес в разумен срок) и на чл. 13 (липса на ефективно средство за защита на нарушени права по ЕКЗПЧОС.

четете още

Ипотека и нова сграда върху ипотекиран поземлен имот

Въпросът,  касаещ правното положение при ипотека върху земята и впоследствие  построена сграда (приращение) често е  решаван противоречиво в съдебната практика. Нееднозначно разглеждан е и в правната теория.

Въпросът е разгледан подробно от Ставру, С. Въпроси на българското вещно право, С., 2010, както и от Марков., М. Ипотеката, С., 2008, разбира се разглеждан е и от други автори.

четете още

Проблеми на правото на собственост и недвижимите културни ценности

Правните въпроси и проблеми, касаещи недвижимите обекти – културни ценности са многопосочни и сложни, следва да бъдат разглеждани не само на плоскостта на политиките и законодателството за култура, а и в рамката на общите и важими и тук правни принципи и положения, касаещи собствеността. За това предмет на настоящия кратък анализ ще бъдат именно тези общи правни положения, а специалните норми на законодателството неминуемо ще бъдат маркирани, но подробно разгледани впоследствие.

Сега действащата Конституция, приета и влязла в сила през 1991г. прогласява и възстановява основни демократични принципи, касаещи правото на собственост. Частната собственост е прогласена от Конституцията за неприкосновена (чл. 17, ал.3 КРБ).

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент