Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е  144

от     10 март     2022 година

ЗА предоставяне на временна закрила на разселени лица от украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България

На основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

  1. Предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.
  2. Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година.
  3. Лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия и влезли и останали на територията на Република България, получават временна закрила считано от 24 февруари 2022 г. до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022 г.
  4. Приложение № 5 от Националния план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 506 на Министерския съвет от 2011 г., се изменя съгласно приложението.

ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Калина Константинова

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Красимир Божанов

Публикувано е Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна

Публикувано е Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна. Решението не е публикувано в Държавен вестник, а в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg. Публикацията е от 14 март 2022 г.

С решението на осн. чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година.

Лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия и влезли и останали на територията на Република България, получават временна закрила считано от 24 февруари 2022 г. до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022 г.

Изменя се и Националния план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 506 на Министерския съвет от 2011 г., се изменя съгласно приложение № 5, публикувано също в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg.

Това означава, че вече не следва да се действа по реда установен в Закона за убежището и бежанците чрез образуване на индивидуални производства, а се дава възможност всички украински бежанци да получат достъп до правата, дадени с временната закрила.

  • Решението е публикувано в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg. Публикацията е от 14 март 2022 г.
  • Повече:  ТУК и ТУК

 

Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна

Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Тъй като сме изправени пред безпрецедентна бежанска ситуация в Европа следва накратко и с изцяло практически фокус да изложим основните и значими аспекти на бежанското право, приложимо в България и в контекста на случващото се в Украйна. четете още

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

 

С Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд  от 12.04.2017 г. по Тълкувателно дело № 3 от 2016 (докладчик: съдия Аглика Адамова) се приема, че несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им.

Делото е образувано по въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на адм. наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“, ВАС решава, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН“.

До посоченото ТР практиката на административните съдилища е противоречива и застъпва различни становища.

четете още

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

I Въведение

Дискриминацията в съвременното общество е проблем, срещу който трябва да се реагира ежедневно и остро. Във връзка с предприсъединителния процес и присъединяването на Република България към ЕС бе транспонирано европейското право в областта на дискриминацията.  С влизането в сила на Договора от Лисабон [1], Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно задължителен документ. Освен това Договорът от Лисабон предвижда присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи въвежда в член 14 забрана на дискриминацията. Всъщност през 2000 [2] година са приети два основополагащи текста в областта на борбата срещу дискриминацията на равнище ЕС – Директивата за расовото равенство и Директивата за равно третиране в областта на заетостта.

четете още

Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

На 15 март 2017 г. бе публикувано Тълкувателно решение № 1 на ВАС – ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2016 по въпроса: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?

ВАС приема със задължителна сила, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

четете още

Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

В АПК е налице специална разпоредба предвиждаща наказание за неизпълнение на актове на съда:

Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Както и специален процесуален ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове:

Чл. 306. (1) В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.

(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.

(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.

(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.

(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му.

(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Този ред е от особено значение особено в случаите, когато административен орган не изпълнява съдебно решение – например за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, при не издаване на документ, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение и пр. Като тази отговорността е лична, глобата се налага не на органа, а на конкретния човек, физическото лице, което не изпълнява решението [1].

В правната теория се приема, че административнопроцесуалните нарушения пречат на реализацията на редица жизненоважни права и законни интереси на гражданите и организациите [2]. Това действително е така, затова улеснения процесуален ред за установяване и наказване на конкретно длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт следва да се приветства.

четете още

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни

С Тълкувателно постановление №1 от 27  февруари 2015г. [1], прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН [2] са давностни.

По повод искане на омбудсмана на РБ за издаване на тълкувателно решение, с което да се отговори на въпросите:

  1. Какъв е характерът на сроковете по чл. 34 ЗАНН и наказания.
  2. Препраща ли разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН [3] към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК?

е образувано тълкувателно дело №2/2012г. на ВАС, по късно прекратено, тъй като по поставените въпроси председателите на ВАС и ВКС са направили общо искане за приемане на общо тълкувателно постановление от общото събрание на Втора колегия на ВАС и общото събрание на ВКС. Образувано е тълкувателно дело № 1/2014г. по описа на ВАС с разпореждане на председателите.

В тълкувателното постановление се приема, че:

  1. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
  2. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

четете още

АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ПРИ АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

Автор: адв. Коруджиева, САК

Относима уредба: Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК)

 

Изключително сложни и комплицирани са въпросите, свързани с давността и сроковете при административните наказания, както поради това, че уредбата в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателния кодекс (НК), съответно и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложими на осн. чл. 84 ЗАНН, така и защото в правната доктрина има разнопосочни становища по въпросите, касаещи погасяването на административнонаказателната отговорност.

Следва да се отбележи, че както в гражданското право, така и в наказателното, институтите касаещи давността са предвидени от законодателя най-вече с оглед правната сигурност, а по отношение на налагането на наказание и с идеята, че то следва да е своевременно, така щото да може да се изпълнят целите на наказанието. Наказание, наложено твърде дълго време след извършване на нарушението не може да изпълни целите на наказанието, (една от които е превенцията) и прави същото самоцелно и репресивно.

В наказателно-правната теория, е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган. Правната невъзможност за упражняване на съответните права възниква в момента, в който съответният юридически факт, предвиден в НК като основание за погасяването, е проявен в действителността.

Правните основания за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание, са уредени в чл. 79, ал. 1 НК:

1. когато деецът умре,

2. когато е изтекла предвидената от закона давност и

3. когато е последвала амнистия.

В правната доктрина се поставя и въпросът дали изобщо погасителната давност е приложима при налагането на административни наказания. От наша гледна точка,  след като абсолютна давност е предвидена и за най-тежките престъпления по НК [1](с изключение на престъпленията по гл. 14 НК) е логично и справедливо, институтът на абсолютната давност да е приложим и при случаите на административни нарушения.

За това по-долу ще направим преглед на уредбата – касателно състави по НК и касателно административни нарушения.

В наказателното и наказателно-процесуалното право институтът на давността е регламентиран в чл. 79 от НК и чл. 24, ал. 1 т.2-5 НПК. Така, съгласно чл. 79, ал. 1, т.2  от НК наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената в закона давност. В чл. 80, ал. 1 от НК , т. от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал. 3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл. 82, ал. 1 когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл. 82, ал. 1, т. 1-4.

Съгласно чл. 4 на чл. 82 независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 1. Разпоредбата на чл. 4 обаче не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство (тогава вече следва да важат правилата на изпълнителния процес и евентуално прекратяване на изп. производство на основание чл. 225, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 ДОПК [2]).

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Т.е. когато говорим за случаи извън т.1-4 на чл. 80, ал. 1 – всъщност говорим за две години + още 1/2    от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 НК.

Уредбата на давността касателно изчисляването на сроковете  при административното наказване е регулирана в ЗАНН, като съгласно чл. 84 ЗАНН за неуредените въпроси следва да се прилага НПК. В ЗАНН давността се регулира на две места – в чл. 34 и в чл. 82 ЗАНН. С оглед на посочените разпоредби следва да се подчертае разликата между погасяване по давност на възможността наказващия орган да наложи наказание и погасяване по давност на възможността да се изпълни наложеното наказание.

Погасителните основания, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, а именно:

Чл. 34. (1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.

(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

касаят погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган.

Основанията, визирани в чл. 82 от ЗАНН, а именно:

Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:

а) две години, когато наложеното наказание е глоба;

б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.

(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

са основания, които са настъпили след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено наказание за извършено административно нарушение.

Регулацията на режима на погасителната давност, съгласно чл. 82 ЗАНН разкрива аналогична уредба на режима, съгласно НК. Така, ако са изтекли две години когато е наложено наказание глоба и давността не е била прекъсвана и е изтекла административното наказание не следва да се изпълнява.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

С оглед разглежданата проблематика, важна е разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН: Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

С оглед изложеното до тук, възниква въпросът до кога съдът може да се произнася, когато е налице обжалване на наказателно постановление и производството е в съдебна фаза. Въпросът е изключително важен в практиката, защото когато налице е производство със спазени срокове по чл. 34 ЗАНН, касаещи погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган, то при течаща съдебна фаза, възниква въпросът приложими ли са давностните срокове по НК, касаещи абсолютната давност.

Според  Лозан Панов и Ралица Илкова [3]‚ в съдебната фаза на производството съдът може да се произнася законосъобразно по въпросите относно авторството, виновността и отговорността на дееца до изтичане на давностния срок по чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 334, т.4.вр. с чл. 24, ал. 1, т.3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1 , т.5 НК, считано от датата на извършването им.“ В този смисъл, на въпрос, от кога следва да тече абсолютната давност за наказателно преследване, то съгласно чл. 84 ЗАНН [4], давността в този случай тече от датата на извършване на нарушението.

Нещо повече, според авторите цитирани по-горе [5], тъй като институтите на спиране и прекъсване на преследваческата дейност не са регламентирани в ЗАНН, то приложението им е изключено в административнонаказателното производство.

Изключително важен и също така нееднозначно решаван в практиката е въпросът касаещ приложението на института на давността по отношение на юридическите лица. Въпросът се коментира и в „Процесът по ЗАНН“ [6]. Всъщност, оказва се, че спорен е и самия въпрос имуществената санкция, налагана на юридическите лица представлява ли административно наказание. В основата е проблемът в основанията за търсене на отговорност: така, касателно физическите лица, ЗАНН, в чл. 6 регламентира, че основание за търсене на административнонаказателна отговорност на физическите лица е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Касателно юридическите лица, чл. 83 ЗАНН определя основанието като неизпълнение на задълженията към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“.

В заключение, може да се обобщи следното: въпросите, подробно коментирани по-горе са действително сложни и противоречиви, а факт е, че регламентацията им не е изрична и недвусмислена в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Една прецизна уредба на материята би внесла необходимата доза яснота в прилагането както на института на давността, така и касателно неговата приложимост спрямо юридически лица.



[1] Така и Панов., Л. Илкова., Р, процесът по ЗАНН, с, 2009, стр. 240 и сл.

[2] Чл. 168 ДОПК Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Чл. 171 ДОПК (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

[3] Цит. Съч. стр. 247 и сл.

[4] Чл. 84 ЗАНН: Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

[5]  Цит. Съч, стр.248 и сл.

[6] Цит. Съч., стр. 241 и сл. Авторите приемат, че правилата за давността следва да са общовалидни.

Доказателственото значение на актовете за установяване на административни нарушения в съдебния процес (при установена със закон презумптивна доказателствена сила)

Становище и преглед на съдебната практика

Въпросът за доказателствената сила на актовете за установяване на административни нарушения (АУАН) е разглеждан в теорията, а и в практиката на съдилищата по дела за оспорване на наказателни постановления (НП) издавани на базата на АУАН от административните органи. В правната теория, въпросът е изключително изчерпателно и задълбочено разгледан у Панов.Л.; Илова. Р, Процесът по ЗАНН, С,  2009г., както и у Лазаров.К; Тодоров.И, Административният процес, С, 2009.

По въпроса има и ценна, макар и често противоречива съдебна практика. Като задължителна такава следва да се посочи Постановление №10 на Върховния съд от 1973г. със задължителна за правоприлагащите органи сила, както и множество решения на районните съдилища и новосъздадените през 2006г.административни съдилища.

В съдебния процес по обжалване на издадено НП се развива пред районния съд с оглед да се провери законосъобразното му издаване или законосъобразно ли е протекъл процесът по установяване на административното нарушение (АУАН) и ако такова е било налице – издаването на НП и налагането на административно наказание.

четете още

Обжалване пред съд на съставяните по ЗДвП наказателни постановления и електронни фишове за налагане на глоба до 50 лева

Доскоро, поради хипотезата на нормата на чл. 189, ал. 13 (предишна 5, доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) на ЗДвП, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, практиката по обжалването на въпросните наказателни постановления беше противоречива.

Много съдилища и съдебни състави прилагаха директно нормата на чл. 6 §1 на Конвенцията за защита правата на човека (в сила за РБ от 1992г.), с аргумента, че в противен случай се нарушава правото на справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

четете още

Защита на личните данни

Обществото е особено чувствително към употребата и защитата на лични данни, особено в интернет. Неслучайно е предвидена изрична законова регламентация, която да защитава лицата от нерегламентирана зло/употреба с лични данни.

Правната рамка на въпроса е най-вече в Закона за защита на личните данни, в сила от 2002г., Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни, Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и други актове.

четете още

Приети промени в УБДХ

 

Обжалваемост на решения по УБДХ

След Решението на Конституционния съд, (обн., ДВ, бр. 38 от 2011 г.), в което решение беше обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 7 от УБДХ, в частта относно израза  „не подлежи на обжалване“, но и в практиката – обжалване често се допускаше, НС ( на 10 ноември 2011 г) приема промени съгласно, които наказанията за дребно хулиганство вече ще подлежат на обжалване. Съгласно промените в Указ № 904 за борба с дребното хулиганство от 1963 г., (Обн. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г.) решенията на компетентния районен съд,  постановил наказанието, ще подлежат на обжалване пред съответния Окръжен съд в срок до 24 часа.

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани