СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Автор: адв. Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

Действително, производството по развод по исков ред е възможно да протече значително по-бавно от производството по развод по взаимно съгласие, защото трябва да се изчака изтичането на определени процесуални срокове. Най-съществен е срокът за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, който срок тече за ответника от връчването на исковата молба и книжата приложени към нея. Т.е. от датата на връчване ответникът има едномесечен срок за отговор. Когато в установения едномесечен срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Следва да се има предвид, че често и самото връчване се проточва във времето, а често е и съпътствано и с усложнения, касаещи напр. възстановяване на срок ( напр. ако адресатът е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае своевременно за връчването, когато е връчено на друго лице, връчване чрез залепване на уведомление и двуседмичен срок от залепването, в който да бъдат получени книжата в канцеларията на съда, както и необходимостта от назначаване на особен представител (времето през което е реализирана процедурата по връчване, искането за определяне на адвокат от съответната адвокатска колегия, назначаването му от съда и връчването на исковата молба на особения представител и едномесечния срок за отговор) и др.

След размяната на книжа (искова молба и отговор на искова молба) и  след като провери редовността на разменените книжа, съдът изготвя проект за доклад по делото (чл. 140 ГПК) и  го насрочва в открито заседание.

Откритото заседание се насрочва служебно от съда чрез точно определяне на мястото (към настоящия момент СРС провежда заседания и в сградата на бул. Д. Цанков и на ул. Съборна), деня и часа на провеждането му. Залата се обявява на табло в деня на заседанието, а следва да се има предвид, че за заседанието страните се призовават с изпращане на призовки (което също отнема технологично време по връчването им, което следва да е редовно). Заседанието може да се състои само ако страните са надлежно призовани, като за редовността на призоваването съдът е длъжен да следи служебно.

Към тези срокове следва да се има предвид и необходимото технологично време за получаването и приемането на книжата, времето необходимо на съда да проверява редовността на разменените книжа, които му се докладват своевременно.

Видно е, че в зависимост от конкретиката на делото могат да възникнат усложнения, водещи до значително проточване във времето на самото насрочване на делото, а и като се вземе предвид натовареността на съда, съдебни ваканции напр. и пр. то времето от подаване на исковата молба и насрочването на първо открито заседание по делото de facto може да значително.

Следва да се има предвид, че когато законът не определя сроковете, те се определят от съда. Сроковете за страните (често преклузивни – напр. срокът за отговор по чл. 131 ГПК) са различни от сроковете за съда (напр. по чл. 235, ал. 5 – едномесечен срок за обявяване на решението) – те са инструктивни и тяхното неспазване не е пречка за по-късното извършване на съответното процесуално действие.

В този смисъл налице е механизъм (по чл. 255, ал. 1)  за определяне на срок при бавност – напр. ако съдът неоснователно не насрочва делото за разглеждане да се поиска от горестоящия съд определяне на срок за насрочване на делото.