Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Споразумението при развод по взаимно съгласие

Споразумението при #развод по взаимно съгласие

При #развод по взаимно съгласие съдът допуска развода, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака. Не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

  • Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание.
  • Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.
  • Наред със съгласието, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени следените въпроси: местоживеенето на децата; упражняването на родителските права; личните отношения; издръжката на децата; ползването на семейното жилище; издръжката между съпрузите и фамилното име;

Това изброяване на въпросите, подлежащи на уреждане е неизчерпателно, следователно могат да бъдат уреждани и други въпроси. И в този смисъл, когато има задължения поети по време на брака – например заеми, кредити и т.н, независимо на чие име са поети, е добре да се постави и съответно реши и този въпрос, който няма пречка да влезе в споразумението. Ако такъв въпрос не е решен в споразумението, преди да се представи за одобрение на съда, няма пречка страната, която е заинтересована да се откаже от процедурата по взаимно съгласие. В такъв случай, процедурата може да премине в такава по исков ред.

Най-добре е да се поставят и решат всички въпроси от значение за страните в споразумението, защото в противен случай винаги има възможността да възникнат спорове, които ще следва да се решават по общия исков ред. Именно заради това, следва да се има предвид, че практиката един адвокат да представлява двете страни, които имат срещуположни интереси не е добра, защото просто няма как в този случай интересът на двете страни да е еднакво добре защитен.

Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като може да поиска и становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът излиза с решение в две части:

  • Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие;
  • Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания;

Коментари


53 коментара за “Споразумението при развод по взаимно съгласие”

А КОГАТО СЪПРУГАТ Е СЪГЛАСЕН НА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ И НЕ МОЖЕ ДА ПРИСЪСТВА ЗАЩОТО Е ВЪВ ЧУЖБИНА МОЖЕ ЛИ ОНЛАЙН И НЕ Е КОНСУМИРАН БРАКА 5ГОД?

Личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване.
Съдебната практика в това отношение също е непротиворечива (напр. О № 263 от 21.ХII.1977 на ВС и новата съдебна практика също О № 410 от 10.06.2010 г. на ВКС). При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.
Само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на процесуален представител – адвокат или младши адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга. Участието на процесуален представител по делото за развод по взаимно съгласие е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото.
Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО?

Както вече съм написала в статията, задължителните реквизити на споразумението при развод по взаимно съгласие са нормативно определени в чл. 51 на Семейния кодекс, а именно: местоживеенето на децата; упражняването на родителските права; личните отношения; издръжката на децата; ползването на семейното жилище; издръжката между съпрузите и фамилното име. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и прецени, че интересите на децата (ако от брака има такива) са защитени. Също така, съгласно чл. 51, ал. 1 , предл. второ, съпрузите могат да се споразумеят и по други последици на развода, т.е. няма пречка, ако съпрузите желаят да уредят други последици извън задължителните по закон в споразумението да го направят.
Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.

Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.

Здравейте!
Родителите ми (на 56 и 59 г.) ще се развеждат (молбата е подадена от баща ми). Тъй като апартамента е разделен на 2 (и двамата имат половин дял), искам да попитам как се решава този спор с недвижимото имущество при развод по взаимно съгласие?

Щом молбата е подадена от единия съпруг, очевидно става дума за развод по исков ред, а не за развод по взаимно съгласие.
За същността на бракоразводното производство по исков ред, можете да прочетете: тук
За бракоразводното производство по взаимно съгласие: тук

Предложението на баща ми към майка ми е да се разведат по взаимно съгласие. Ако тя се съгласи, може ли по време на развода баща ми да предявява някакви искания за имуществото, след като и двамата в случая имат по равни части?

Въпросът с делбата на имущество стои принципно по следния начин:
След като бракът между съпрузите е прекратен, бездяловата имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост, следователно единият съсобственик винаги може да предяви иск за съдебна делба и имуществото да бъде разделено.
Допустимо е страните да ликвидират съсобствеността и чрез доброволна делба.
При развод по взаимно съгласие е допустимо страните сами да се споразумеят и по други имуществени въпроси, извън задължителните такива, съгласно чл. 51 СК, т.е. споразумение между съпрузите как си поделят имуществото след бракоразвода е допустимо.
Принципни постановки относно делбеното производство, можете да прочетете: тук

Относно конкретиката по казуса, следва да се съобразява следното:
Тъй като сайтът ми представлява правен блог, могат да бъдат коментирани само принципни правни въпроси. На въпроси, касаещи конкретен казус и неговата фактология, извън принципните правни постановки по темата, не може да бъде отговаряно on-line, както поради анонимността, така и защото всеки конкретен въпрос предполага проучване на всички релевантни по казуса документи, факти и обстоятелства, което предполага ангажиране на колега /по правилата на ЗА И НАРЕДБА 1 ВАС/, който да работи по него.

Може ли адвокат да представлява един от молителите по делото за развод /взаимно съгласие?

Законовото изискване е за лично явяване на двамата съпрузи в откритото заседание по делото. Относно процесуалното представителство на една от страните, такова може да осъществява единствено адвокат с изрично пълномощно.
Практиката на брачна колегия на СРС относно допускането на участие само на пълномощник без явяването на една от страните е противоречива. Една част от съдебните състави допускат представителство от адвокат и допускат неявяване на страната след представяне на доказателства за невъзможност за лично явяване – напр. дългосрочно пребиваване в чужбина или други.
Друга част от съдебните състави приемат следното:
Задължението за лично явяване е императивно и само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга, изключение от което е допустимо при доказана от страната причина, която съдът да прецени като извинителна. Участието на адвокат в делото по искането за развод по взаимно съгласие, е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото

Повече за практиката на СРС по този въпрос можете да прочетете: тук

Със съпруга ми сме разведени по взаимно съгласие от една година. Аз се отказах от моята част от жилището доброволно като тои поема потребителския кредит истеглен за него. В този случай имам ли право да поискам подялба на имуществото което е вътре и е придобито от двамата

Въпросът Ви касае конкретиката на казуса. Конкретни казуси в блога не могат да бъдат коментирани (т.6,8,9,10,11,12,13,14 и 17 от Общите условия за ползване на сайта).
Принципно, не може да се иска преуреждане не имуществените отношения, след като те са сключили споразумение относно същите тези отношения, което е було утвърдено от съда. Така например, ако в споразумението по чл. 51 от СК, което съдът е утвърдил има клауза, която гласи, че например няма други последици на развода, по които да страните да се споразумяват или напр., че са поделили извънсъдебно движимите си вещи и т.н. последиците са, че производство по съдебна делба няма да е допустимо.
От друга страна често е проблематично за страните и доказването собствеността и наличието на движимите вещи.

Задължително ли е да се подава Декларация за материално и гражданско състояние? Ако ДА, виждам, че в нея има графи „Дивиденти“, „Парични влогове“ и въпросът е, тези суми, подлежат ли на облагането с 2% за имуществените отношения (предвид, че между съпрузите НЯМА спор по тези въпроси)? Също така, подлежи ли на такова облагане и друго имущество (като лека кола, обзавеждане и др.) и ако да, как се оценява то?

Не става дума за „облагане“ с 2%, защото не говорим за данък, а за такса, която се събира от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Събира се такса по 2 на сто върху стойността на всеки дял и 2 на сто върху тригодишните платежи за издръжка. Тези такси се изчисляват върху споразумението относно издръжката и относно имуществените отношения. Всякакво друго декларирано имущество по повод на бракоразводното производство, ако не е част от въпросите, уредени със споразумението, не се включва при изчисляването на дължимата държавна такса.

Необходимите във всеки конкретен случай документи зависят от конкретните въпроси, които се уреждат като последици от бракоразвода. В този смисъл – актове за раждане на деца се прилагат, когато има ненавършили пълнолетие такива и т.н. , съответно, възможно е да бъдат необходими други документи – напр. удостоверение за регистриран режим на имуществени отношения и т.н.

Ако позволите и още един въпрос – това ли са минимално необходимите документи, които трябва да се подготвят:

1. Молба за развод по чл.50 СК;
2. Акт за сключен граждански брак;
3. Споразумение по чл.51 СК;
4. Вносна бележка за платена държавна такса;

В някои форуми видях и още документи:

– Декларация за материално и гражданско състояние (спомената в предния ми въпрос);
– Копия от актовете за раждане;
– Сведение, Статистическа карта (какви са тези неща и откъде да ги вземем?);

Малко извън темата, но сега се замислих за термина – тези 2% макар и да са наречени „такса“, са си все пак данък. Според моите познания, таксата е нещо, което се събира за да се покрият някакви конкретни разходи, а данъка се събира ей така – за да се събират пари (държава без данъци не може), приходите от него влизат в общ бюджет и съответно се харчат за целите на този бюджет. Така, нещо, макар и наречено такса, може да има характер на данък. И това се нарича „квазиданъчно“ облагане. Което мисля е точно този случай. Защото разходите на съда са едни и същи независимо дали се делят 2 или 200 хиляди лева (и ако беше такса тя не би трябвало да зависи от тези суми). Т.е., на практика, това е данък, макар и наречен (за благозвучие и по-лесно приемане) „такса“.

Всъщност, Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е атакувана пред съда. Ако действително проявявате интерес към темата, можете да прегледате коментара ми: тук

Здравейте, имам два конкретен въпроса относно развод по взаимно съгласие:

1. двамата съпрузи притежават собствена къща придобита след брака, която е регистрирана на имената на двамата като обща собственост. В споразумението имота се описва но не се разделя, а остава както си е. Необходимо ли е да се плаща 2% такса?

2. Правилно ли разбирам че на всички имуществени отношения регулирани с споразумението се плаща 2%? като пример – превозни средства, имот, спестявания и др.?

Със съпругът ми имаме подадени документи за развод и вече насрочена дата,
тъй като в момента съм бременна и никъде не сме го споменали, при въпросите относно деца сме отбелязали, че нямаме. По този повод съдът може ли да ни върне за неточни данни или нещо подобно?
Ние имаме интерес да се разведем по най-бързия начин без никакви претенции един към друг.
Емилия Николова

Данните не са неверни, доколкото действително към момента нямате родено дете. Правно значение на зачеването придава Закона за наследството като изключение, за да даде право на наследяване на децата на наследодателя, които са били заченати, но не са били родени към момента на откриване на наследството.
Извън конкретиката на казуса, Ви препоръчвам да прегледате информативно статията ми „Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК“ , доколкото там съм коментирала по-подробно законовата презумпция на чл. 61 от СК, а именно:
„Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.“

След колко време влиза в законна сила сключеното споразумение?

До коментар „Таня Цонева“
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Следва да бъде съобразен правния характер на споразумението по чл. 51 от СК като част и условие за допускане на развод в производството по взаимно съгласие. Т.е. споразумението влиза в сила само когато и едва когато бъде допуснат развода и споразумението утвърдено със съдебното решение. Съгласно чл. 330, ал. 5 ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага след подписването и обяваяването му от съдебния състав.
Ако споразумението е непълно или не са защитени интересите на децата от брака, и тези недостатъци не бъдат отсранени в дадения от съда срок, съдът отхвърля изобщо искането за развод.

Съпругата ми и аз самия сме поданици на Република България както и на Република Франция. Имаме сключен граждански брак във Варна, България, който в последствие е узаконен и в Република Франция. С постоянен адрес сме и на територията и на двете държави.
Въпросите ми са, има ли юридически пречки да получим развод по взаимно съгласие от български съд и колко време, след депозирането на нужните документи е обичайно насрочена датата на делото? Този въпрос е свързан с наложителното присъствие и на двама ни и съотвенто с необходимото ни отсъствие от Франция.

До коментар „Калоян Георгиев“
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Няма правни пречки да поискате и получите развод от български съд, по взаимно съгласие или по исков ред. Повече за самите производства можете да прочетете в блога, също и: тук и тук.
Насрочването на дата за открито заседание по делото в производството по взаимно съгласие зависи най-вече от натовареността на конкретния съдебен състав, на който е разпределено делото, принципно производствата по развод по взаимно съгласие се насрочват и приключват изключително бързо.
Ако говорим за производство по исков ред, е необходимо повече време, защото след проверка на исковата молба от съда е необходимо технологично време за администриране, изпращане книжата на ответната страна по делото, изтичането на срока за отговор на исковата молба (едномесечен от връчването на исковата молба и другите книжа и т.н.), чак след което се насрочено открито заседание с призоваване на страните. Повече за предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по исков ред можете да прочетете: тук

Имам сключен брак в чужбина и регистриран в България. В момента със съпругара ми живеем в Тайланд. Тук има 2 вида развод – единият е т.нар. административен (по взаимно съгласие), при който само се отива в съорветната административна служба регистрирала брака и се подписват документите за развод, т.е. не се ходи в съда. Интересува ме този тип административен развод признава ли се в България.

Допустим ли е развод по взаимно съгласие, ако не са минали 2г. от сключването на брака.

Този въпрос касае една от съществените разлики в уредбата на развода спрямо отменения Семеен кодекс, който не допускаше предявяване на искане за развод по взаимно съгласие преди да са изтекли три години от брака (чл. 100, ал. 2 СК отм.).
Към настоящия момент, съгласно действащата уредба, такова изискване няма. Развод по взаимно съгласие е допустим, независимо колко време е изтекло от сключването на брака.

Предстои ми развод.Живеем в жилището на родителите ми 20 г.Преди сключването на брака имам закупено жилище на мое име.По време на брака сме закупили жилище което е с по равни части на мен и съпругата ми.Има ли тя някакви права над апартамента в който живеем 20 г.( този на родителите ми) и над апартамента който съм закупил преди брака.Тя иска да подпиша споразумение с което да се откажа от идеалната си част от жилището което сме закупили по време на брака в нейна полза.

Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.Съгласно информацията в поста Ви, да, съгласно СК – има определени права, защото това е семейното жилище по смисъла на закона. Понятието за семейното жилище вече е легално – съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Т.е. значение има дали е било обитавано от съпрузите, а не собствеността. Въпросите с ползването на семейното жилище са дискутирани в блога, но при всички случаи е най-добре да направите лична консултация с адвокат с всички факти от вашия казус, защото в настоящия правен блог се разглеждат само принципни правни въпроси и само от правна страна.
Върху жилището, което е закупено през време на брака – двамата съпрузи са съсобственици, през време на брака съсобствеността е бездялова, след прекратяването – дялова при равни части (или не, зависи (хипотезите на чл. 21и 29 СК).
(моля, вижте т.11 от ОУ за ползване на сайта: Авторските публикации са само по принципни въпроси на правото. В тях се съдържа информация в обобщена и често абстрактна и/или научна форма и поради това е предназначена само и единствено за предоставяне на най-обща и лична професионална гледна точка по дискутираните въпроси. Статиите и коментарите в блога нямат за цел да бъдат заместител на подробен правен анализ, на анализ по конкретна тема и/или въпрос на правото, нито на професионален правен съвет.)

Развод по взаимно съгласие бързо ли става?

Да, производството по развод по взаимно съгласие е доста по-бързо от това по исков ред. Най-малкото няма го месечния срок за отговор, който се дава на ответника за отговор.
Повече за предимствата на развода по взаимно съгласие спрямо производството по исков ред можете да прочетете: тук

Със съпругът ми не живеем заедно от 6 години той вече има семейство аз също идвамата искаме да се разведем по взаимнно съгласие нямаме пречка да отидем двамата да подадем в брачна колегия молба за развод и съответното споразумение ние имаме вече излязло дело за издръжка на децата от 2007 година но децата са ни вече големи на 18 и 19 години да не говорим че той не плаща издръжка но това е друга тема аз всъщтност искам да попитам ако отидем двамата в брачна колегия в София тъй като и двамата живеем там и подадем необходимите документи внесем съответната такса можем ли да се разведем бързо и безпроблемно

Щом налице е съгласие за развода и споразумение по задължителните въпроси, предмет на споразумението, не виждам пречка да не се разведете бързо и безпроблемно.

Родителите ми искат да се разведат по взаимно съгласие.Искам да попитам как следва да се изготви споразумението относно частта за децата, при положение че децата вече са пълнолетни.

Имам следните въпроси към вас:
1.Правоспособен юрист може ли да изготви документите необходими за развод по взаимно съгласие?
2, Необходимо ли е след насрочване на делото,адвокат да присъства в съдебната зала,при положение,че документите са изготвени от юрист,а не от адвокат?
3.По отношение на семейното жилище-когато то е притежание на родителите на единя от съпрузите,трябва ли да се приложи НА за собственост като доказателство или не е необходимо,ако никой няма претенции по отношение на него и от брака децата са пълнолетни?
4. Каква е юридическата страна на факта,че съпругата е напуснала семейното жилище и от 3м са във фактическа раздяла?
5. По отношение за частта относно децата- как се урежда въпроса относно родителските права,режима на контакт,местожителството им,издръжката,при положение,че те вече са пълнолетни?

Здравейте,
1. Не, съгласно Закона за адвокатурата адвокатски услуги може да извършва само адвокат, положил клетва и вписан в регистъра към адвокатска колегия.
2. Присъствието на адвокат в съдебно заседание не е задължително, а само ако страните са упълномощили такъв. Само вписан адвокат може да осъществява процесуално представителство.
3. Трябва да се реши въпроса с ползването на семейното жилище /това не е производство по делба на същото/ и съответно следва да се представи съответно доказателство.
4. Когато говорим за развод по взаимно съгласие – това фактическо положение няма значение, защото страните следва да имат съгласие по всички въпроси. Евентуално значение би могло да има в дело за развод по исков ред.
5. Когато децата са пълнолетни тези въпроси не подлежат на уреждане в бракоразводно производство.

Още един въпрос
Сключеното споразмение подлежи ли на заверка от нотариус?
И какви още документи трябва да приложим освен:
-молбата за развод
-споразумението

Не, нито споразумението, нито молбата до съда се заверяват от нотариус. Какви документи се прилагат зависи от всеки конкретен случай.

Здравейте, адв. Коруджиева.
След като прочетох общите условия за ползване на сайта Ви поставям следния въпрос, като мисля, че той е принципен:
В режим на СИО със съпруга ми притежаваме няколко недвижими имота. Постигнали сме споразумение за развод по взаимно съгласие, част от което би могло да уреди и разпределението на собствеността на тези имоти. Колебаем се дали това да стане в бракоразводното дело (уреждане разделянето на собствеността в споразумението), в следващо дело за делба (след развода от СИО е преминала в обикновена съсобственост) или чрез нотариус. Простичко казано – разбрали сме се кой имот за кого остава, но искаме да платим колкото може по-малко държавни и други такси. Благодаря
Симеонова

Здравейте,
В съдебното браккоразводно производство се събира такса от 2 на сто върху всеки дял (чл. 7, т.1 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК).
При дело за делба – четири на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по два на сто върху стойността на всеки дял.
При прехвърляне в нотариална форма /нот. акт или договор за делба/ – съгласно Тарифа за нотариалната дейност спрямо материалния интерес;

Благодаря Ви за отговора. Знам това, което ми написахте (проучвах и Тарифата за държавните такси, и Тарифата на нотариусите), но въпреки това ми е трудно да преценя и затова се обърнах към Вас. Имотите са в София, което ще рече, че говорим и за конкретни равнища на таксите при нотариуса. Стори ми се, че е възможно, предвид знанията и опита Ви, да ми кажете просто: “ Най-изгодно е да си разделите имотите по този и този начин“. Извинете ме, ако съм се заблудила.

Не бих си позволила да кажа такова нещо просто, защото не би било коректно и вярно. Защо: При примерен казус с имот, чиято стойност е 10 000 лв., нот. такса ще е 160.5 + 32.1 ДДС т.е 192. 6. Следва да се добавят и таксите, събирани от нотриуса за изготвяне на документа /ако се изготвя от нотариус, те пак са спрмо мат. интерес, за имот с цена 10 000 лв. е 43,50лв., но за по-скъп имот е повече /т.8 от Тарифата за нотариусите и нот. дейност; ако се изготвя от адвокат и сте се договорили за хонорар в минимелен размер се гледа Тарифа № 1 на ВАДвС/ + 10.00 лв вписване и 250 лв. местен данък.
Общо: 496.00;
При делба със споразумение имате 2 % върху цената на всеки дял. За дял, на стойност 10 000лв. ще имате 200.00 лв. държавна такса, вписване и местен данък са същите.
Общо: 460.00;
Ако прехвърляте с дарение на роднина /напр. на дете/, няма местен данък, но ако матер. интерес е по-висок от 10 000 лв. следва да се има предвид, че се качват нот. такса пропорционално, така и таксата на нотариуса за изготвяне на нот. акт. При различните варианти, следва да се вземе предвид и дали ще имате ангажиран адвокат и какви точно ще са неговите ангажименти – за процесуално представителство, за изготвяне на книжа, включително нот. актове, консултации и пр.
Най-коректно е да се направи точно изчисление на таксите според съответните тарифи спрямо стойността на имотите, както и на другите разходи, които биха възникнали – например адвокатски възнаграждения, банкови такси и пр.

Възможно ли при Споразумение за развод по взаимно съгласие да се разгледат въпросите за издръжка по чл.144, пр.1 и 2 от СК едновременно, въпреки че детето още не е навършило пълнолетие. Ако въпреки, че е недопустимо двата иска да се разглеждат заедно е налице съдебно решение в тази насока следва ли обжалване по реда на чл.270, ал.2 от ГПК? Въпроса ми е производството в този случай висящо ли се счита, т.е. съдебното решение, с което е прието споразумението има ли СПН? Четох много, но никъде не стигнах до конкретен извод.

Когато детето не е навършило пълнолетие в споразумението страните договарят размер на дължимата издръжка. Основанието е чл. 51, ал. 1 от СК и въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е един от задължителните реквизити на това споразумение. Чрез иск по чл. 144 от СК навършилото пълнолетие дете може да предяви правата си. Ако детето вече е навършило пълнолетие към момента на бракоразводното производство на родителите си, въпросът с неговата издръжка въобще не следва да фигурира в споразумението между развеждащите се.
Споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/. При промяна на обстоятелствата уговореното и одобрено от съда споразумение относно родителски права и издръжка на децата може да бъде изменяно – по исков ред.

Съпругът ми по време на бракът ни е теглил кредит ,на който аз не съм се подписала и той ме вписва като солидарен длъжник по кредита.подписа не е мой той го фалшифицирал.През април 2014г се развеждаме по взаимно съгласие.Получавам покана за доброволвно изпълнение и трябва да заплатя цялата сума по кредита и ,че кредита е изцяло изискуем.При което само аз получавам такова писмо бившият ми съпруг не.Какво трябва да направя в този случай?

Повече за законната солидарна отговорност между съпрузи можете да прочетете: тук

Здравейте, със съпруга ми искаме да се радведем по взаймно съграсие, имаме деца на 19 и 16 год., който живеят при мен. Въпросът ми е можем ли да се разведем сами без адвокат и какви са постъпките?

В блога има няколко статии касаещи проблемите на развода и браокразводните процедури. На аналогичен въпрос е отговаряно и многократно.

Здравейте!Спешно се нуждая от отговор.Преди три години се разведох.По време на брака купихме кола,която се води на името на бившия,след развода тя остана за негово ползване,но сега разбирам,че дължа данък за нея-за тези три години.Отказва да я продадем,отказва да у спре от движение,аз не я ползвам,той на този етап също.Не искам да плащам за нещо,което не ползвам.Моля за съвет-трябва ли да предприема нещо и към кого да се обърна?

Здравейте, разведохме се на 14.11.2011г. Получихме и решението.
Днес след проверка он-лайн на сайта на СРС, пише, че „Акта не е влязъл в сила“. Как да разбирам това, че не сме разведени?
Трябва ли да направя по задълбочена проверка на място в СРД?

Ако решението е постановено в производство по развод по взаимно съгласие – решението влиза в сила веднага след постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване. Ако е било производство по развод по исков ред, то решението влиза в сила след изтичане срока за обжалване, който е двуседмичен от връчването му на страната. Т.е. след изтичането на този срок, ако не е подадена жалба, решението влиза в сила.
Онлайн системата на СРС не винаги отразява актуалното състояние по делата (понастоящем), но винаги ако прецените, имате правото да поискате от съда заверен препис от влязло в сила решение, на което се слага щемпел с датата, от която е в сила.

Здравейте! Със съпругата ми се разведохме по взаимно съгласие, като в съдебното решение е постановено, че имам право да вземам детето за 1 месец, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Последната обаче реши да ползва остатъка от отпуска за периода за който й бях казал, че възнамерявам да взема детето. Въпросът ми е би ли могло това да се счита за пречене за упражняване на родителските права и ако да, то как бих могъл да си потърся правата?

При неизпъленение на постановен със съдебно решение режим н алични отношения е възмжоно да се извади изпълнителен лист и да търси съдействието на съдебен изпълнител по реда на ГПК.
Освен това, препятстването на осъществяването режима на лични отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права е едно от основанията за иск за изменение на постановените от съда мерки, включително касателно упражняването на родителските права.

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент