Споразумението при развод по взаимно съгласие

Личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване.
Съдебната практика в това отношение също е непротиворечива (напр. О № 263 от 21.ХII.1977 на ВС и новата съдебна практика също О № 410 от 10.06.2010 г. на ВКС). При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.
Само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на процесуален представител – адвокат или младши адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга. Участието на процесуален представител по делото за развод по взаимно съгласие е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото.
Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

Както вече съм написала в статията, задължителните реквизити на споразумението при развод по взаимно съгласие са нормативно определени в чл. 51 на Семейния кодекс, а именно: местоживеенето на децата; упражняването на родителските права; личните отношения; издръжката на децата; ползването на семейното жилище; издръжката между съпрузите и фамилното име. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и прецени, че интересите на децата (ако от брака има такива) са защитени. Също така, съгласно чл. 51, ал. 1 , предл. второ, съпрузите могат да се споразумеят и по други последици на развода, т.е. няма пречка, ако съпрузите желаят да уредят други последици извън задължителните по закон в споразумението да го направят.
Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.

Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.

Щом молбата е подадена от единия съпруг, очевидно става дума за развод по исков ред, а не за развод по взаимно съгласие.
За същността на бракоразводното производство по исков ред, можете да прочетете: тук
За бракоразводното производство по взаимно съгласие: тук

Въпросът с делбата на имущество стои принципно по следния начин:
След като бракът между съпрузите е прекратен, бездяловата имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост, следователно единият съсобственик винаги може да предяви иск за съдебна делба и имуществото да бъде разделено.
Допустимо е страните да ликвидират съсобствеността и чрез доброволна делба.
При развод по взаимно съгласие е допустимо страните сами да се споразумеят и по други имуществени въпроси, извън задължителните такива, съгласно чл. 51 СК, т.е. споразумение между съпрузите как си поделят имуществото след бракоразвода е допустимо.
Принципни постановки относно делбеното производство, можете да прочетете: тук

Относно конкретиката по казуса, следва да се съобразява следното:
Тъй като сайтът ми представлява правен блог, могат да бъдат коментирани само принципни правни въпроси. На въпроси, касаещи конкретен казус и неговата фактология, извън принципните правни постановки по темата, не може да бъде отговаряно on-line, както поради анонимността, така и защото всеки конкретен въпрос предполага проучване на всички релевантни по казуса документи, факти и обстоятелства, което предполага ангажиране на колега /по правилата на ЗА И НАРЕДБА 1 ВАС/, който да работи по него.

Законовото изискване е за лично явяване на двамата съпрузи в откритото заседание по делото. Относно процесуалното представителство на една от страните, такова може да осъществява единствено адвокат с изрично пълномощно.
Практиката на брачна колегия на СРС относно допускането на участие само на пълномощник без явяването на една от страните е противоречива. Една част от съдебните състави допускат представителство от адвокат и допускат неявяване на страната след представяне на доказателства за невъзможност за лично явяване – напр. дългосрочно пребиваване в чужбина или други.
Друга част от съдебните състави приемат следното:
Задължението за лично явяване е императивно и само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга, изключение от което е допустимо при доказана от страната причина, която съдът да прецени като извинителна. Участието на адвокат в делото по искането за развод по взаимно съгласие, е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото

Повече за практиката на СРС по този въпрос можете да прочетете: тук

Въпросът Ви касае конкретиката на казуса. Конкретни казуси в блога не могат да бъдат коментирани (т.6,8,9,10,11,12,13,14 и 17 от Общите условия за ползване на сайта).
Принципно, не може да се иска преуреждане не имуществените отношения, след като те са сключили споразумение относно същите тези отношения, което е було утвърдено от съда. Така например, ако в споразумението по чл. 51 от СК, което съдът е утвърдил има клауза, която гласи, че например няма други последици на развода, по които да страните да се споразумяват или напр., че са поделили извънсъдебно движимите си вещи и т.н. последиците са, че производство по съдебна делба няма да е допустимо.
От друга страна често е проблематично за страните и доказването собствеността и наличието на движимите вещи.

Не става дума за „облагане“ с 2%, защото не говорим за данък, а за такса, която се събира от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Събира се такса по 2 на сто върху стойността на всеки дял и 2 на сто върху тригодишните платежи за издръжка. Тези такси се изчисляват върху споразумението относно издръжката и относно имуществените отношения. Всякакво друго декларирано имущество по повод на бракоразводното производство, ако не е част от въпросите, уредени със споразумението, не се включва при изчисляването на дължимата държавна такса.

Необходимите във всеки конкретен случай документи зависят от конкретните въпроси, които се уреждат като последици от бракоразвода. В този смисъл – актове за раждане на деца се прилагат, когато има ненавършили пълнолетие такива и т.н. , съответно, възможно е да бъдат необходими други документи – напр. удостоверение за регистриран режим на имуществени отношения и т.н.

Всъщност, Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е атакувана пред съда. Ако действително проявявате интерес към темата, можете да прегледате коментара ми: тук

Данните не са неверни, доколкото действително към момента нямате родено дете. Правно значение на зачеването придава Закона за наследството като изключение, за да даде право на наследяване на децата на наследодателя, които са били заченати, но не са били родени към момента на откриване на наследството.
Извън конкретиката на казуса, Ви препоръчвам да прегледате информативно статията ми „Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК“ , доколкото там съм коментирала по-подробно законовата презумпция на чл. 61 от СК, а именно:
„Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.“

До коментар „Таня Цонева“
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Следва да бъде съобразен правния характер на споразумението по чл. 51 от СК като част и условие за допускане на развод в производството по взаимно съгласие. Т.е. споразумението влиза в сила само когато и едва когато бъде допуснат развода и споразумението утвърдено със съдебното решение. Съгласно чл. 330, ал. 5 ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага след подписването и обяваяването му от съдебния състав.
Ако споразумението е непълно или не са защитени интересите на децата от брака, и тези недостатъци не бъдат отсранени в дадения от съда срок, съдът отхвърля изобщо искането за развод.

До коментар „Калоян Георгиев“
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Няма правни пречки да поискате и получите развод от български съд, по взаимно съгласие или по исков ред. Повече за самите производства можете да прочетете в блога, също и: тук и тук.
Насрочването на дата за открито заседание по делото в производството по взаимно съгласие зависи най-вече от натовареността на конкретния съдебен състав, на който е разпределено делото, принципно производствата по развод по взаимно съгласие се насрочват и приключват изключително бързо.
Ако говорим за производство по исков ред, е необходимо повече време, защото след проверка на исковата молба от съда е необходимо технологично време за администриране, изпращане книжата на ответната страна по делото, изтичането на срока за отговор на исковата молба (едномесечен от връчването на исковата молба и другите книжа и т.н.), чак след което се насрочено открито заседание с призоваване на страните. Повече за предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по исков ред можете да прочетете: тук

Този въпрос касае една от съществените разлики в уредбата на развода спрямо отменения Семеен кодекс, който не допускаше предявяване на искане за развод по взаимно съгласие преди да са изтекли три години от брака (чл. 100, ал. 2 СК отм.).
Към настоящия момент, съгласно действащата уредба, такова изискване няма. Развод по взаимно съгласие е допустим, независимо колко време е изтекло от сключването на брака.

Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.Съгласно информацията в поста Ви, да, съгласно СК – има определени права, защото това е семейното жилище по смисъла на закона. Понятието за семейното жилище вече е легално – съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Т.е. значение има дали е било обитавано от съпрузите, а не собствеността. Въпросите с ползването на семейното жилище са дискутирани в блога, но при всички случаи е най-добре да направите лична консултация с адвокат с всички факти от вашия казус, защото в настоящия правен блог се разглеждат само принципни правни въпроси и само от правна страна.
Върху жилището, което е закупено през време на брака – двамата съпрузи са съсобственици, през време на брака съсобствеността е бездялова, след прекратяването – дялова при равни части (или не, зависи (хипотезите на чл. 21и 29 СК).
(моля, вижте т.11 от ОУ за ползване на сайта: Авторските публикации са само по принципни въпроси на правото. В тях се съдържа информация в обобщена и често абстрактна и/или научна форма и поради това е предназначена само и единствено за предоставяне на най-обща и лична професионална гледна точка по дискутираните въпроси. Статиите и коментарите в блога нямат за цел да бъдат заместител на подробен правен анализ, на анализ по конкретна тема и/или въпрос на правото, нито на професионален правен съвет.)

Да, производството по развод по взаимно съгласие е доста по-бързо от това по исков ред. Най-малкото няма го месечния срок за отговор, който се дава на ответника за отговор.
Повече за предимствата на развода по взаимно съгласие спрямо производството по исков ред можете да прочетете: тук

Щом налице е съгласие за развода и споразумение по задължителните въпроси, предмет на споразумението, не виждам пречка да не се разведете бързо и безпроблемно.

Здравейте,
1. Не, съгласно Закона за адвокатурата адвокатски услуги може да извършва само адвокат, положил клетва и вписан в регистъра към адвокатска колегия.
2. Присъствието на адвокат в съдебно заседание не е задължително, а само ако страните са упълномощили такъв. Само вписан адвокат може да осъществява процесуално представителство.
3. Трябва да се реши въпроса с ползването на семейното жилище /това не е производство по делба на същото/ и съответно следва да се представи съответно доказателство.
4. Когато говорим за развод по взаимно съгласие – това фактическо положение няма значение, защото страните следва да имат съгласие по всички въпроси. Евентуално значение би могло да има в дело за развод по исков ред.
5. Когато децата са пълнолетни тези въпроси не подлежат на уреждане в бракоразводно производство.

Не, нито споразумението, нито молбата до съда се заверяват от нотариус. Какви документи се прилагат зависи от всеки конкретен случай.

Здравейте,
В съдебното браккоразводно производство се събира такса от 2 на сто върху всеки дял (чл. 7, т.1 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК).
При дело за делба – четири на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по два на сто върху стойността на всеки дял.
При прехвърляне в нотариална форма /нот. акт или договор за делба/ – съгласно Тарифа за нотариалната дейност спрямо материалния интерес;

Не бих си позволила да кажа такова нещо просто, защото не би било коректно и вярно. Защо: При примерен казус с имот, чиято стойност е 10 000 лв., нот. такса ще е 160.5 + 32.1 ДДС т.е 192. 6. Следва да се добавят и таксите, събирани от нотриуса за изготвяне на документа /ако се изготвя от нотариус, те пак са спрмо мат. интерес, за имот с цена 10 000 лв. е 43,50лв., но за по-скъп имот е повече /т.8 от Тарифата за нотариусите и нот. дейност; ако се изготвя от адвокат и сте се договорили за хонорар в минимелен размер се гледа Тарифа № 1 на ВАДвС/ + 10.00 лв вписване и 250 лв. местен данък.
Общо: 496.00;
При делба със споразумение имате 2 % върху цената на всеки дял. За дял, на стойност 10 000лв. ще имате 200.00 лв. държавна такса, вписване и местен данък са същите.
Общо: 460.00;
Ако прехвърляте с дарение на роднина /напр. на дете/, няма местен данък, но ако матер. интерес е по-висок от 10 000 лв. следва да се има предвид, че се качват нот. такса пропорционално, така и таксата на нотариуса за изготвяне на нот. акт. При различните варианти, следва да се вземе предвид и дали ще имате ангажиран адвокат и какви точно ще са неговите ангажименти – за процесуално представителство, за изготвяне на книжа, включително нот. актове, консултации и пр.
Най-коректно е да се направи точно изчисление на таксите според съответните тарифи спрямо стойността на имотите, както и на другите разходи, които биха възникнали – например адвокатски възнаграждения, банкови такси и пр.

Когато детето не е навършило пълнолетие в споразумението страните договарят размер на дължимата издръжка. Основанието е чл. 51, ал. 1 от СК и въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е един от задължителните реквизити на това споразумение. Чрез иск по чл. 144 от СК навършилото пълнолетие дете може да предяви правата си. Ако детето вече е навършило пълнолетие към момента на бракоразводното производство на родителите си, въпросът с неговата издръжка въобще не следва да фигурира в споразумението между развеждащите се.
Споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/. При промяна на обстоятелствата уговореното и одобрено от съда споразумение относно родителски права и издръжка на децата може да бъде изменяно – по исков ред.

Повече за законната солидарна отговорност между съпрузи можете да прочетете: тук

В блога има няколко статии касаещи проблемите на развода и браокразводните процедури. На аналогичен въпрос е отговаряно и многократно.

Ако решението е постановено в производство по развод по взаимно съгласие – решението влиза в сила веднага след постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване. Ако е било производство по развод по исков ред, то решението влиза в сила след изтичане срока за обжалване, който е двуседмичен от връчването му на страната. Т.е. след изтичането на този срок, ако не е подадена жалба, решението влиза в сила.
Онлайн системата на СРС не винаги отразява актуалното състояние по делата (понастоящем), но винаги ако прецените, имате правото да поискате от съда заверен препис от влязло в сила решение, на което се слага щемпел с датата, от която е в сила.

При неизпъленение на постановен със съдебно решение режим н алични отношения е възмжоно да се извади изпълнителен лист и да търси съдействието на съдебен изпълнител по реда на ГПК.
Освен това, препятстването на осъществяването режима на лични отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права е едно от основанията за иск за изменение на постановените от съда мерки, включително касателно упражняването на родителските права.