Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

В настоящия коментар се разглежда накратко връзката между въпроса за т.нар. споделено родителство и развода по взаимно съгласие. Това е така, тъй като въпросът с упражняването на родителските права е един от задължителните въпроси, по които съпрузите трябва да са постигнали съгласие, за да бъде утвърдено споразумението им от съда.

Накратко, разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като  безспорно, охранително производство. Правната  регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред). Наред със съгласието за самия развод обаче, съпрузите трябва да постигнат съгласие и относно последиците от бракоразвода – със споразумение, като в решението, с което брака се прекратява следва да се утвърди и споразумението относно правните последици на развода, включително упражняването на родителските права. Споразумението задължително следва да включва съгласие минимум по следните въпроси:

  • Упражняването на родителските права;
  • Местоживеенето на децата;
  • Личните отношения;
  • Издръжката на децата;
  • Ползването на семейното жилище;
  • Издръжката между съпрузите и фамилното име;

Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване. Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска винаги, когато налице е изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК. В този смисъл, в тази му част решението на бракоразводния съд няма сила на пресъдено нещо. Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е поради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат винаги защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.

Повече по въпроса за развода по взаимно съгласие: тук

Въпросът с упражняването на родителските права е един от най-възловите и ключовите въпроси в производството и понякога разногласията само по този въпрос стават пречка да се премине през процедурата по развод по взаимно съгласие.

В практиката, често двамата съпрузи претендират упражняването на родителските права, тъй като не е изрично законодателно уредена правната възможност за споделено родителство. Тази законова липса довежда до влошаване на отношенията между съпрузите, тъй като най-често възможността за установяване на т.нар. режим на лични отношения с единия родител не е адекватна на нуждите и желанията на развеждащите се съпрузи.

Това е така, тъй като законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен.

Възможно ли е споразумение, в което да се уговори споделено родителство [1]?

Въпросът се поставя все по-често. Съдебната практика е противоречива:

При развод по взаимно съгласие е налице съдебна практика и в двете посоки – в практиката са налице както актове (преобладаваща част), с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител (Решение № 410 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 544/13 г. на РС – гр. Пещера, Решение № 147 от 16.09.2015 г. по гр. д. № 554/14 г. на РС – гр. Нова Загора, Решение № 79 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 569/11 г. на РС – гр. Оряхово, Решение № 53 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 4031/10 г. на РС – Враца и др.), така и такива, с които родителските права са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители (Решение № 1692 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 3657/14 г. на РС – Русе, Решение № 500 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 693/13 г. на РС – Русе, Решение № 1552 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 4015/12 г. на РС – Пловдив, Решение № 43 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 104815 г. на РС – гр. Левски, Решение № 406 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 763/15 г. на РС – Смолян, Решение № 497 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1980/15 г. на РС – Сливен и др.).

На какво се дължи противоречивата практика и каква е законовата уредба понастоящем?

Съгласно чл. 59, ал. 1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от бака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5 [2]. Съгласно ал. 2 на чл. 59 от СК, ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Т.е. „на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права“ предпоставя тълкуването и прилагането да е по-скоро в посоката, че няма правна възможност да се постанови упражняване от двамата родители.

Това тълкуване, както се посочи, следва дългогодишна практика и традиция в законовото уреждане на този въпрос [3].

Налице е задължителното и понастоящем за съдилищата Постановление № 1 от 12.XI.1974 г., Пленум на ВС, докладчик Недко Иванов „Относно обобщаване съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод“, прието още при действието на СК от 1968 г., в което е обобщена съдебната практика по предоставяне на родителските права. В посоченото постановление се приема, че „Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ „При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл. 29 СК.“

Указанията, съдържащи се в посоченото по-горе Постановление 1/1974 не са обявени за изгубили сила при действието на СК от 2009 г., доколкото и разпоредбата на чл. 59 СК гласи, че „ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права…“. Постановките на ПП 1/74 са задължителни и се явяват пречка да се постановява споделено/съвместно родителство при липса на споразумение.

В по-новите съчинения, изследващи този въпрос, а именно – „Един нов поглед към упражняването на родителските права“, (а именно погледът на съдия Стиляна Григорова) в монографията „Практически проблеми на новия Семеен кодекс“ [4]. Авторката задълбочено изследва исторически и в практиката промените в уредбата на семейните отношения, разкривайки динамиката в развитието им през годините. След прецизен исторически анализ, авторката сочи проблемите в съдебната практика, породили се от необходимостта съдът да преценява кой е по-подходящият родител – нуждата от указания за критериите, по които да се решава този въпрос – ППВС № 4/6.12.1962, ППВС № 1/12.11.1974.  Посочен е твърде интересния случай на изолирано решение, постановяващо съвместно упражняване на родителските права. Същото е категорично отхвърлено от ВС с решение №2/06.01.1964, гр. д. № 2491/1963, II г.о. на ВС. „Според ВС с прекратяването на брака престава да важи правилото на чл. 85 ЗЛС за едновременното упражняване на родителските права и задължения от двамата родители. Доводите се основават на неясната презумпция, че не е възможно единодействие и еднаквост в схващанията по отношение на детето“ [5]. Григорова не споделя този довод като аргументирано отхвърля и установената от съдилищата масова практика на практическо изолиране на неупражняващия правата родител от живота на детето [6]. Критикуват се мотивите, на които се обосновавала тази практика – че след разпадането на семейната общност нямало техническа възможност за съвместно осъществяване на правата от двамата родители [7]…

В съчинението е отчетена позитивната промяна у новия СК, а именно, че той разделя местоживеенето от родителските права, което според авторката показва, че по волята на законодателя не е задължително и местоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител. Така се защитава и аргументира тезата, че съдът понастоящем може да постанови родителските права да се упражняват и от двамата родители, че решението, което отрича тази възможност е постановено през 60-те на миналия век при съвсем различни обществено-политически и културни условия: „Да се отрече възможността родителите да запазят еднаквите си правомощия по отношение на детето означава да се затвърди остарялата и закостеняла практика само единият да е истински родител, когато се прекъсне връзката между него и другия родител. Както вече отбелязах, не е това волята на законодателя, защото упражняването на родителските права не предпоставя местоживеене на детето при родителя, който единствен да ги упражнява. [8]“

Разбира се, най-важният аргумент в защита на съвместното упражняване е, че е най-вече в интерес на детето, както и че известни практически трудности биха могли да бъдат преодолени по пътя на определяне на конкретните мерки относно упражняването на правата, отделните видове действия, при които се проявяват родителските правомощия.

От наша гледна точка посочените по-горе аргументи са правилни и попадат точно в сърцевината на проблема, ярко обрисуван в контекста на направения исторически преглед. Настъпил е моментът актуалната ситуация в българското общество да бъде отчетена и уредбата да й съответства по адекватен начин.

В контекста на гореизложеното, следва да се посочи, че е образувано Тълкувателно дело № 1/2016 г., в което един от въпросите за разрешаване е: Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Колебанията в практиката са установени и посочени в разпореждането на образуване – „при така установените колебания в практиката относно предоставянето на родителските права за упражняване на единия или на двамата родители са налице предпоставките за сезиране на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, предвид наличието на противоречива съдебна практика, като по тълкувателен път на съдилищата се дадат указания относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители и се прецени необходимостта от допълване на постановките, обективирани в т. 3 от ПП № 1/ 12.11.1974 г.“

Предвид наличието на противоречива съдебна практика, е повече от наложително произнасянето на ОСГК на ВКС в тълкувателно решение и считаме, че е безусловно необходимо по тълкувателен път се дадат указания на съдилищата относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

В настоящия коментар въпросите на производството за развод по взаимно съгласие и възможността да се утвърди от съда споразумение, в което да е уговорено споделено родителство са разгледани принципно.

Горното няма характера на правен съвет или консултация. Разработката разглежда само принципни правни въпроси.

#razvod

#разводповзаимносъгласие

#развод

#родителскиправа

#споделенородителство

 

 

 

 

 

 

[1] Образувано  е Тълкувателно дело № 1/2016 по въпроса;

[2] Чл. 49 ал. 4 и 5 СК: (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

[3] Григорова, Ст., С, 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, стр. 80;

[4] Григорова, Ст., С, 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс.

[5] Цит. съч. стр. 82;

[6] Цит. съч. стр. 83;

[7] Цит. съч. стр. 84;

[8] Цит. съч. стр. 85;


Коментари


3 коментара за “СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ”

По повод на получени коментари по имейл:
Споделеното родителство е все още изключение и в практиката на СРС почти напълно отсъства понастоящем. В практиката на други съдилища (част от тази практика е посочена конкретно в статията ми) има утвърдени от съда като законосъобразни споразумения между родителите, в които е прието съвместното упражняване на родителски права. Така се и записва в споразумението, респективно и в съдебното решение. В случаите, в които родителските права се упражняват съвместно издръжка не следва да се дължи за детето, защото родителите съвместно и/или разделено във времето (например през седмица) полагат грижи за детето.
На 6 април мина заседание по Тълкувателното дело 1/2016 на ВКС. Надявам се скоро да има решение.

В какво отношение трябва да бъде разделено времето за гледане на децата между родителите, за да се брои за съвместно родителство? 20:80, 30:70, 40:60, 50:50 ?

При кой от тези варианти издръжката би трябвало да отпадне напълно и кога размерът и трябва да се напасне?

Времето за лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права не се определя в процентно съотношение по българското право. Записват се точно определени (или определяеми) дни в годината за лични отношения с родителя, включително от колко до колко часа и от къде се взема и връща детето.
Издръжка винаги се дължи от родителя, който не упражнява родителските права, дори режимът на лични отношения да е широк.

Вашият отговор на Стефан Вълков Отказ



Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани