Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие

Въпросът за семейното жилище в производството по развод по взаимно съгласие не е формален въпрос, а е важен по няколко причини. Съгласно чл. 51 от СК, при развод по взаимно съгласие, е един от задължителните за уреждане в споразумението, наред с:

  • Местоживеенето на децата;
  • Упражняването на родителските права;
  • Личните отношения;
  • Издръжката на децата;
  • Издръжката между съпрузите;
  • Фамилното име;

Без споразумение по въпроса за семейното жилище, съдът не може да утвърди споразумението.

Изискването за посочване на семейно жилище не е самоцелно. То е от една страна – защото съдът следи служебно за този въпрос и трябва да се установи по делото къде е семейното жилище, а от друга, чисто практически – защото по преценка на съда може да се изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, съгласно ал. 2 на чл. 51 СК и трябва да се прецени и териториалната компетентност на конкретна дирекция.

Въпросът е свързан и с задължителното посочване на местоживеенето на децата, ако от брака има деца. Тяхното местоживеене може да не е в семейното жилище, но задължително трябва да е ясно установено.

Семейното жилище не е непременно собственост на съпрузите или на един от тях. Семейното жилище е практически последното жилище, което страните в производството са обитавали заедно. Важно е да се посочи и да е ясно къде е семейното жилище и как се определя ползването му, независимо чия собственост е. Когато е по договор за наем – това обстоятелство следва да се опише и да се приложат доказателства (напр. договора за наем).

Когато страните нямат семейно жилище, по една или друга причина  (напр. продадено е ) конкретното обстоятелство също следва да се посочи, заедно с доказателства. В такъв случай – е възможно да се посочи и административен адрес. Но, макар да няма семейно жилище, местоживеенето на децата, задължително и пак трябва да е ясно установено.

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;


Коментари


12 коментари за “Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие”

Здравейте,бих желала да разбера какви са основните права на самотният родител в случаят майката,която отглежда сама детето си на каква издръжка има право и има ли такова понятие като служебен развод щом родителите не живеят заедно повече от 3 години,а имат сключен граждански брак?

Няма такова понятие „служебен развод“. Има производство по исков ред и по взаимно съгласие. За тяхната правна същност и процедурата можете да прочетете: тук и тук

Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
По въпроса за издръжката на детето, съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя от съда според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Повече по въпроса за издръжката можете да прочетете: тук

Имам ли право да подам молба за увеличение на издръжката и какъв евентуално би бил размерът?

Съгласно Постановление на МС от 01.01.2013 размерът на минималната заплата бе вдигнат на 310 лв., а съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – т.е. 77.5 лв. на дете.
По всяко време е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата. Такова обстоятелство представляват и повишените нужди на детето от средства за живот и/или лечение – лекарства, учебни пособия, нужда от уроци и /или други специални нужди.

Родителите ми са разведени от много години. Аз съм „дадена“ на баща си, а брат ми на майка ми. Живея в жилище, което е 50% мое /дарено ми от леля ми, тъй като то е било на баба ми/ и 50% на баща ми.След смъртта на баща ми, брат ми има ли право на собственост на част от дела му?

Коментарът/Въпросът не е по темата, тъй като касае наследственоправна материя.

Относно начина, по който се определя размера на издръжката на дете?

Когато разводът е по взаимно съгласие, страните сами се споразумяват и определят размера на издръжката, като тя не може да бъде по-малка от една четвърт от размера на минималната работна заплата, определена от МС. Съдът следи служебно за интереса на детето.
Когато разводът е по исков ред, размера на издръжката се определя от съда – вземат се предвид възможностите на лицето дължащо издръжка и нуждите на правоимащото лице.

Здравейте, адв. Коруджиева

Бих искала да задам следния въпрос. При вече съществуващ развод по взаимно съгласие, липса на деца от същия брак и достатъчно доказателствени материали, за приноса на големи парични средства трансформирани по различни начини по време на брака от страна на единия от партньорите. Каква е вероятността в % делото да бъде спечелено?

Смятам, че това е въпрос на доказване. Доколко и как е проведено едно доказване касае винаги случилото се по конкрено дело, затова, разбира се, по никакъв начин не бих могла да да посоча %.

Здравейте адв.Коруджиева От година и половина сме разделени с „мъжа ми“ ( нямаме брак) аз и сина ми живеем в негово жилище.Решил е да продава апартамента и съответно каза да си търсим квартира или да му плащам наем.Синът ми е на 9 години.Искам да знам дали това е редно след като детето няма пълнолетие.

Всъщност налице е разлика в уредбата касателно въпросът за семейното жилище, когато е имало сключен брак и когато е било налице само съжителство.
При анализ на разпоредбите, уреждащи бракоразводните производства и производствата за уреждане на отношения между родители (без брак), прави впечатление, че ползването на семейното жилище не е част от въпросите, по които страните да се споразумеят, а съдът да утвърди, нито да се иска определяне на ползването му от съда.
Понятието „семейно“ жилище е дефинирано в §1 от ДР на СК като ”жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца”. Т.е. по смисъла на законовото понятие, семейно жилище могат да имат само съпрузи.
Ползването му при спор между съпрузи/бивши съпрузи се определя от съда като се вземат предвид множество критерии с цел да бъдат защитени интересите на децата, така щото да не останат без дом, независимо чия собственост е жилището, което семейството е обитавало. Въпросът за семейното жилище не е адекватно уреден спрямо реалностите от законодателя и очевидно не се охранява интересът на децата, родени извън брак – или поне що се отнася до ползването на „семейно жилище“.
Можете да прегледате и тази статия, въпросът е коментиран там.

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани