Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
Публикувано на 02 юни 2012 г.
Въпросът за семейното жилище в производството по развод по взаимно съгласие не е формален въпрос, а е важен по няколко причини. Съгласно чл. 51 от СК, при развод по взаимно съгласие, е един от задължителните за уреждане в споразумението, наред с:
- Местоживеенето на децата;
- Упражняването на родителските права;
- Личните отношения;
- Издръжката на децата;
- Издръжката между съпрузите;
- Фамилното име;
Без споразумение по въпроса за семейното жилище, съдът не може да утвърди споразумението.
Изискването за посочване на семейно жилище не е самоцелно. То е от една страна – защото съдът следи служебно за този въпрос и трябва да се установи по делото къде е семейното жилище, а от друга, чисто практически – защото по преценка на съда може да се изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, съгласно ал. 2 на чл. 51 СК и трябва да се прецени и териториалната компетентност на конкретна дирекция.
Въпросът е свързан и с задължителното посочване на местоживеенето на децата, ако от брака има деца. Тяхното местоживеене може да не е в семейното жилище, но задължително трябва да е ясно установено.
Семейното жилище не е непременно собственост на съпрузите или на един от тях. Семейното жилище е практически последното жилище, което страните в производството са обитавали заедно. Важно е да се посочи и да е ясно къде е семейното жилище и как се определя ползването му, независимо чия собственост е. Когато е по договор за наем – това обстоятелство следва да се опише и да се приложат доказателства (напр. договора за наем).
Когато страните нямат семейно жилище, по една или друга причина (напр. продадено е ) конкретното обстоятелство също следва да се посочи, заедно с доказателства. В такъв случай – е възможно да се посочи и административен адрес. Но, макар да няма семейно жилище, местоживеенето на децата, задължително и пак трябва да е ясно установено.
Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Здравейте,бих желала да разбера какви са основните права на самотният родител в случаят майката,която отглежда сама детето си на каква издръжка има право и има ли такова понятие като служебен развод щом родителите не живеят заедно повече от 3 години,а имат сключен граждански брак?
Няма такова понятие „служебен развод“. Има производство по исков ред и по взаимно съгласие. За тяхната правна същност и процедурата можете да прочетете: тук и тук
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
По въпроса за издръжката на детето, съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя от съда според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Повече по въпроса за издръжката можете да прочетете: тук
Имам ли право да подам молба за увеличение на издръжката и какъв евентуално би бил размерът?
Съгласно Постановление на МС от 01.01.2013 размерът на минималната заплата бе вдигнат на 310 лв., а съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – т.е. 77.5 лв. на дете.
По всяко време е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата. Такова обстоятелство представляват и повишените нужди на детето от средства за живот и/или лечение – лекарства, учебни пособия, нужда от уроци и /или други специални нужди.
Родителите ми са разведени от много години. Аз съм „дадена“ на баща си, а брат ми на майка ми. Живея в жилище, което е 50% мое /дарено ми от леля ми, тъй като то е било на баба ми/ и 50% на баща ми.След смъртта на баща ми, брат ми има ли право на собственост на част от дела му?
Коментарът/Въпросът не е по темата, тъй като касае наследственоправна материя.
Относно начина, по който се определя размера на издръжката на дете?
Когато разводът е по взаимно съгласие, страните сами се споразумяват и определят размера на издръжката, като тя не може да бъде по-малка от една четвърт от размера на минималната работна заплата, определена от МС. Съдът следи служебно за интереса на детето.
Когато разводът е по исков ред, размера на издръжката се определя от съда – вземат се предвид възможностите на лицето дължащо издръжка и нуждите на правоимащото лице.
Здравейте, адв. Коруджиева
Бих искала да задам следния въпрос. При вече съществуващ развод по взаимно съгласие, липса на деца от същия брак и достатъчно доказателствени материали, за приноса на големи парични средства трансформирани по различни начини по време на брака от страна на единия от партньорите. Каква е вероятността в % делото да бъде спечелено?
Смятам, че това е въпрос на доказване. Доколко и как е проведено едно доказване касае винаги случилото се по конкрено дело, затова, разбира се, по никакъв начин не бих могла да да посоча %.
Здравейте адв.Коруджиева От година и половина сме разделени с „мъжа ми“ ( нямаме брак) аз и сина ми живеем в негово жилище.Решил е да продава апартамента и съответно каза да си търсим квартира или да му плащам наем.Синът ми е на 9 години.Искам да знам дали това е редно след като детето няма пълнолетие.
Всъщност налице е разлика в уредбата касателно въпросът за семейното жилище, когато е имало сключен брак и когато е било налице само съжителство.
При анализ на разпоредбите, уреждащи бракоразводните производства и производствата за уреждане на отношения между родители (без брак), прави впечатление, че ползването на семейното жилище не е част от въпросите, по които страните да се споразумеят, а съдът да утвърди, нито да се иска определяне на ползването му от съда.
Понятието „семейно“ жилище е дефинирано в §1 от ДР на СК като ”жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца”. Т.е. по смисъла на законовото понятие, семейно жилище могат да имат само съпрузи.
Ползването му при спор между съпрузи/бивши съпрузи се определя от съда като се вземат предвид множество критерии с цел да бъдат защитени интересите на децата, така щото да не останат без дом, независимо чия собственост е жилището, което семейството е обитавало. Въпросът за семейното жилище не е адекватно уреден спрямо реалностите от законодателя и очевидно не се охранява интересът на децата, родени извън брак – или поне що се отнася до ползването на „семейно жилище“.
Можете да прегледате и тази статия, въпросът е коментиран там.