РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.

РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ

Практически въпроси и проблеми

#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Разводът по исков ред е една от най-честите съдебни процедури и е с фундаментално значение и последици за страните. Внася се необратима промяна в отношенията и гражданскоправния статус на лицата като се прекратява брачната връзка. Например придобиваните недвижими вещи се придобиват в индивидуална собственост, бившите съпрузи вече не са наследници един на друг. Прекратява се евентуалната солидарна отговорност за задължения за семейството, поети от единия съпруг и др. Затова юридически погледнато, когато брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, е добре да бъде и юридически прекратена. В практиката има много случаи на дългогодишна фактическа раздяла, без каквато и да връзка между съпрузите и при смърт се открива, че поради брачната връзка се наследяват задължения и пр. проблеми. Правното положение трябва да съответства на фактическото.

В настоящия коментар накратко ще бъдат обсъдени практическите въпроси около бракоразводното производство.

Най-напред, то започва по инициатива на единия съпруг. Никой не може и не следва да бъде обвързан в брак против волята и желанието му. Непоколебимото желание не единия съпруг (или на двамата) брачната връзка да се прекрати говори за дълбоко разстройство на брачната връзка. Популярното житейски и уредено в отменения Семеен кодекс „няма да ти дам развод“, идващо от нормата на чл. 99 [1] от отменения СК, че развод не се допуска, ако невиновният съпруг настоява да се запази брака, вече е неприложимо.

Развод поради разстройство на брака е процедура, с която се цели прекратяването на брака поради „дълбоко и непоправимо“ разстройство[2].

Искът е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът е сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Важно практическо значение има изискването на първото заседание по делото страните да се явят лично. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото[3].

Правната регламентация на процедурата е в СК – чл. 49, 52 и сл., както и в ГПК и ЗЗДет. Важима е и съдебната практика и по стария СК и по-новия, доколкото моралните и законови критерии за „дълбоко и непоправимо“ разстройство на брачната връзка между съпрузите са непроменени. В този смисъл, важни са приетите и установени в практиката критерии на ППВС №1/1957, ППВС№10/1971г. за обобщаване практиката на съдилищата по допускане на развода, ППВС №5/15.3.1978г. по някои въпроси във връзка с прекратяването на брака с развод и Тълкувателните решения на ВКС.

Следва да бъдат доказвани в един състезателен процес фактите, от които се съди  за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които са основания за развода. Тези факти се ценят от съда винаги спрямо конкретния индивидуален случай, съгласно закона и съгласно, посоченото по-горе ППВС№10/1971г.

Съдът следва да установи причините, обусловили настъпването на не временно и преодолимо разстройство, а до дълбокото и непоправимо негово разстройство (така т. 2, 3, 4 и 7 от ППВС № 10/1971 г.) – те могат да бъдат обективни обстоятелства (каквото е например фактическата раздяла или настъпилото необратимо отчуждение между съпрузите) и/или брачни нарушения на единия или двамата съпрузи.

Както се посочи по-горе, производството за #развод поради разстройство на брака следва да бъде по инициатива само на единия съпруг. Ако е налице взаимно съгласие за развода по-добре да се процедира по чл. 50 от СК – развод по взаимно съгласие.

Следва да се има предвид ограничителната законова норма на чл. 320 от ГПК, съгласно хипотезата на която, образуваното бракоразводно дело се спира, ако съпругата е бременна (до навършване на 12 месечна възраст на детето), ако тя е направила искане за това.

При брачните искове следва да се съобрази и т.н. процесуална консумпция (изчерпателност на брачния процес), съгласно чл. 322 от ГПК[4] и съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС.

Тъй като основание за бракоразводния иск е дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следва да има предвид, че за него се съди от конкретни факти, доказващи го, то всеки един от тези факти се явява сам по себе си основание за иск. Ако някое основание не бъде посочено в процеса, то се преклудира и не може да послужи за нов иск, на основание този факт. Следователно всички факти от семейния живот, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да бъдат посочени до приключване на устните състезания.

Всички брачни искове може да се съединяват помежду си, но задължително се предявяват и разглеждат следните искове:

• За упражняване на родителските права;
• Относно личните отношения и издръжката на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Издръжката между съпрузите и фамилното име.

По молба на някоя от страните съдът може да определи привременни мерки по въпросите за грижата и издръжката на малолетните деца от брака (ако има), ползването  на семейното жилище и друго имущество, придобито през време на брака и др. въпроси.

Привременните мерки (ако има направено искане за такива и са били постановени от съда) имат сила до постановяване на окончателното решение.

В заключение следва да се обърне внимание на това, че при избор на съдебна процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството

– държавните такси, които се заплащат по сметката на съответния районен съд:

• държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата.
• окончателна държавна такса до 50 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода;
• 2 на сто върху платежите за издръжка за 3 години;

–а така също и размерът на адвокатските хонорари, като адв. хонорар е по-висок за производството по искова ред.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения за развод са нормативно определени в техния минимум в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. и е недопустимо уговарянето на адв. възнаграждение под минимума по Наредбата. Разбира се, в зависимост от сложността на казуса, т.е. конкретната фактическа и правна сложност, ангажиментите на адвоката по делото и др. конкретни обстоятелства, адв. хонорар може да надвишава минимума по Наредбата без ограничение в размера.

• възможно е в производството да възникнат и други разноски – например експертизи по един или друг въпрос, чиято стойност е различна и е в зависимост от сложността на задачата на вещото лице.

Тежестта на всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се възлагат на виновния или недобросъвестен съпруг, когато има произнасяне за вината (съгласно нормата на чл. 49, ал.3 от СК, произнасянето по въпросите за вината вече не е служебно, а само ако някой от съпрузите е направил искане за такова произнасяне) или остават за сметка на всяка от страните – така както са ги направили в хода на производството.

В настоящия коментар бяха маркирани някои практически въпроси и проблеми на производството за развод по исков ред, като те са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус.

[1] чл. 99 СК отменен: ал. 4 Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът.

[2] Чл. 49 от действащия Семеен кодекс.

[3] Чл. 321 ГПК.

[4] Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.