РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, практически е безпроблемно и съдебната процедура минава бързо, но това не означава, че не трябва да се подходи с особено внимание към детайлите, които страните подписват в споразумение. Защото споразумението бива утвърдено от съда и се обективира в съдебното решение, подлежи на принудително изпълнение и може да засегне интереси, за които страните едва по-късно си дават сметка. Например една класическа формулировка, присъстваща в много споразумение, че са уредили имуществените си отношения. А те de facto не са. И едва по-късно разбират, че са затворили пътя си за имуществени претенции един към друг относно придобитото по време на брака. Т.е. недоброто разбиране на процедурата и същността на писменото споразумение в производството за развод по взаимно съгласие водят до фатални грешки.

Разводът по взаимно съгласие е производство, регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. Предимството на тази процедура за прекратяване на брака е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка.

Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“[1], то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

Самата процедура по новия СК (от 2009г.) е с някои разлики спрямо стария СК – например вече няма изискване да са изтекли 3 години от брака за да е допустима процедурата  по взаимно съгласие.

Как протича накратко:

• Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити – имена, адрес и ЕГН на молителите и т.н. както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите приложения.
• Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.
• Наред със съгласието, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени следените въпроси (неизчерпателно, могат да бъдат уреждани и други въпроси):

• Местоживеенето на децата;
• Упражняването на родителските права;
• Личните отношения;
• Издръжката на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Издръжката между съпрузите и фамилното име;

Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като може да поиска и становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът излиза с решение в две части:

• Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозното и непоколебимо взаимно съгласие;
• Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания.

Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата[2]. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е заради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.

Другите въпроси, които са включени в споразумението и страните са се съгласили с тяхното решаване по съответния начин, не могат да се пререшават! Това е особено важно да се има предвид по отношение на всякакви имуществени въпроси.

При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството:

• Държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата. Заплаща се по сметката на съответния районен съд.
• Окончателна държавна такса до 40 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода.
• Такси по споразумението, когато с него се уреждат имуществени отношения между съпрузите – по 2 на сто върху всеки от дяловете и 2 на сто върху платежите за 3 години, когато има споразумение за издръжка.
• Размерът на адвокатските хонорари: адв. хонорар е по-висок за производството по искова ред. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за развод са нормативно определени в техния минимум в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. и е недопустимо уговарянето на адв. възнаграждение под минимума по Наредбата. Разбира се, в зависимост от сложността на казуса, т.е. конкретната фактическа и правна сложност, ангажиментите на адвоката по делото и др. конкретни обстоятелства, адв. хонорар може да надвишава минимума по Наредбата без ограничение в размера.
• Възможно е в производството да възникнат и други разноски – например за експертизи (при развод по взаимно съгласие най-често това би било съдебно-оценителска експертиза, която ще има за задача да оцени дадено имущество);

Тежестта на всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се определят съобразно постигнатото споразумение между страните или могат да бъдат за сметка на всяка от страните – така както са ги направили в хода на производството.

В настоящия коментар въпросите на производството за развод по взаимно съгласие са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус.

[1] чл. 50, СК;

[2] чл. 51, ал. 4 на СК;