ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8).  Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 10 септември 2019

Автор: Адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

В публикация от миналата година изложихме накратко историята и контекста на предстоящото произнасяне на Европейския съд по правата на човека. Сега ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway (Application no. 37283/13)).

Казусът Strand Lobben v. Norway: бебето е на три седмици, когато остава в център за приемна грижа, защото според властите не наддавало достатъчно. Майката започва да води дела, но безрезултатно. През 2018 е образувано дело пред Съда по правата на човека в Страсбург (по ЕКПЧ), като предстоеше произнасяне на  т. нар. Голяма камара (GRAND CHAMBER). Решението на Голяма камара на ЕСПЧОС е факт от 10 септември 2019 и с него е признато, че налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията и по отношение на двамата жалбоподатели – майката и детето

Това дело илюстрира показателен случай, при който дете е отделено от биологичната си майка чрез държавните институции – социални служби и съд – неоснователно, както ЕСПЧОС признава. Макар майката – жалбоподател да е имала достъп до съд в държавата си – Норвегия и то през цялото време на отнемането и за 10 години съдебни дела, резултатът е преди всичко, че de facto и de lege всички връзки на детето с биологичната майка са прекъснати, под строгия и напълно законен държавен поглед действия. При активна намеса от институциите – за да бъде възможно това неправомерно отнемане.

Макар майката през цялото време да е имала достъп до съд, до съдебни експертизи, социални доклади, разпити на свидетели, режим на контакти – срещи на детето с майката определени от властите – 6 пъти годишно по два часа, в присъствието на приемната майка, която желае да го осинови и социални служители.

Резултатът е нарушено право на личен и семеен живот, детето е тотално отчуждено и с необратимо прекъснати връзки с майката. След което е и осиновено от приемната майка, въпреки несъгласието и правната битка на рождената му майка това да не се случи. Достъпът до съд не прави казуса – отнемане на дете (макар и формално напълно законно) – по-малко чудовищно. Нали е възмутително когато Адолф Айхман пледира, че не е извършил престъпление, а просто е изпълнявал задълженията си по организиране на депортации? (публичен процес, 1960, Йерусалим)  (Аренд, Х. Репортаж за баналността на злото, С, 2004)).

Какво става с принципа за възстановяване на семейната връзка и крайните случаи, в които е допустимо да не се спази? Какво се случва с принципа за ненамеса на държавата, за ограничена намеса на държавата в личния и семейния живот, освен когато тя преследва легитимна цел? Какво става с принципа за пропорционалност? Т.е. била ли е намесата на държавата пропорционална, необходима и обоснована? Как четем днес една и съща, непроменена във времето норма от 1950 г. (ЕКПЧ, 1950)

Между другото, защитата от произволни полицейски проверки е в обхвата на същия чл. 8 от ЕКПЧ – да, защото влиза в противоречие със задължението на националните власти да зачитат правото на личен живот (макар тук да се мотивират със “съмнителен външен вид или поведение” т.е. по чл. 68 ЗМВР), както и на свободата на сексуален живот и пр. Т.е. принципът за ненамеса на държавата в личната, интимна сфера на лицата се разпростира върху множество аспекти, само един от които е разглеждания.

Както вече писахме в предходната публикация, неслучайно решенията на съда са публични и следва да бъдат коментирани. Тенденцията, която този чудовищен пример илюстрира е плашеща и надминава плановете на социалистическите държави навремето. Безпротиворечиво признато, че е било по времето на Сталиновия режим в СССР и  укоримо днес е това (БХК, 2012, Методиева Ю. по повод книгата „Детството при социализма“ http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2012-01/shastlivoto-svetsko-detstvo/ (3.7.2018)) – частното, интимно пространство да бъде обект на свърхконтрол, личната сфера да бъде моделирана според държавните стандарти и семейните връзки късани по целесъобразност, то политика за държавна свръхнамеса и контрол и днес не се явява по-различна. Защото резултатът е идентичен – семейният живот, личната сфера не е неприкосновена. Подчертавам, че намесата е легитимна и допустима в крайните случаи, но статистиката и случаи като Strand Lobben v. Norway, цитиран тук, показват, че намесата чрез отделяне и контролът не са крайна мярка. Подобна държавна политика не може да бъде подкрепена. Нещо повече – трябва да бъде изобличавана по всички възможни законови начини.

Даването гласност на решението на Голяма камара на ЕСПЧОС е такова действие. Защото прецизно и юридически издържано показва недъзите на подобна привидно законовоиздръжана  политика и процедура.

Тук е момента да се подчертае, че за съжаление ЕСПЧОС няма правомощия да отменя национални съдебни решения. ЕСПЧОС не преразглежда решението на националния съд, нито може да го отмени или измени. Може да присъди обезщетение за вредите от нарушението, извършено от държавата и да въздейства по промяна на практиката и политиките на държавата -нарушителка, и разбира се – да донесе морално удовлетворение на жалбоподателя.

Добре е да се подчертае, че досегашната практика на ЕСПЧ в Страсбург е да съблюдава принципа на ненамеса в личния живот и разделянето на детето от биологичното му семейство като най-крайна мярка [1]. Налице ли са причини това да бъде променено?

Категорично НЕ! Считаме, че случаи като този доказват основателността на възраженията срещу т.нар. „норвежки“ модел на семейни политики и политики за децата.

Добра новина е, че с окончателно решение Европейският съд по правата на човека  в Страсбург категорично осъжда действията на социалните служби (Norway’s Barnevernet).

Какво точно казва съдът в решението си по делото STRAND LOBBEN AND OTHERS v. NORWAY (Application no. 37283/13)? В решението си от 10 септ. 2019, на над 100 страници, съдът изследва и осъжда действията по отделяне на новороденото дете от майката и всички последващи действия на социалната служба и националния съд насочени не към реинтергриране на детето в семейството на биологичната му майка, а точно обратното. След като първоначално детето е отнето след раждането, поради недостатъчно наддаване, във времето се появяват мотиви като „липса на умения, необходими за ролята на майка“[2], „неадекватни базови родителски способности“[3], нисък коефициент на интелигентност[4] , липса на социални умения и на умения за адаптация[5] и пр. Времето на отделяне на детето от майката минава и води до следващ парадоксален мотив – че то през целия си живот е било с приемни родители, че  вече е свикнало и поради факта на дълговременното отделяне, не е добре за него да бъде вече с биологичната си майка[6]. Каква ирония – детето е отнето, а после самото отнемане се превръща в мотив отделянето от майката да продължи, защото детето е свикнало?! ЕСПЧОС осъжда подобно институционално поведение:“Thus, where the authorities are responsible for a situation of family breakdown because they have failed in their above-mentioned obligation[7], they may not base a decision to authorise adoption on the grounds of the absence of bonds between the parents and the child (see Pontes v. Portugal, no. 19554/09, §§ 92 and 99, 10 April 2012).

Т.е. съдът приема, че овластените институции са отговорни за разделянето на семейството, не изпълнявайки задължението си и не могат на това основание да обосновават разрешението за осиновяване – поради липса на връзка между родители и дете.

ЕСПЧОС приема, че целия процес в Норвегия по отнемане и даване на съгласие за осиновяване показва, че властите не са направили никакво усилие да балансират и така да удовлетворят и интересите на детето, и на биологичното му семейство, а са били фокусирани само и единствено върху „интереса на детето“ и не са се отнесли отговорно към каквато и да е възможност детето да се реинтегрира в биологичното си семейство[8].

Т.е. можем да заключим, че неговото трайно откъсване е било плод на целенасочен акт от страна на властите.

ЕСПЧОС подробно обсъжда и излага множеството целенасочени действия, водещи към отчуждаване, игнориране на интересите на майката и детето, ограничаване на контактите им до няколко пъти годишно в присъствие на приемната майка и социални служители, игнориране на позитивни за майката факти и неизследване на всички относими въпроси.

ЕСПЧОС решава, че налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията и по отношение на двамата жалбоподатели – майката и детето[9].

Повече информация:

1. Amy McEwan-Strand and Prof. Marit Skivenes, A Child-Centred Court of Human Rights? Strand Lobben v. Norway (30. Nov. 2017) (https://strasbourgobservers.com/2018/01/03/a-child-centred-court-of-human-rights-strand-lobben-v-norway-30-nov-2017/#more-4077 (3.7.2018));
2. CASE OF STRAND LOBBEN AND OTHERS v. NORWAY (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-178877%22]} 7.2018))
3. ЕКПЧ (ЧЛЕН 8 Право на зачитане на личния и семейния живот 1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.) (https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf)
4. Практика на ЕСПЧ: v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121-A, pp. 28-29, §§ 62 and 64, and T.P. and K.M. v. the United Kingdom [GC], no. 28945/95, § 72, ECHR 2001-V (extracts); X. v. Croatia; B. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987;
5. Връзка към самото решение на ЕСПЧОС: https://hudoc.echr.coe.int/eng?fbclid=IwAR3dvjxjOWthXPUaaB_PdfskJaRaLWmp5JepgOIrWtPi3IjDuQz-p12gAOA#{„fulltext“:[„norway“],“itemid“:[„001-195909“]}

[1] CASE OF R. AND H. v. THE UNITED KINGDOM (Application no. 35348/06):“The Court would recall that, although Article 8 contains no explicit procedural requirements, the decision-making process involved in measures of interference must be fair and such as to afford due respect to the interests safeguarded by Article 8. What has to be determined is whether, having regard to the particular circumstances of the case and notably the serious nature of the decisions to be taken, the parents have been involved in the decision-making process, seen as a whole, to a degree sufficient to provide them with the requisite protection of their interests. If they have not, there will have been a failure to respect their family life and the interference resulting from the decision will not be capable of being regarded as ‘necessary’ within the meaning of Article 8 (see W. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121-A, pp. 28-29, §§ 62 and 64, and T.P. and K.M. v. the United Kingdom [GC], no. 28945/95, § 72, ECHR 2001-V (extracts)).

1. Those principles apply generally in proceedings involving children but they apply with greater force when those proceedings may culminate in a child being taken from her biological parents and placed for adoption. As the Court stated in X. v. Croatia (at paragraph 47 of its judgment):

“[I]t is an interference of a very serious order to split up a family. The Court recognises that, in reaching decisions in so sensitive an area, local authorities are faced with a task that is extremely difficult. To require them to follow on each occasion an inflexible procedure would only add to their problems. They must therefore be allowed a measure of discretion in this respect. On the other hand, predominant in any consideration of this aspect of the present case must be the fact that the decisions may well prove to be irreversible as in a case where a child has been taken away from his parents and freed for adoption. This is accordingly a domain in which there is an even greater call than usual for protection against arbitrary interferences (see B. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121, pp. 72 and 73., § 63).” (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-104972%22]} (3.7.2018)

[2] „lack of the abilities that are required in the mothering role“, стр. 15(https://hudoc.echr.coe.int/eng?fbclid=IwAR3dvjxjOWthXPUaaB_PdfskJaRaLWmp5JepgOIrWtPi3IjDuQz-p12gAOA#{„fulltext“:[„norway“],“itemid“:[„001-195909“]} (28.09.2019))

[3] „inadequate basic parenting skills“, стр. 15 (https://hudoc.echr.coe.int/eng?fbclid=IwAR3dvjxjOWthXPUaaB_PdfskJaRaLWmp5JepgOIrWtPi3IjDuQz-p12gAOA#{„fulltext“:[„norway“],“itemid“:[„001-195909“]} (28.09.2019))

[4] „Her results in the intelligence tests have been very similar since she was 10.5 years old“ (https://hudoc.echr.coe.int/eng?fbclid=IwAR3dvjxjOWthXPUaaB_PdfskJaRaLWmp5JepgOIrWtPi3IjDuQz-p12gAOA#{„fulltext“:[„norway“],“itemid“:[„001-195909“]} (28.09.2019))

[5] lack of social skills and social adaptation, стр. 17 (https://hudoc.echr.coe.int/eng?fbclid=IwAR3dvjxjOWthXPUaaB_PdfskJaRaLWmp5JepgOIrWtPi3IjDuQz-p12gAOA#{„fulltext“:[„norway“],“itemid“:[„001-195909“]} (28.09.2019))

[6] Стр. 27-28

„A decision that he should remain a foster child would tell him that the people with whom he has always lived and who are his parents and with whom he established his earliest ties and sense of belonging should remain under the control of the child welfare services – the public authorities – and that they are not viewed by society as his true parents but rather as foster parents under an agreement that can be terminated. …”

The Board considered these general reflections to be an accurate description of X’s situation as well.“

[7] any measures implementing temporary care should be consistent with the ultimate aim of reuniting the natural parents and the child (see, for instance, Olsson v. Sweden (no. 1), 24 March 1988, § 81, Series A no. 130). The above-mentioned positive duty to take measures to facilitate family reunification as soon as reasonably feasible will begin to weigh on the competent authorities with progressively increasing force as from the commencement of the period of care, subject always to its being balanced against the duty to consider the best interests of the child (see, for example, K. and T. v. Finland, cited above, § 178).

[8] However, the process leading to the withdrawal of parental responsibilities and consent to adoption shows that the domestic authorities did not attempt to perform a genuine balancing exercise between the interests of the child and his biological family (see paragraphs 207 and 208 above), but focused on the child’s interests instead of trying to combine both sets of interests, and moreover did not seriously contemplate any possibility of the child’s reunification with his biological family.

[9] 226.  In the light of the above factors, the Court concludes that there has been a violation of Article 8 of the Convention in respect of both applicants.