Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Възможно ли е и как дете да се откаже от наследство. Процедура и последици.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Да, отказ от наследство от недееспособен или ограничено дееспособен е възможен, но при спазване разпоредбите на ЗЛС, чл. 3 и 4 във вр. с чл. 130 СК и процедурата по глава 49 на ГПК касателно общата уредба на охранителните производства и при съблюдаване най-добрия интерес на детето, особено с оглед последиците на отказа от наследство. Т.е. отказът от наследство от ненавършили пълнолетие наследници следва се допуска само при условията и по реда на чл. 130 СК – с разрешение на Районния съд и при очевидна тяхна полза. По-долу коментираме няки от основните проблеми (неизчерпателно).

Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).

Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ. Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството –  съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на ВС).

Както се посочи, съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, по реда на ГПК.

Дееспособността е способността на правния субект да упражнява чрез лични действия конкретни субективни права и задължения [1]. Дееспособността не възниква с раждането, а в един по-късен момент – когато според закона е прието, че лицето е достигнало достатъчна степен на физическа и интелектуална, и волева зрелост, която му позволява да извършва лично правни действия. Поради тази причина са установени степени на дееспособността: от раждането до навършване на 14 години лицата са малолетни и напълно недееспособни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните родители или настойници; лицата от 14 до 18 години са непълнолетни и притежават ограничена дееспособност. Те могат да извършват правни действия със съгласието на своите родители и попечители; С навършването а 18 години лицата стават пълнолетни и придобиват пълна дееспособност. Тогава физическото лице може да извършва всички правни действия самостоятелно [2].

Затова може да се приеме, че отказът от наследство на непълнолетни наследници се допуска само ако е очевидна тяхната полза и с разрешение на РС получено по реда на глава 49 от ГПК.

Изложеното следва да се изследва и разбира във връзка с разпоредбата на ЗН, съгласно която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. В този случай пропускането на тримесечния срок от узнаване, че наследството е открито по чл. 61, ал. 1 е неприложим [3]. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС – решение №187 от 20.04.2001 г., по гр. д.№1780/2009г., постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер. В цитираното решение е възприето становището, че недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис –  чл. 61, ал. 2 от ЗН. Пропускането на тримесечния срок по  чл. 61, ал. 1 от ЗН обаче не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество, тъй като не може една защитна правна норма да води до отнемане наследствените права на защитените лица. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, така и по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН. Докато са недееспособни обаче, те приемат наследството само по опис, от което следва, че могат да извършат това действие и след изтичането на тримесечния срок по  чл. 61, ал. 1 от ЗН.

Т.е. в случая следва да се приеме, че отказът от наследство от ненавършили пълнолетие наследници следва се допуска само при условията и по реда на чл. 130 СК. Това означава – с разрешение на Районния съд и при очевидна тяхна полза [4].

Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Съгласно задължителните тълкувателни постановки на ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено, че отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“

Ако наследниците от реда, към който принадлежи отказалият се, не приемат наследството или ако отказалият се е единствен наследник от този ред, частта му преминава към наследниците от следващия ред. Наследниците, които получават дела на отказалия се не могат да отхвърлят уголемяването, щом са приели вече другата част от наследството [5].

Според Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис, при отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство. При отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство.

Т.е. ако всички деца се откажат  от наследството, техните части трябва да бъдат получени от съпруга и от наследниците от следващия ред.

В заключение, следва да се посочи, че отказ от наследство от недееспособен или ограничено дееспособен е възможен, но при спазване разпоредбите на ЗЛС, чл. 3 и 4 [6] във вр. с чл. 130 СК [7] и процедурата по глава 49 на ГПК касателно общата уредба на охранителните производства и при съблюдаване най-добрия интерес на детето, особено с оглед последиците на отказа от наследство. Т.е. трябва да се съобрази предвид нормата на чл. 61 ЗН и това че отговорността им остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество доколко отказът от наследство отговаря на техния интерес.

Бележки:

[1] Ташев., Р. Обща теория на правото, С, 2004, стр.289 и сл.

[2] Дееспособността трябва да се отграничава от правоспособността. Дееспособността означава способността на лицето със свои лични правни действия да поражда правни последици и възниква тогава, когато лицето става способно да извършва разумни правни действия; Правоспособността съпътства лицето през целия му живот. Павлова., М. Гражданско право, Обща част, С, 2002, стр. 239.

[3] Така и Тасев., Хр. Българско наследствено право, С, 2006., стр. 128 и сл. „С оглед запазване интересите на недееспособните лица, на държавата и обществените организации, ЗН изисква те да приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2). За тях срокът по ал. 1 на чл. 61 ЗН не важи. При това не е необходимо приемането да  е вписва по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Описът обаче трябва да се състави, з ада се приведе в известност наследственото имущество и да се изясни въпросът за отговорността пред кредиторите на наследството. Но и когато не  е извършен такъв опис, отговорността остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество.“

[4] Така и Тасев., Хр. Българско наследствено право, С, 2006., стр. 130 и сл;

[5] Така и Тасев., Хр. Българско наследствено право, С, 2006., стр. 131 и сл;

[6] ЗЛС:  чл. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

[7] СК Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.