Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия

В практиката често възникват казуси свързани с приложението на чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Това са проблеми на правните институти наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Възникват при казуси и въпроси като може ли да се откажа от наследството на родител, без да загубя това от баба или дядо или обратното – може ли наследник да се откаже от наследството на баба или дядо, без да се е отказал от това на родителя? В настоящия коментар ще се опитаме да обясним по-достъпно същността и различията между „правото на заместване“ и „наследствена трансмисия“, които дават отговори на така поставените въпроси.

Какви са законовите разпоредби:

Наследствена трансмисия: Чл. 57 ЗН Когато наследникът умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния;

Право на заместване: Чл. 10 ал. 1 и 4 Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение в степените.

Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.

Основаната разлика между наследяване по заместване и наследствена трансмисия се състои в това, че правото на заместване е право на наследника на починало преди откриване на наследството (или недостойно), да встъпи в правата, които то е имало. Наследствена трансмисия е когато призованият да наследява почине след откриване на наследството, но преди да е приел или отказал същото[1].

Т.е. при наследствена трансмисия е починал първо наследодател 1 (дядото), но преди да изяви воля за приемане или отказ почине наследодател 2 (родител). Наследникът на 1) и 2) (внук (3)) не може да се откаже от наследството на родителя (2), който е починал след дядото (1), а да приеме наследството на дядото (1), защото правото да се приеме това наследство съществува само доколкото е наследник на своя баща (2). Но наследникът може да се откаже от наследството на дядото (1), макар да е приел наследството на бащата (2).

Ако наследникът почине преди да е приел или да се е отказал, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме наследството на своя наследодател. Но той може да се откаже от това наследство, макар да е приел наследството на своя наследодател[2].

Това е и отговор на въпроса „Може ли наследник да се откаже от наследството на баба или дядо, без да се е отказал от това на родителя“ – може. Може да се откаже от наследството на дядото, без да се е отказал от това на бащата/родителя. Но не може да се откаже от наследството на родителя, който е починал след дядото, а да приеме наследството на дядото.

Правото на заместване е може би по-ясен институт свързан с наследяването. Когато наследникът е починал преди наследодатели (или е недостоен) се замества от своите низходящи. Т.е. наследяването по право на заместване е допустимо само за лицата, посочени в чл. 10, ал. 1 и 2 – низходящи без ограничение. (При наследствена трансмисия могат да наследяват всички наследници, съгласно чл. 5-9 ЗН). Наследяването по право на заместване е правото на наследника да заеме мястото на своя наследодател (или недостоен)[3], да получи наследството, което той би получил (ако беше жив). Лице, което е живо, но се е отказало от наследството не може да бъде замествано.

При правото на заместване не съществува правоприемство между замествания и заместника. Точно по тази причина чл. 10 ал. 4 гласи, че заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия[4]. Така, както се посочи, син, който се е отказал от наследството на баща (или е недостоен да го наследи), може да наследява дядо по право на заместване.
Следва да се подчертае, че правото да се замести от своите низходящи е налице САМО когато наследникът е починал преди наследодателя (или е недостоен).

Т.е. заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия. Т.е. наследник, който се е отказал от наследство на баща /когото замества/, може да наследява дядо по право на заместване. Това е отговора на въпроса, поставен в началото – може ли да се откажа от наследството на родител, без да загубя това от баба или дядо – в случай на упражняване право на заместване при наследяване.

Ако лице /напр. родител/ се е отказало от наследство на свой възходящ /дядо/, то се изключва от числото на наследниците. Неговата част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници, призовани за наследяване. В такъв случай и неговите низходящи не придобиват никакви права както върху неговото наследство и наследството на дядото /то е вече придобито от призованите за наследяване негови наследници, частта на отказалия се уголемява дяловете на другите наследници, призовани да наследяват/. Недопустимо е наследниците на вече отказалия се да го заместят. Чл. 10 ал. 4 ЗН допуска възможността напр. внукът да замести баща си, който е починал преди дядото, макар че се е отказал от наследството на баща си.

Съдебна практика:

Решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева

Въззивният съд е приел, че това новооткрито наследство се наследява по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗН по заместване само от децата на К. С., но не и от нейния преживял съпруг С. С. Затова не е зачетена сделката по нот. акт № 93/2001 г., с който той е продал на дъщеря си Е. А. своята наследствена 1/5 ид. част от възстановения имот. Въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН /наследяване по заместване/ към хипотеза, за която се отнася чл. 57 от ЗН – наследствена трансмисия. К. С. е починала след своя баща К. В., затова няма наследяване по заместване. Тя е починала преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, т. е. не е имала възможност да приеме новооткритото наследство, но в този случай то се наследява по трансмисия от нейните наследници – четирите и деца и преживелия съпруг С. С.

Решение № 1639 от 7.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 13141/2018 г.

Неоснователно се явява позоваването на конституираната като наследник на починалата ответница С. П. П. Е. И. П., която е представила удостоверение от което е видно, че се е отказала от наследството на починалия й пряк наследодател и баща И. А. П., починал преди своята майка и която смята, че не следва да отговаря за задълженията на починалата ответница-нейна баба, тъй като с оглед на чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничения на степените, а с оглед на чл. 10, ал. 4 ЗН заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящ, когото замества. Поради което въпреки, че Е. И. П. се е отказала от наследството на баща си, тя притежава самостоятелно право, а не упражнява правото на починалия преди наследодателката нейн син и след като по делото няма доказателства, че се е отказала и от наследството на починалата ответница, нейна баба С. П. П., следва да отговаря за задълженията за 1/4 от същите и каквито са задълженията и на нейната сестра А. И. Г.

Определение № 2450 от 1.08.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3599/2018 г.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗН, починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват от своите деца или внуци, а по силата на изричната материално-правна норма на чл. 10, ал. 4 от ЗН, заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества. И. на заместването предвижда правната възможност на едно лице да замести своя непосредствен наследодаетел, който е умрял преди общия наследодател, при наследяване на последния, като правото на наследника да встъпи в правата на лицето, починало преди наследодателя, е налице и когато това лице се е отказало от наследството на преждепочиналия. Смисълът на нормата се корени в обстоятелството, че наследяването по закон (ab intestatо) почива на родствените връзки, основани на произхода, които не се заличават от направения отказ от наследство. В случай на отказ, лицето, което се е отказало от наследството, се изключва от числото на наследниците, като правното действие на отказа се свежда до това, че по силата на закона се счита, че това лице никога не е било наследник – чл. 53 от ЗН. Същественото в случая е, че прекият наследодател на жалбоподателя се е отказал от наследството на своята майка преди да бъде открито наследството на чичо му, поради което действието на отказа се простира по отношение на наследствените права и задължения на майката Е. С., но не и по отношение на наследственото имущество на нейния брат Г. Й., което наследство по силата на цитирания чл. 10, ал. 4 от ЗН може да премине към отказалия се, а по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗН – и към неговите наследници, ако те желаят да го приемат. Ето защо, жалбоподателят А. Г. Г. следва да вземе участие в процеса, по заместване на общия наследодател Г. Й., починал в хода на делото.

Определение № 2142 от 21.05.2019 г. на РС – Плевен по гр. д. № 3147/2019 г.

Лице, което е живо, но се е отказало от наследството не може да бъде заместено. Това не е предвидено изрично в закона, но следва от разпоредбата на чл. 53 ЗН, според която частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите сънаследници.

Решение № 549 от 6.IV.1961 г. по гр. д. № 2008/61 г., I г. о.

При отказ или неприемане на наследство призованите да наследят отпадат от числото на наследниците – все едно, че никога не са били наследници. А щом те никога не са били наследници, то и техните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство.

Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис

Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се от наследство или на оня, който е загубил правото да го приеме, уголемява дяловете на останалите наследници. Това не означава, че тази част се разпределя по един или по друг начин между приелите наследството. Както се посочи в т. 1, отказът от наследство, а също така и неговото неприемане означава, че неприелите и отказалите се от наследство не са наследници.

[1] Тасев., Хр. Българско наследствено право, стр. 136;

[2] Тасев., Хр. Българско наследствено право, стр.135;

[3] Аспарухова., К., Наследяването по закон, стр. 109;

[4] Тасев., Хр. Българско наследствено право, стр.47;