Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.

Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Още през 2012 година в коментарна статия разгледахме и тогава наболелия проблем с противоречивата практика по въпроса за изискването за лично явяване на молителите пред бракоразводния съд в процедурата по развод по взаимно съгласие.

При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие.  Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.

Посочи се, че преобладаващата към онзи момент съдебна практика приема, че личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. (напр. Определение № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и Определение № 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).

Но, още през 2010 г. практиката на ВКС започва постепенно да приема, че изискването за лично явяване не следва да се абсолютизира, а да се изследва причината за това, с оглед актуалните икономически и обществени условия и при наличието на уважителна причина за неявяването, делото не следва да бъде прекратявано.

Например с Определение № 534  от 27.09.2010 година по ч.гр. д. № 453, IVГо на ВКС в състав Жанета Найденова, Светла Цачева и Албена Бонева се произнася по въпроса: „Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд. Обуславящия изхода на делото въпрос: основание ли е за прекратяване на производството по искане на развод по взаимно съгласие неявяването на съпрузите по уважителни причини, когато са представлявани от изрично упълномощен адвокат е от значение за развитието на правото с оглед точното тълкуване на съдебната практика по приложението на чл. 330, ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 330, ал.1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно. Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите, поради което отказа на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона.

Подобно е разрешението и в Определение № 703  от 18.12.2009 по ч.гр.д.№ 711, III ГО на ВКС в състав Ценка Георгиева, Мария Иванова и Илияна Папазова. ВКС допуска касационно обжалване по следния процесуално правен въпрос – „дали е възможно провеждането на помирително съдебно заседание при неявяване на единия съпруг поради „уважителна причина” по смисъла на чл.330 ал.2 от ГПК. Анализът на посочената норма налага положителен отговор на този въпрос. По аргумент на противното от нормата на чл.330 ал.2 от ГПК следва извод, че съдът следва да даде ход на делото, а не да прекратява производство, ако някой от съпрузите не се яви, поради уважителна причина. Законът не дава определение на това понятие и не изброява случаите, при които може да се приеме, че такава причина е налице. Преценката е конкретна за всеки случай и се прави от съответния съд. В случая –нито районния, нито въззивният съд са обсъждали този въпрос.

По поставения от жалбоподателя въпрос е налице неточно тълкуване, необходимо е създаването на съдебна практика, съобразно новите обществено-икономически условия, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и следва да се допусне до разглеждане по същество подадената частна жалба.

При положение, че е безспорно установено, че неявилият се молител П. Г. М.-живее и работи постоянно в Холандия и от завереното на 8.09.2009г. пълномощно, съдържащо потвърждение на вече представения на съда с молбата вариант на споразумение- се установява, че той не се е разколебал в изразената /с подписването на споразумението/ воля за прекратяване на брака, следва да се счете, че в конкретния случай – неявяването в помирителното съдебно заседание на единия съпруг е поради уважителна причина -по смисъла на чл.330 ал.2 от ГПК. Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, при положение, че не съществува съмнение в желанието му за развод – не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.“

Широк обществен отзвук придоби и съвсем скорошното Определение на ВКС № 480 от 11.12.2020 на III ГО в състав Светла Димитрова, Светла Бояджиева и Даниела Стоянова, по ч. гр. дело № 3862/2020 г. ВКС приема, че „достъпът до касационно обжалване на така постановеното определение е предпоставен от преценка на допустимостта на жалбата съобразно поставения процесуално правен въпрос за това – основание ли е за прекратяване на производството по искане на развод по взаимно съгласие неявяването на съпрузите по уважителни причини, когато са представлявани от изрично упълномощен адвокат и следва ли в пълномощното да се възпроизведе целия текст на постигнатото споразумение.

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно. Характерът на производството налага да е ясно очертан обемът на представителна власт на пълномощника – да изрази непоколебимото желание за развод на молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл.51 СК. Не е задължително текстът на споразумението да бъде възпроизведен в пълномощното. Достатъчно е от текста на пълномощното да може да се изведе действителната воля по споразумението, като това може да стане и чрез препращане към конкретен друг документ, в който същото е възпроизведено. Преценката относно наличие на уважителни причини и относно обема на представителна власт на пълномощника е конкретна за всеки случай и се прави от съответния съд. При съмнение относно обема на представителната власт на пълномощника, който се е явил и е заявил, че представлява страните и е изрично упълномощен, съдът преди да прекрати производството по делото, следва да даде на пълномощника възможност да удостовери представителната си власт и нейният обем.

В случая – нито районния, нито въззивния съд са обсъждали този въпрос.

По поставения от жалбоподателя въпрос е налице неточно тълкуване, необходимо е създаването на съдебна практика, съобразно новите обществено-икономически условия, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и следва да се допусне до разглеждане по същество подадената частна жалба.

При положение, че е безспорно установено, че са налице уважителни причини за неявяването на молителите и от завереното пълномощно, съдържащо потвърждение на вече представения на съда с молбата вариант на споразумение – се установява, че и двамата молители не са се разколебали в изразената /с подписването на споразумението/ воля за прекратяване на брака, следва да се счете, че в конкретния случай – неявяването в помирителното съдебно заседание на съпрузите е поради уважителна причина – по смисъла на чл. 330, ал. 2 от ГПК . Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, както и продължителното заболяване на другия съпруг от остро вирусно заболяване с пандемичен характер, при положение, че не съществува съмнение в желанието им за развод – не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. В случая е ясно изразена и несъмнена и волята им да бъде утвърдено постигнатото и приложено към молбата споразумение. Като е приел обратното, без в случай на съмнение да даде възможност на адвоката да удостовери обема на представителната си власт, въззивния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.“

От наша гледна точка, посочената практика на ВКС е правилна, съобразява актуалните условия и обективно съществуващата динамика на съвременния начин на живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали, както и епидемичната обстановка, която също дава своето отражение върху живота на гражданите  и за това, считаме, че тази практика следва да бъде съобразявана от районните и окръжните съдилища.

 

 


Коментари


Все още няма коментари за “Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани