Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове

Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.

Съгласно чл. 104 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за установяване и оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му, исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон и исковете, които по други закони подлежат на окръжния съд. т.е. може да се направи изводът, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете с по-голям материален интерес (цена на иска).

Изрично следва да се подчертае, че независимо от цената на иска, на районните съдилища са подсъдни владелческите искове, съгласно чл. 356, исковете за съдебна делба, съгласно чл. 341, ал. 1, исковете за издръжка, съгл. чл. 104, т. 4 и исковете по трудови спорове и актове за начет.

Правилото, по което се определя местната подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК и чл. 108 ГПК – е постоянният адрес на ответника, съответно седалището на юридическото лице. Т.е. искът следва да се предяви пред родово компетентния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. Законът въвежда няколко хипотези, при което местната подсъдност се определя по закон – напр. по местонахождение на недвижим имот, по местооткриване на наследство и др., на които сега няма да се спираме, тъй като не са предмет на настоящия коментар. Важно е да се отбележи, че докато родовата подсъдност е абсолютна, то местната подсъдност, с изключение на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот, е относителна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно, а само при предявен най-късно с отговора на исковата молба отвод на ответника, който ако бъде уважен, съдът препраща делото на съответния родово и местно компетентен съд.

С оглед на всичко изложено, действително, за родовата и местната подсъдност на брачните искове важат общите правила на подсъдността. Така, съгласно общата разпоредба на чл. 105 ГПК, искът следва да се разгледа пред съда по постоянния адрес на ответника. Тук говорим обаче само за производства по исков ред.

Изключение е предвидено  в чл. 112 по искове за издръжка, при които може искът да се предяви и по постоянния адрес на ищеца.  Очевидно, за делата за издръжка е въведено още едно изключение – освен, че винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената на иска, те могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на ищеца. Тази възможност е предвидена, с оглед характера на иска.

Когато говорим за развод по взаимно съгласие, местната подсъдност се определя не по общите правила на чл. 105, а съгласно нормата на чл. 531, ал. 2 ГПК, защото производството е охранително. Т.е. молбата следва да се подаде до компетентния районен съд, в чийто район е постоянния адрес на молителите. Ако молителите имат различни постоянни адреси,  тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях. Пред кой районен съд да подадат молбата за развод по взаимно съгласие, когато молителите имат различни постоянни адрес, решават самите молители.

 

Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия



[1]В правната теория въпросът за подсъдността е разглеждан у: Сталев., Ж. Българско гражданско процесуално право, С, 2012, Девето издание, гл. VI Иванова., Ружа – Подсъдност, стр. 130-141;


Коментари


Все още няма коментари за “Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани