Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
Публикувано на 14 януари 2013 г.
Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.
Съгласно чл. 104 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за установяване и оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му, исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон и исковете, които по други закони подлежат на окръжния съд. т.е. може да се направи изводът, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете с по-голям материален интерес (цена на иска).
Изрично следва да се подчертае, че независимо от цената на иска, на районните съдилища са подсъдни владелческите искове, съгласно чл. 356, исковете за съдебна делба, съгласно чл. 341, ал. 1, исковете за издръжка, съгл. чл. 104, т. 4 и исковете по трудови спорове и актове за начет.
Правилото, по което се определя местната подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК и чл. 108 ГПК – е постоянният адрес на ответника, съответно седалището на юридическото лице. Т.е. искът следва да се предяви пред родово компетентния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. Законът въвежда няколко хипотези, при което местната подсъдност се определя по закон – напр. по местонахождение на недвижим имот, по местооткриване на наследство и др., на които сега няма да се спираме, тъй като не са предмет на настоящия коментар. Важно е да се отбележи, че докато родовата подсъдност е абсолютна, то местната подсъдност, с изключение на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот, е относителна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно, а само при предявен най-късно с отговора на исковата молба отвод на ответника, който ако бъде уважен, съдът препраща делото на съответния родово и местно компетентен съд.
С оглед на всичко изложено, действително, за родовата и местната подсъдност на брачните искове важат общите правила на подсъдността. Така, съгласно общата разпоредба на чл. 105 ГПК, искът следва да се разгледа пред съда по постоянния адрес на ответника. Тук говорим обаче само за производства по исков ред.
Изключение е предвидено в чл. 112 по искове за издръжка, при които може искът да се предяви и по постоянния адрес на ищеца. Очевидно, за делата за издръжка е въведено още едно изключение – освен, че винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената на иска, те могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на ищеца. Тази възможност е предвидена, с оглед характера на иска.
Когато говорим за развод по взаимно съгласие, местната подсъдност се определя не по общите правила на чл. 105, а съгласно нормата на чл. 531, ал. 2 ГПК, защото производството е охранително. Т.е. молбата следва да се подаде до компетентния районен съд, в чийто район е постоянния адрес на молителите. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях. Пред кой районен съд да подадат молбата за развод по взаимно съгласие, когато молителите имат различни постоянни адрес, решават самите молители.
Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия
[1]В правната теория въпросът за подсъдността е разглеждан у: Сталев., Ж. Българско гражданско процесуално право, С, 2012, Девето издание, гл. VI Иванова., Ружа – Подсъдност, стр. 130-141;
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове”