Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Коментар относно отказ от наследство след направен отказ от наследство на наследници от предходен ред. Практически проблеми и решения.

Коментар относно отказ от наследство след направен отказ от наследство на наследници от предходен ред. Практически проблеми и решения.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Строго формалното производство по отказ от наследство е сравнително ясно и безпроблемно протичащо, когато става дума за призовани към наследяване наследници от първи ред, съгласно Закона за наследството.

Във всички хипотези отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя. Приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо или да се откажат от наследството. Отказът от наследство е възможен само в цялост, частичен отказ е недопустим, (чл. 54, ал.1 ЗН).

Съгласно чл. 52 ЗН производството по отказ от наследство е съдебно, развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството по реда, указан в чл. 49 ал. 1 и се вписва в особена за това книга.

В практиката е прието и се изисква от съда, заявлението да бъде нотариално заверено, но няма изрична законова норма, която да го предписва. В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство. Прилагат се доказателства за смъртта на наследодателя и за факта на призоваване към наследяване на наследника, най-често това са препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници.

Следва да се подчертае, че отказът е възможен, само ако наследникът преди това вече не е приел откритото наследство – било изрично, било чрез конклудентни действия.

Важна правна последица на отказа е неговата неоттегляемост. Веднъж отказал се от наследството, отказът не може да бъде оттеглян и наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но и се освобождава от всички пасиви на наследството.

Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Съгласно задължителните тълкувателни постановки на ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено, че отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“ Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред наследници.

И тук именно, възникват често правни проблеми и затруднения с оглед доказването пред съда в производството по отказ от наследство на качеството наследници на призованите към наследяване наследници от по-следващ ред. Това е така, защото качеството наследник се доказва пред районния съд с Удостоверение за наследници, издадено по реда на наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Кръгът на лицата, които могат да наследяват по закон имущество на починало лице, се определя в чл.5 ЗН до чл.10 ЗН, като нормите уреждат и условията, при които във всеки конкретен случай става призоваването към наследяване в зависимост от степента на родствената връзка или наличието на брачна връзка. Ако всички призовани към наследяване лица от съответния наследствен ред са се отказали от наследството, към наследяване се призовават лицата от следващия наследствен ред.

Как може да бъде доказано обстоятелството, че наследниците са именно призовани към наследяване наследници, предвид това, че в нормативната  уредба не е предвидена възможност в удостоверението за наследници да се отрази лице, което е призовано към наследяване вследствие отказ от наследство на наследниците от предходен наследствен ред. Регистрите, от които длъжностното лице извлича данните, които следва да включи в удостоверение за наследници, не съдържат информация от книгата на съда по чл.49, ал.1 ЗН (за вписаните откази от наследство), съответно за длъжностното лице липсва задължение да извършва проверка по тази книга. Така също в утвърдения образец, по който длъжностното лице е длъжно да издаде удостоверението не е предвидена възможност да отрази подобен последващ отказ от наследство и призоваване към наследяване на лице/а от следващ наследствен ред.

Съгласно приложимата уредба – Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издаването на удостоверение за наследници е една от административните услуги, които се извършват въз основа на данните в регистъра.

Съгласно чл.11 от посочената Наредба за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние, като може да изисква данни служебно от други общински администрации, отбелязва наличието на непълно осиновяване и следва да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. При така определената компетентност на длъжностните лица и изискванията на чл.12 от Наредбата към формата на административния акт – в удостоверението наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство), а в случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват под номер, а в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници. В удостоверението се попълват всички данни за наследодателя и наследниците, включени в образеца, като дата на раждане на наследник се вписва само ако същият няма ЕГН – в него се отразяват само лицата, които са призовани да наследят съобразно родствената си, респективно брачна връзка към момента на откриване на наследството.

Както се посочи по-горе, а така се приема и в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд (напр. Решение по гр. дело № 2114/2020 ВКС, второ гражданско отделение, докладчик съдия Камелия Маринова), в нормативната ни уредба не е предвидена възможност в удостоверението за наследници да се отрази лице, което е призовано към наследяване вследствие отказ от наследство на наследниците от предходен наследствен ред, тъй като регистрите, от които длъжностното лице извлича данните, които следва да включи в удостоверението, не съдържат информация от книгата на съда по чл.49, ал.1 ЗН, за длъжностното лице липсва задължение да извършва проверка по тази книга, нито в утвърдения образец, по който е длъжно да издаде удостоверението е предвидена възможност да отрази подобно последващо отказ от наследство призоваване към наследяване на лице от следващ наследствен ред. Както се посочи, в него се отразяват само лицата, които са призовани да наследят съобразно родствената си връзка към момента на откриване на наследството.

Следователно, когато в резултат на отказ от наследство на всички призовани към наследяване лица от един наследствен ред, към наследяване се призовават лица или лице от следващ наследствен ред, това лице не може да удостовери, че е призовано към наследяване чрез предвидения в нормативната ни уредба нарочен документ – удостоверение за наследници.

В тази хипотеза степента на родствената връзка може да бъде удостоверена с издаваното по реда на чл.15 от Наредбата удостоверение за съпруг/а и родствени връзки или с други официални документи, удостоверяващи родствената връзка (като в съдебния исков процес са допустими и други доказателствени средства). Съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, чл. 15, за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия се издава Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по образец съгласно приложение № 6. В удостоверението се попълват всички данни, включени в образеца, за лицето, за което се отнася удостоверението, за съпруга/та и за всички живи и починали роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Дата на раждане на съпруг/а или роднини се вписва в удостоверението само когато същите нямат ЕГН. При семейно положение „неженен/неомъжена“, „разведен/а“ или „вдовец/вдовица“ не се вписват данни за съпруг/а. В удостоверението могат да бъдат включени и роднини от друга степен, когато това е поискано от заявителя. Когато длъжностното лице не разполага с данни за някои от роднините, изисква служебно същите от съответната общинска администрация.

Т.е. при отказ от наследство на наследници и призоваване към наследяване на наследници от следващ ред, това обстоятелство може да бъде доказано пред съда в производството по отказ от наследство с посоченото удостоверение по чл. 15 от Наредбата, удостоверяващо родствените връзки.

Източници:

  1. Закон за наследството;
  2. Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението;
  3. Съдебна практика на ВКС: Решение по гр. дело № 2114/2020 ВКС, второ гражданско отделение, докладчик съдия Камелия Маринова;

Коментари


Все още няма коментари за “Коментар относно отказ от наследство след направен отказ от наследство на наследници от предходен ред. Практически проблеми и решения.”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани