Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Противоречива практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]). Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното  да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпругa на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.

Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвиква нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 буквално гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвиква приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие – тогава следва да се приеме, че навършилото пълнолетие дете има на разположение 1 година да заведе иска или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.

Чл.-кор.проф.д.ю.н. Цанка Цанкова приема[2], че за детето не е предвиден начален срок, а само краен. Според цитирания автор, искът може да бъде предявен и преди детето да е навършило пълнолетие чрез неговия законен представител. Така се приема и в част от съдебната практика по въпроса[3].

Обратното становище застъпва проф. д-р Екатерина Матеева[4], която приема, че за детето едногодишния срок тече от навършване на пълнолетие. Според цитирания автор, едногодишния срок не тече и за встъпилото в брак непълнолетно дете, докато то не навърши 18-годишна възраст.

Считаме, че становището следва да бъде подкрепено. Съгласно логиката на законодателя, срокът за всички легитимирани страни, следва да  е едногодишен, като разликата е само що се касае до началния момент, от който срокът тече. Началото на едногодишния срок е различно съобразно това, кой е ищец по делото –  за майката – до една година от раждането, за съпругът на майката  – до изтичането на една година от узнаване на раждането и за детето – едногодишния срок тече от навършване на пълнолетието[5].

На същата позиция е Висшия адвокатски съвет на Република България, който инициира предложение за приемане на Тълкувателно решение по въпроса с цел, преодоляване на неправилната практика в противоположна посока. Становището на Висшия адвокатски съвет е, че практиката в горепосочения смисъл е неправилна[6]. Според ВАС[7] дори да се приеме, че началният момент на срока не е от навършване на пълнолетието, а от по – ранен момент, то въпросният   иск   е   строго   личен   и   предявяването   му зависи изключително от волята на носителя на правото, поради което в такъв случай следва да се приеме, че същият може да се предявява от непълнолетното дете, което съгласно закона може да стори това лично, но не и от малолетното дете чрез законния му представител. Изтъква се, че ако се приеме за правилна посочената практика, излиза, че искът е допустим за срок от 19 години, което прави огромна разликата спрямо едногодишния срок, в който могат да се предявят исковете за оборване на презумпцията за бащинство от майката и от презумптивния баща. Изтъква се и резонното съображение, че с оглед посочената неправилна практика се дава възможност за злоупотреба, тогава когато законният представител е пропуснал срока за предявяване на своя иск и чрез предявяване на иска на детето цели да отстрани този свой пропуск. Така детето може да бъде лишено от възможност да формира свое становище по въпроса дали желае да използва този иск.

В заключение, следва да се подчертае, че докато няма постановено Тълкувателно решение от Върховния касационен съд /задължително за правоприлагащите органи/ въпросът очевидно ще бъде решаван противоречиво, съобразно вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави. В този смисъл, инициативата на ВАС следва да бъде подкрепена, защото стабилността в практиката и предвидимото правосъдие е изключително важно в правовата и демократична държава и повишава доверието в системата.