Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
Публикувано на 16 април 2014 г.
Автор: адв. Д. Коруджиева, САК
Противоречива практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]). Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпругa на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.
Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвиква нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 буквално гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвиква приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие – тогава следва да се приеме, че навършилото пълнолетие дете има на разположение 1 година да заведе иска или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.
Чл.-кор.проф.д.ю.н. Цанка Цанкова приема[2], че за детето не е предвиден начален срок, а само краен. Според цитирания автор, искът може да бъде предявен и преди детето да е навършило пълнолетие чрез неговия законен представител. Така се приема и в част от съдебната практика по въпроса[3].
Обратното становище застъпва проф. д-р Екатерина Матеева[4], която приема, че за детето едногодишния срок тече от навършване на пълнолетие. Според цитирания автор, едногодишния срок не тече и за встъпилото в брак непълнолетно дете, докато то не навърши 18-годишна възраст.
Считаме, че становището следва да бъде подкрепено. Съгласно логиката на законодателя, срокът за всички легитимирани страни, следва да е едногодишен, като разликата е само що се касае до началния момент, от който срокът тече. Началото на едногодишния срок е различно съобразно това, кой е ищец по делото – за майката – до една година от раждането, за съпругът на майката – до изтичането на една година от узнаване на раждането и за детето – едногодишния срок тече от навършване на пълнолетието[5].
На същата позиция е Висшия адвокатски съвет на Република България, който инициира предложение за приемане на Тълкувателно решение по въпроса с цел, преодоляване на неправилната практика в противоположна посока. Становището на Висшия адвокатски съвет е, че практиката в горепосочения смисъл е неправилна[6]. Според ВАС[7] дори да се приеме, че началният момент на срока не е от навършване на пълнолетието, а от по – ранен момент, то въпросният иск е строго личен и предявяването му зависи изключително от волята на носителя на правото, поради което в такъв случай следва да се приеме, че същият може да се предявява от непълнолетното дете, което съгласно закона може да стори това лично, но не и от малолетното дете чрез законния му представител. Изтъква се, че ако се приеме за правилна посочената практика, излиза, че искът е допустим за срок от 19 години, което прави огромна разликата спрямо едногодишния срок, в който могат да се предявят исковете за оборване на презумпцията за бащинство от майката и от презумптивния баща. Изтъква се и резонното съображение, че с оглед посочената неправилна практика се дава възможност за злоупотреба, тогава когато законният представител е пропуснал срока за предявяване на своя иск и чрез предявяване на иска на детето цели да отстрани този свой пропуск. Така детето може да бъде лишено от възможност да формира свое становище по въпроса дали желае да използва този иск.
В заключение, следва да се подчертае, че докато няма постановено Тълкувателно решение от Върховния касационен съд /задължително за правоприлагащите органи/ въпросът очевидно ще бъде решаван противоречиво, съобразно вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави. В този смисъл, инициативата на ВАС следва да бъде подкрепена, защото стабилността в практиката и предвидимото правосъдие е изключително важно в правовата и демократична държава и повишава доверието в системата.
[1] Семеен кодекс: Оспорване на бащинство
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.
[2] Цанкова., Ц, Коментар на новия Семеен кодекс, ИК „Труд и право“, София 2009, стр. 253 и сл.;
[3] Например: Определение №30/10г. по ч.гр.д. №27/10г. на ВКС, определение №398/12 по ч.гр.д. №340/12 на ВКС и определение №499/12 по ч. гр.д. №224/12 на ВКС.
[4] Матеева., Е, Семейно право на Република България, ВСУ „Черноризец Храбър“, София, 2010, стр. 343 и сл.;
[5] Така и Матеева., Е, Семейно право на Република България, ВСУ „Черноризец Храбър“, София, 2010, стр. 343 и сл.;
[6] Предложение за приемане на тълкувателно решение, изх. № Изх. 0420/Дата 8.04.2014 г. В посочения документ се приема, че горепосочената практика е неправилна, като становището се мотивира като се прави искане да се постанови Тълкувателно решение с цел преодоляване на неправилната практика. /становището можете да прочетете на страницата на висшия адвокатски съвет/
[7] Цитираното Предложение за приемане на тълкувателно решение, изх. № Изх. 0420/Дата 8.04.2014 г. на ВАС.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство”