Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Относима уредба:

(неизчерпателно)

СК, чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 62 СК: Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

ГПК: чл. 331-335 (особени искови производства)

Тълкувателни решения и задължителна практика:

(неизчерпателно)

Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК:  Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

Тълкувателно решение № 46 от 8.IV.1960 г., ОСГК:  В производството по иск за оспорване на бащинство не могат да се привличат или встъпват трети лица, за да помагат на едната или другата страна.

Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС

 Решение № 103 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о., ГК;

Решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК;

Решение № 497 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2009 г., IV г. о., ГК;

Решение № 412 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2009 г., IV г. о., ГК;

Дългогодишна фактическа раздяла между съпрузи, но без официален развод – ситуация, която често в практиката води до драматични казуси свързани с бащинството на дете, родено от последваща връзка на майката. Драматични – в такива се превръщат често с оглед кратките преклузивни срокове, предвидени в СК, на които ще обърнем внимание по-долу.

Съгласно СК, чл. 61 – съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

Т.е. в примера, с който започваме – ако налице е житейска хипотеза на фактически разделени съпрузи, всеки от тях или единия/та съжителстващи на съпружески начала и раждането на дете, то за баща на детето ще бъде вписан съпругът, с който майката е фактически разделена, а дори и ако развод е налице – ако детето се роди в рамките на до 300 дни от прекратяването на брака, в случай че майката не е сключен нов брак. Разбира се, горното е само примерна илюстрация за важността на въпросите, свързани с произхода. А и защото често за тези законови положения лицата научават едва, когато законовата норма бъде приложена спрямо техния частен случай.

Затова по-долу ще маркираме възможните искове за бащинство, активната процесуална легитимация, както и кратките преклузивни срокове за завеждането им пред съда. Сроковете в тези случаи се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване[1]. Това означава и че изтичането на сроковете за установяване и оспорване на произхода води до това, че макар и неистинен наличният произход е стабилизиран такъв какъвто е и има действие спрямо всички.

 

  1. Иск за оспорване на бащинство – от съпруга на майката, майката или от детето;

Чл. 62 СК: (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

С иска за оспорване на бащинство може да се докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпругът на майката. Тук е предвиден кратък преклузивен срок от една година, като срокът тече от различен момент спрямо съответния ищец – за съпругът на майката  – от узнаване за раждането, за майката – от раждането и за детето – от навършване на пълнолетие.

При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

  1. Иск за установяване на бащинство – от майката или детето;

Чл. 69 СК:  Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

СК предвижда едва 3-годишен преклузивен срок за установяване на бащинството, като този срок тече за майката от раждането на детето. Лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, е пасивно легитимираният ответник по иска. Много често този 3-годишен срок бива изпуснат и правото на иск е преклудирано. В този случай остава вариантът детето да заведе иска в срок от 3 години от навършване на пълнолетие (18 г.). Предмет на доказване по иска следва да е това,  че майката е заченала детето от лицето, сочено за баща (ответник). Тъй като в практиката се допускаше майката да заведе иск от името на детето, когато е изпуснат 3-годишния преклузивен срок за да води иска от свое име, то следва да се има предвид, че 2015 г. ВКС постанови Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което ТР това е недопустимо:  Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Детето може да заведе иска си след навършване на пълнолетие и то в срок от 3 години от навършването[2].

Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

 

Накратко – по иска по чл. 62 СК (иск за оспорване на бащинство) се установява, че един мъж не е баща на детето, оборва се презумпцията за бащинство. По иска по чл. 69 от СК (иск за установяване на бащинство) се цели да се установи, че един мъж е баща на детето.

  1. Припознаване и иск за установяване на произход при оспорено припознаване;

Произходът може да се установи и чрез припознаване – припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.

Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (чл. 66 ал. 2 СК[3])

Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.

Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Извън тези случаи припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора.

Наследниците нямат право да предявяват исковете, посочени по-горе (всички искове предвидени в глава 6 на СК), но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.

Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

В заключение следва да споменем накратко важността на надлежното установяване на факта а произхода особено в областта на наследственото право – а именно кръга на наследници по закон.

[1] Чл. 73. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.

[2] Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

[3] Чл. 66 СК 2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.


Коментари


Все още няма коментари за “ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент