Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросите, касаещи имуществото, придобито по време на брака са често едни от най-трудните за раз/решаване от съпрузите и затова понякога причина, поради която съпрузите отлагат или се отказват от започване на бракоразводно производство.

Това е така, защото най-често не са информирани, че разводът може да приключи без тези въпроси да бъдат изобщо включени в процеса. Уреждането на имуществените отношения между съпрузите не е част от задължителното съдържание на споразумението за развод. Страните могат да получат развод, без да бъдат решавани имуществените въпроси. В този случай, ако са били в съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака ще останат обикновени съсобственици на имуществото. И тази съсобственост може да бъде прекратена по всички правно допустими начини – чрез доброволна или съдебна делба, може и да бъде прехвърлена на трето лице от двамата съсобственици (бивши съпрузи). В случаите, в които налице е ипотека върху съсобствен имот, следва да се посочи, че ипотеката обезпечава едно облигационно задължение. Собствеността върху имота – на съпрузите, през време на брака е бездялова. С прекратяването на брака, съсобствеността вече е дялова, но независимо от прекратяването на имуществената общност, остава налице учредената ипотека и поетите облигационни задължения [1].

В бракоразводното производство по взаимно съгласие (чл. 50 и чл. 51 СК) задължителни са само въпросите за:

  • Упражняването на родителските права;
  • Местоживеенето на децата;
  • Личните отношения;
  • Издръжката на децата;
  • Ползването на семейното жилище;
  • Издръжката между съпрузите и фамилното име;

Т.е. понастоящем е отпаднал като задължителен въпросът за имуществените отношения между съпрузите [2]. В новия СК не е възпроизведено правилото на стария СК (чл. 101, ал. 1 СК (отм.)) и уреждането на имуществените отношения между съпрузите не е част от задължителното съдържание на споразумението понастоящем. Но, както се посочи няма пречка да бъдат включени, но веднъж уредени обаче, те обвързват страните и не могат да бъдат пререшавани [3]. Не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между съпрузите, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно тях [4].

Ползването на семейното жилище, което се урежда в процедурата по взаимно съгласие, не е обусловено от собствеността на семейното жилище. Семейното жилище като понятие е нормативно установено – това е жилището, което съпрузите са обитавали заедно с ненавършилите пълнолетие деца [5]. То може да било собственост на трето лице, на  близък на единия съпруг и пр., може да е напуснато от съпрузите или от единия, но това се указва в споразумението.

Съпружеската имуществена общност е един от възможните имуществени режими [6], които СК понастоящем допуска. Все още е и най-разпространеният в практиката. С прекратяването на брака съпружеската имуществена общност, която е била бездялова се прекратява и се превръща в обикновена съсобственост при оборимата презумпция за равни дялове. Налице е законово уредена възможност да се промени равенството на дяловете по съдебен ред [7]. Т.е. дори може да се допусне намерението да се постанови развод и в съответния срок за се проведе иск за определяне на по-голям дял поради значителен принос и след съдебното определяне на неравни дялове да се направи делба, като делбеният съд ще е обвързан от решението за неравенство на дяловете на съпрузите в имуществената общност.

При развод по взаимно съгласие, разбира се, съпрузите могат ако желаят да включат и уредят всички имуществени въпроси помежду си в споразумението по чл. 51 СК, а при липса на воля за това, биха могли да уредят само задължителните въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 СК, а имуществените въпроси да решават впоследствие.

При развод по исков ред, обаче, е процесуално недопустимо включването на имуществени въпроси и делба на имущество на съпрузите, макар често, вероятно по инерция от стария СК, често да се включват в исковите молби за развод по исков ред и молби за делба на съпружеска имуществена общност или за определяне на по-голям дял.

Всъщност, до изменението на отм. ГПК (1952) от 1999 г. (ДВ бр.64/99) разпоредбата на чл. 260 ал. 2 изр. 3 от стария ГПК „допускаше с брачни искове да бъдат обективно съединявани и исковете за имуществените отношения между съпрузите с цел комплексно „изчистване“ на всички последици от развода в отношенията между съпрузите [8]. Новият ГПК не възпроизвежда това правило и затова считаме, че ако е съединен с брачния иск и делбен, то предявения делбен иск следва да бъде разделен в отделно производство от компетентния съд по правилата на ГПК.

В чл. 322 ГПК са посочени правилата относно съединяване на брачни искове. Възможно е съединяването на всички брачни искове (например може да се съединят иск за развод и иск за унищожаване на брака и др.), за ползване на семейното жилище и за издръжка между съпрузите. Но за искове във връзка с имуществени спорове следва да е приложим чл. 210 ГПК – т.е. налице е най-напред изискване да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство [9] и на второ място, съдът да прецени, че съвместното им разглеждане няма да затрудни производството.

Освен брачни искове в производството по развод по исков ред  задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжка между съпрузите и фамилното име. Т.е. това са онези въпроси, за които в производството по взаимно съгласие съпрузите трябва да са се споразумели.

Други небрачни искове извън посочените не могат да се съединяват [10], както се посочи и по-горе.

 

[1] При придобиване на имот с ипотека, прехвърлянето на собствеността върху имота става към момента на сделката, а не с изплащането на ипотеката и когато налице е режим на съпружеска имуществена общност, съсобствеността между съпрузите е налице, независимо от това, че изплащането на ипотеката продължава. Следователно с края на брака, страните стават обикновени съсобственици при равни дялове. Повече: в статията: Ипотеката след развода, адв. Симеонова-Коруджиева, 2014 г.

[2] Така и Марков. М., Прекратяване на брака, в Коментар на новия СК, С, 2009, стр. 183 и сл.

[3] Така и Григорова., Ст. Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 31 и сл.

[4] Така и Попова., В. в Българско гражданско процесуално право, Живко Сталев, девето издание, С, 2012, стр. 706;

[5] ДР на СК, §1.

[6] Възможни са: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим;

[7] Повече по въпроса в статията: Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК), адв. Д. Симеонова-Коруджиева;

[8] Така: Матеева, Е. Семейно право на РБ, Развод по исков ред, С, 2010, стр. 240: „До изменението на отм. ГПК (1952) от 1999 г. (ДВ бр.64/99) разпоредбата на чл. 260 ал. 2 изр. трето от стария ГПК допускаше с брачни искове да бъдат обективно съединявани и исковете за имуществените отношения между съпрузи. Целта беше комплексно „изчистване“ на всички последици от развода в отношенията между съпрузите. Новият ГПК с основание не възпроизвежда това правило, тъй като практиката показа, че прилагането му затормозява неимоверно хода на процеса и не е в интерес на страните“.

[9] Делбените производства са уредени в ГПК – Част трета особени искови производства, глава 29, чл. 341-355.

[10] Така и Попова., В. в Българско гражданско процесуално право, Живко Сталев, девето издание, С, 2012, стр. 703:“Други небрачни искове освен посочените по-горе не могат да се съединяват с БИ. Затова е недопустимо да се предявява в брачния процес иск: за сума дължима от единия съпруг на другия (1651-53-II); за собственост на единия срещу другия съпруг; за поставяне под запрещение на съпруга ответник (1951-57- II); иск за по-голям дял от съпружеската имуществена общност; иск за делба на съпружеската общност.“


Коментари


Все още няма коментари за “Имуществените въпроси в бракоразводното производство”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани