Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд

Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

В практиката често възниква въпросът подлежат ли на предварително изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист. Осъдителни са решенията, с които съдът се произнася по същество на заявения за разрешаване материално правен спор по осъдителни искове, като в предметния обхват не се включват решенията по установителни и конститутивните искове. Решение на съд за упражняване на родителските права е акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, което има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд.

В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително и на Върховния касационен съд – например определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д . № 2946/2015 г. на ІІІ ГО, определение № 655/15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4184/2014 г. на ІІІ ГО, определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО, определение по ч.гр.д.№1528/2008 г., ІІІ г.о ВКС и др.

Това означава, че независимо от това, че някоя от страните може да обжалва пред Касационния съд решението на въззивния съд, което е свързано с време, през което ще се връчва за да започнат да текат срокове, ще се разменят книжа, ще текат срокове за отговор на касационна жалба, за насрещна касационна жалба, което може да отнеме значителен период от време, то през това време решението на въззивния съд ще се изпълнява, тъй като е годно изпълнително основание както в частта за упражняването на родителските права и местоживеене на детето, така и за режима на лични отношения и издръжката дължима от съответния родител.

Например в О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 655 от 15.09.2014 година ВКС е разгледал жалба срещу издаването на изпълнителен лист за изпълнение на невлязло в сила въззивно решение, с което са предоставени родителските права на единия родител. ВКС приема, че разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове като в предметния й обхват не са включени решенията по установителните и конститутивните искове. В случая решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Това е така, тъй като родителят не притежава потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител. Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като когато правораздава съдът признава или отрича материални субективни права, а когато администрира гражданските правоотношения той определя реда за упражняването им. Следователно, родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд. Ето защо разпореждането за издаване на изпълнителен лист, издадено въз основа на невлязло в сила въззивно решение, с което е уважен иск в производство по спорна съдебна администрация, за който акт е предвидено допускане на принудително изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО е прието, че в тези случаи дори не става дума за хипотеза на допускане на предварително изпълнение (от съда), а за законоустановено принудително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение. Приема се, че съгласно чл.404 ал.1 т.1 от ГПК – невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист. Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил. В. осъдително решение, по смисъла на цитираната нормата е и това решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск. В този смисъл са ирелевантни всякакви доводи за липса на визирано в чл.242 ал.2 от ГПК основание за допускане на предварително изпълнение на постановеното съдебно решение. В тези случаи въззивният съд не е допуснал предварително изпълнение, а е постановил принудително изпълнение на базата на законоустановено изпълнително основание.

В заключение може да се приеме, че е устойчива и безпротиворечива практиката, съгласно която решение на съд за упражняване на родителските права (акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения) има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд.