Как се определя издръжката на детето след развод?
Публикувано на 05 юли 2012 г.
Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;
Въпросът, как се определя издръжката на детето след развод е много често поставян в практиката. Законовата уредба се съдържа в Семейния кодекс и Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.
Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.
Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на министерския съвет и от 01.05.2012г. е 290 лв., съгласно ПМС №300/10.11.2011г. (т.е сумата следва да е 72.5 лв. ) Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 на СК – т.е. не може да е по-малко от 72.5, защото нормата е императивна.
Съгласно Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, чл. 1 размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършилото пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв. Нормата на чл. 142, ал. 2 обаче е въведена с новия Семеен кодекс от 2009г. и дерогира компетентността на МС да определя горна и долна граница в абсолютно число (съгл. чл. 85 от СК (отм), който казваше, че издръжката се определя в граници определи от МС). От наша гледна точка, дори самото поставяне на граници на размер на издръжката в абсолютно число, принципно не отговаря на интересите на детето и задължението за съобразяване с възможностите на родителя, дължащ издръжка. Така или иначе, с оглед нормата на СК, чл. 142, ал. 1, считаме, че чл. 1 от ПМС №38/1985 не следва да се прилага. (в тази посока е и голяма част от съдебната практика)
Според Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Законът позволява да се прави конкретна и индивидуална преценка на нуждите на детето и възможностите на родителя, съобразно доказателствата по делото. В този смисъл, следва да се подчертае, че правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се упражнява чрез родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. При непредвидено нарастване на нуждите на детето (напр. нужда от медицински грижи или образователни потребности и т.н.), съгласно чл. 143, ал. 3 СК след постъпило искане, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения, както и срокът, за който се дължи.
Дори когато издръжката е определена по споразумение между родителите в производство по развод по взаимно съгласие, е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата.
Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата и че са налице обстоятелства, обосноваващи искането за промяна на издръжката – напр. във възможностите за заплащане и/или нуждите на детето и т.н. Промяната може да не е непременно в посока повишаване, защото обратната хипотеза също е възможна (напр. с Решение на СРС от 04.04.2012г. на СРС, III г.о по г.д. №8698, издръжката е намалена от 300 на 80 лв. след проведено доказване, че възможностите за заплащането й на родителя, който я дължи са променени).
В заключение, следва да се обобщи, че размерът се определя след цялостна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Каква е допустимата сума за издръжка?
Здравейте,
С жена ми искаме да се разведем по взаимно съгласие и първоначално се договорихме за 250 лв месечна издръжка на детето – след като сметнахме че разходите за него са малко под 500 лв. месечно. Нейната залата е 1200, а моята 1600 лв нето. Впоследствие тя реши, че иска по-голяма издръжка и че това ще се определи от съда. След развода трябва да напусна жилището и да изляза на квартира, защото нямам мое жилище. Дали това ще се вземе предвид от съда когато се определя издръжката, която трябва да плащам. В бъдеще имам намерение да тегля ипотечен заем и ако това стане ще мога ли да претендирам за намаляване на издръжката?
Благодаря предварително.
Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и конкретните възможности на родителя, който я дължи.
Съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази обстоятелствата, които са от значение по отношение доказването възмонжостите на задъжленото за издръжка лице.
Издръжката може да бъде изменена от съда при изменение на осбтоятелствата – т.е. това е въпрос на доказване в исков съдебен процес /Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК/.
Здравейте, интересува ме дали бащата е длъжен да изплаща детски обезщетения при липса на брак?
Бащата следва да заплаща издръжка за детето си, независимо дали е бил в брак с майката. Ако не заплаща такава доброволно, следва да се сезира Районния съд.
Здравейте!Интересува ме дали мога да поискам по висока издражка от бащата на детето ,имайки предвид увеличаването на разходите и потребностите и с годините.В момента получавам 100 лв ,по споразумение и съдебно решение от съда от 2007 г .Но разходите и се увеличиха многократно и са свързани основно с обучението й.Бащата е в чужбина и има добър доход ,но нз дали няма да се ядоса и да спре да праща и досегашните средства.И дали има законов ред да ми ги плащат след като той е на чужда територия.Благодаря Ви!
Увеличение на издръжката може да се иска при промяна на обстоятелствата спрямо момента, когато е определена. Процедурата е съдебна – чрез иск.
Здравейте ,
в развод съм и се боря да докажа доходи от наеми и частна работа на мъжът ми . Ще му плащам наем от 180лв за сем.жилище. Претендирам за 250лв . издръжка за детето.
Достатъчни ли са 13 – те имота , които има той , за да я получа или непременно трябва да докажа доходи?
Делото беше отложено , за да види Съда данъчната декларация за 2014.
За 2013г е декларирал 0 доходи.
Предварително ви благодаря за вниманието
Съдът би трябвало да вземе предвид всички обстоятелства за да установи възможностите на задълженото за издръжка лице. Притежаваното имущество също е от значение, множеството недвижими имоти говорят за наличие на висок стандарт и високи възможности за заплащане на издръжка. Разбира се, има значение и характерът на имотите – дали са земеделски земи и пр.
Здравейте! Разведен съм от 4г. Преди 2 месеца бившата ми жена ме осъди за по-голяма издръжка. Работих в чужбина, но смених работата и се върнах в България и сега заплатата ми е значително по-малка вече. При смяната на работата не можах да изплатя една пълна вноска за издръжката и бившата ми жена предяви пред съда че не съм внасял 3 вноски. Аз доказах, че е само една, но разходите за нейния адвокат трябва аз да ги поемам. Въпросът ми е при редовно внасяне на издръжка и бившата претендира пак, че не съм внасял, разходите за нейния адвокат винаги аз ли трябва да ги поемам? Тя може всеки месец да го прави.. аз нямам ли някакви права в това отношение? Не мога всеки месец да плащам и издръжка и на нейния адвокат. Какво ще ме посъветвате? Как се плаща 210лв издръжка и 250лв за адвокат всеки месец като заплатата ми е 450лв. Какво мога да направя? Благодаря предварително.
Съгласно чл. 78. Ал. 1 ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК / Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда./. Съгласно чл. 83, ал.1 т.2 – Такси и разноски по производството на делата не се внасят от от ищците – по искове за издръжка.
Здравейте,
разведена сум малко след раждането на детето, което е вече на 12 г. Съдът тогава присъди издръжка от 60 лв. Бащата не плаща редовно задължението си с оправданието, че има още 2 деца. Той е държавен служител, но не е обявил, че има такива задължения в счетоводство им. При покана от моя страна да увеличи издръжката ми заяви, че нямам законно основание, понеже една от другите майки се е опитала с нотариална покана да направи същото. Той разчита също, че нямам средства да заведа дело, като същевременно не полага абсолутно никакви възпитателни и родителски грижи за синат ни. До този момент никога не го е потърсил за среща. Моля Ви да ми кажете дали имам законови основание да поискам увеличение на издръжката предвид обстоятелствата,
Благодаря Ви предварително,
с уважение
Екатерина Божинова
Както писах по-горе, при иск за увеличаване на издръжката следва да се докажат изменение на обстоятелствата спрямо момента на опредлеяне на първоначалната издръжка – увеличени разходи и нужди на детето и увеличени възможности на лицето, което я дължи. Тук не може да се коментират конкретни казуси и шансове в една или друга посока, защото е въпрос на доказване и на конкретни обстоятелства.
Имайте предвид, че понастоящем минмалният размер на издръжка е 95.00 лв. Съгласно чл. 142 , ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. (мин. заплата е 380.00)
Здравей, от май месец съм разведена по взаимно съгласие. Издръжката за детето, което е при мен е 200лв. Сега ще бъде в първи клас, разходите нараснаха значително. Неговата заплата е 2000ЛВ и бонуси. Моята също е толкова. Имам ли шанс да вдигна издръжката, все пак не може само аз да се грижа за детето. Дори не полага усилия да го гледа през дните, които трябва да е с него. И не му дава нищо друго, освен тези 200лв. Едни чорапи не му е дал , а той расте с дни! Отказах се от жилището и от всичко което имах там, оставих му всичко и живея на квартира . Каква е максималната сума, която имам право да поискам.
При иск за увеличаване на издръжката следва да се докажат изменение на обстоятелствата спрямо момента на опредлеяне на първоначалната издръжка – увеличени разходи и нужди на детето и увеличени възможности на лицето, което я дължи. Тук не може да се коментират конкретни казуси и шансове в една или друга посока, защото е въпрос на доказване и на конкретни обстоятелства.
Здравейте! Разведен съм от 16 години. Сина ми е вече пълнолетен но все още ученик. През последните години редовно съм плащал издръжката му която е определена от съда. Въпроса ми е след навършване на пълнолетие трябва ли да продължавам да плащам? Благодаря Ви!
Съгласно СК – чл. 144 родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет подишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издъражат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Здравейте,разделена съм с бащата на дъщеря ми от шест години,нямахме брак.След устно споразумение с него,до миналата година ми плащаше по 100 лв.на месец.Имам намерение да му поискам по-висока издръжка.Въпросът ми е – има ли право да не ми дава и досегашното или да се откаже от бащинските си права за да спре всякаква издръжка.Дъщеря ни е на 12 години.Благодаря Ви предварително.
Задължението за издръжка на дете от неговите родители е неотменимо. Съгласно чл. 143 от Семейния кодекс издръжка се дължи незвисимо дали задълженото за издръжка лице е работоспособно. Минималният размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 е 1/4 от минималната работна заплата, която понастоящем е 420.00 лв. (т.е. минималната издръжка е 105.00 лв.)
Може да се търси и издръжка за минало време – най-много за една година назад преди предявяването на иска. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство.
Здравейте адв.Коруджиева ,
на първа инстанция съдът присъди 250 издръжка за дъщеря ми , вземайки впредвид наема , който ще плащам за семейното жилище и доходите на двамата.
Таткото обжалва , но днес пред окръжен съд се оказа , че моят адвокат не е подал отговор на жалбата – независимо от уверенията му пред мен.
Доколко това ще повлияе на решението на Окръжен съд ? Аз съм доволна от решението на първа инстанция и едно друго решение би имало много негативи върху двете с дъщеря ми .
Простете , ако въпросът ми е глупав , но няма към кой да се обърна .
благодаря предварително
За съжаление, няма как да взема каквото и да било отношение по казус, който не познавам и в рамките на блога. Смея да предположа, че надали неподаването на отговор ще е фатално, щом първоинстанционното решение на съда е във Ваша полза, но най-добре е да коментирате ситуацията с адвоката си, той би могъл да Ви разясни правните положения и последици от действията му по делото.
Бащата на детето ми живее в чужбина,добре е материално,работи на трудов договор и има собствен бизнес.Как законово да го накарам да плаща издръжка на дъщеря ни?Къде и как мога да потърся прават си при положение,че той не си идва в България?Благодаря ви.
Задължението за заплащане на издръжка е неотменимо. Независимо, че задълженото за издръжка лице не е в България има процесуални възможности да бъде осъдено за издръжка и такава да бъде търсена. Чл. 152 от СК предвижда възможност държавата да изплаща опредлената издръжка до максималния размер (опредлен със Закона за бюджета ежегодно), но за да се еализира тази възможност е необходимо най-напрд да е налице осъждане за издръжка, образуване на изпълнително дело, по което съдебният изпълнител да установи, че лицето няма доходи и имущество.
Здравейте,
живея с приятелката си от 7 години заедно в чужбина. Нямам брак с нея, но имаме дете. И двамата сме български граждани. Въпросът ми е при евентуална раздяла издръжката ще бъде определена според българските закони или според законите на държавата, в която живеем.
благодаря предварително
Въпроси, при които има международен елемент винаги са сложни, но принципно може да се каже, че българските съдилища са компетентни по делата за лични и имуществени отношения между родители и деца, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република България; когато ищецът или молителят е български гражданин или когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. В тези случаи приложим е българския закон.
Здравейте,бившата жена на съпруга ми е завела съдебен иск за увеличаване на издръжките,ние живеем в чужбина и ме интересува как съдът ще се сдобие с нужната информация за финансовото ни положение.Автоматично ли става или трябва ние да представим информация.
Могат да бъдат установени служебно данни, които са налични в компетентни български институции – напр. НАП или НОИ, както и данни от публични регистри – напр. за недвижими имоти; за МПС. Ищецът по делото би могъл да търси съдействие за снабдяване с други непобходими документи – чрез съдебно удостоверение например. Ответната страна също би могла да представи доказателства за имущественото си състояние. Съдът решава на базата на доказателствата, които са събрани и приети по делото.
Здравейте, имам следното питане с бащата на детето ми не живеем заедно осъден е за издръжка 100лв, която вече е под минималната за ставаната. Детето ми е на 6 години,а когато заведах дело за издъжка беше на 2 години.Доходите са му над 1000 лв няма други деца живее в собствено жилище.Мога ли да поискам по-голяма издръжка ,тъй като живея под наем и ме осигоряват на минималната заплата ?Освен тези 100лв не ми помага грам финансово за отглеждането на детето, което расте буквално за дни.Записана е на Англииски и Гимнастика, рзбира се платени в ОДЗ което посещава и тези 100лв издръжка са крайно не достатъчни.Благодаря Ви
Да, изменение на издръжката може да се иска винаги, когато са налице основания за това. Промяната в нуждите на детето, в социално-икономическите условия в страната и във възмжностите на задъжленото за издръжка лице например са такива основания.
Здравейте,
Приятеля ми има дете от бившата си и е осъден за издръжка с размер 200 лв (заплатата му е 400лв). На делото е искал да плаща по ниска издръжка, но са му отказоли. Възможно ли е по някакъв начин да се изисква отново намаляваве на издръгката понеже няма възможност да плаща?
Изменения на издръжката може да се иска винаги, когато налице са изменения на обстоятелствата, които са от значение. Следва да се сезира копетентния съд и след провеждане на доказване съдът може да измени размер на издръжка.
Здрвейте! Искам само да попитам дали издръжка от 300лв. е нормална сума за две деца на 12 и 14. Бащата е с заплата от 1400 лв и живее под наем. Майката живее в жилището на родителите си, заедно с децата!
Законът определя изрично само начина, по който се определя минималната издръжка на дете – чл. 142, ал. 2 – една четвърт от минималната работна заплата. В този смисъл, не може да се говори за нормален размер, съдът следва да изследва обстоятелствата конкретно във всеки един случай.
Ако налице са основания за изменение – напр. повишени са разходите на децата и възможностите на задълженото лице, и това изменение може да се докаже – следва да се води дело за увеличение.
Здравейте, в раздяла сме с бащата на детето ми. Нямаме брак, но детето е припознато. Бащата работи на трудов договор и получава около 700 лв чисто. Има собствено жилище и не плаща наем. Какъв е реалният размерна издръжката, която мога да изисквам от него? За какъв период от минало време мога да искам или само за в бъдеще?
Законът определя изрично само начина, по който се определя минималната издръжка на дете – чл. 142, ал. 2 – една четвърт от минималната работна заплата. В този смисъл, не може да се говори за реален размер, който да се знае отнапред, съдът следва да изследва обстоятелствата конкретно във всеки един случай и размерът ще се определи спрямо нуждите на детето и възможностите на задълежния за издръжка.
Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Здравейте!Разведена съм от 2008 година,месечната издръжка която е определена за дъщеря ми от съда е 100 лева.Проблема е,че до момента не съм получавала нито една месечна издръжка от бившия си съпруг.Моля ви да ми кажете имам ли основание да подам жалба в районна прокуратура или не ,как се действа в такива случаи.
Неплащането на постановена със съдебно решение издръжка на дете е престъпление по НК и в този смисъл, бихте могли да се жалите.
Наред с горното може да се прибегне до принудителното съдбиране по реда на ГПК, чрез изваждането на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. сумите ще бдат събрани от съдебен изълнител.
Здравейте!
Въпросът ми е дали бащата дължи издръжка, през календарния месец от лятната ваканция, когато детето е при него?
Има противоречиви становища сред колегите, а и в практиката. Според мен, издръжката се дължи, така както е определена в съдебното решение. В него не са предвидени изключения. Затова считам, че родителят, осъден да плаща издръжка, дължи ежемесечното й изплащане независимо, дали тя се отнася за определен месец или брой дни през лятото, в които детето е било с другия родител в изпъленение на режима на лични отношения.
Здравейте адв.Коруджиева,
Разведен съм от 13г.и плащам 80лв.издръжка редовно .Имах затруднения за близо 2г. но след периода сега внасям 100лв. за догонване на разликата.Детето порасна и сега следва извън България,не е обсъдени с мен този следващ етап ,но майката се опитва да ме поставя пред свършен факт за плащания до завършване на учението на детето.С какво да се съглася и какво мие правото.Брадата Ви предварително.
След навършване на 18 години, детето /а не другия родител/ е процесуално легитимирано да търси издръжка по съдебен ред за времето на редовно обучение във висше училище, но до 25 години. Но дакато при ненавършили пълнолетие лица издръжка се дължи незаваисимо от това дали с аработоспособни и имат имущество, то при пълнолетни учащи се се дължи само в случаите, в които те не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Преценяват се възможностите на дължащия издръжка.
Здравейте адв.Коруджиева, разведена съм от 12 години и бившият ми съпруг плаща издръжка на детето ни в размер на 150 лв(осъден е на 100 лв). Мога ли да поискам увеличение на издръжката ако доходите му са между 1500 и 2000 лв и каква би била като размер ? Благодаря предварително !
Да, може да се иска изменение – увеичение. Доказват се увеличени нужди на детето – ежемесечни разходи за средства за живот, образование и пр. и увеличени финансови възможности на задължения за издръжка родител.
Здравейте, бащата на детето ми има дете от предишен брак , което вече е пълнолетно. При развода на детето му е присъдена издръжка в размер 60 лв. Той не е плащал издръжките и дъщеря му в момента го съди за неплатени издръжки за 6 години назад. Като го осъди,а това ще стане и се наложи запор на заплатата му, издръжката на нашето дете ще спре ли да се плаща след като пише в закона че при запор за издръжка няма несеквестируем доход а се удържа цялата заплата. Нашето дете е на 4 години , припознато е и нямаме брак. Присъдена му е издръжка в размер на 150 лв. Та въпросът ми е след като се наложи запор на заплатата му какво се случва с текущата издръжка на нашето дете. Той няма други доходи освен трудовото си възнаграждение, няма имущество , няма средства в банкови сметки и т.н
Действително ограниченията по чл. 446 ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. Но в тези случаи присъдената сума за (текуща) издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. (чл. 446, ал. 3 ГПК)
Здравейте,
разведена съм и от от години живея в София с моят син (14г.)
Преди няколко месеца си закупих апартамент с кредит в квартал който е зелена зона в София.
За да мога да паркирам пред жилището си, трябва да си сменя постоянния адрес, моят и на моя син.
Бащата, който не живее в София, отказва да ми даде пълномощно, да сменя адреса на сина ми, защото не му се занимавало с такива работи.
Вероятно в такъв случай ще стигнем до съд.
За какво мога да го осъдя в този случай?
Какви са ми шансовете да спечеля делото?
Здравейте! Смятам, че ако в съдебно решение съдът е предоставил упражняването на родителските права на единия родител, то участието на другия съпруг в административната процедура не следва да е задължително. Евентуален отказ на администрацията може да бъде обжалван пред административен съд. Т.е. струва ми се, че е удачно да се търси решение по административноправен ред.
Районният съд може да се произнся при спор за местоживеене, но трябва да се прецени дали това е такъв спор.
Здрвей те искам да попитам когато детето е при баща си 1 месец трябва ли да заплаща полагаемата издръжка защото той казва че не трябва да я плаща защото детето си е при него и ако аз съм права какво да направя за да му докажа че греши
Здравейте, Този въпрос е поставян и друг път. Има противоречиви становища сред колегите, а и в съдебната практика. По мое мнение, издръжката се дължи, така както е определена в съдебното решение. В него не са предвидени изключения. Затова считам, че родителят, осъден да плаща издръжка, дължи ежемесечното й изплащане независимо, дали тя се отнася за определен месец или брой дни през лятото, в които детето е било с другия родител в изпъленение на режима на лични отношения. Но, кактоказах има и становища в обратна посока.
Здравейте.Със съпруга ми не живеем заедно от октомври 2016г.Как мога да докажа,че през това време той не е давал никакви пари за децата(на 7 и 8 години)?
Принципно погледнато – това е отрицателен факт, т.е. Вие трябва да заведете дело за издръжка, в което да претендирате освен такава за в бъдеще и за минал период – законът позволява до 1 година назад, считано от датата на подаване на исковата молба. Ако ответникът оспорва и твърди, че е плащал, той трябва докаже това – най-вече с платежни документи.
Здравейте. Живеем в Дания, разделени сме, но все още не сме внесли молба за развод. Всички въпроси за следбрачните последици вече са изяснени.
Грижим заедно за децата в отношение 40% / 60% и това е формално регламентирано пред местната служба по социално подпомагане. Въпросът за издръжката също е уреден, от тукашен съд спрямо местните стандарти. Нямаме имущество за делене и нямаме претенции за междусъпружеска издръжка.
Сега искаме да се разведем официално взаимното съгласие в България, тъй като процедурата в Дания е тегава и скъпа. Желаем уредените въпроси в Дания да се прехвърлят в българското споразумение.
Само че въпросът за издръжката на децата ни е сложен. В Дания плащам около 750 евро месечна издръжка за децата. Ако някой ден се върнем в България, тази сума ще бъде прекалено висока за българското ниво на заплати.
Предполагам, че този сценарии пада под казуса „променени обстоятелства“, но въпреки това аз трябва да подам иск и да мина целия нов съдебен процес. Бих искал да избегна такава натоварваща ситуация още от първите ни дни в България и предварително да предотвратя тази „бомба със закъснител“.
Има ли възможност при българското споразумение за издръжка да се впише сума, която е подобаваща за стандарта на България, а не тези 750 евро, които са според стандарта на Дания? Има ли някаква друга възможност за уреждането на този въпрос?
Промяната на доходите на задълженото лице или на нуждите на правоимащото лице е имено промяна на обстоятелствата и на това основание може да се иска изменение на вече определена издръжка. Няма как да се определи отнапред друг размер за евентуално изменение в бъдеще.
Здравейте.Предстои ми развод по взаимно съгласие.Интересуваме какви документи трябва да се предоставят в съда заедно с молбата споразумението акт за брак и акт детето
Добър вечер,в момента сме в процес на раздяла,нямаме брак,мъжът ми работи като,,международен шофьор,,води се на минималната,но получава 2000/2500лв.Мога ли да го осъдя да плаща по 500/600лв на месец,като заплатата му е превеждана на моя сметка.Благодаря ви предварително.
Според СК има установен само мимимален размер на издръжката (който е 1/4 от минималната работна заплата за страната през съответната година). Във всички други случаи издръжката се определя от съда според възможностите на задълженото за издръжка лице и нуждите на правоимащото.
До каква възраст на детето се изплаща издръжка при разведени родители, при положение, че детето още учи?
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
дравейте,в момента водя дело за увеличение на издръжката на дете от 150 лева на 250 лева
Съдията разпореди бащата да предостави доходите си от 2017г. до 05.2021г
Бащата работи като международен шофьор в чужбина , но назначен от българска фирма и съответно представя договор за минимална работна заплата,но в действителност получава 2500 евро заплата
Документите които е предоставил е,че няма възможност да плаща повече ,защото си е купил жилище и го е изплатил / за една година/не се ли счита това за окриване на доходи
и всеки подарък на детето от него ги е вписал като разход
В този случай може ли да се претендира за увеличение на издръжката
Здравейте, дъщеря ми е със 100 процента инвалидност на 7 години е, а мъжът ми работи като лекар в чужбина със заплата бруто 9500евро и нето 6100 евро, като ноември месец получава и 13 заплата, при развод каква издръжка би допуснал съда?