ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Публикувано на 09 ноември 2012 г.
ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия;
Недотам популярно в публичното пространство се оказва правилото на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно което съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има много съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака. За съжаление, често се случва, дори след прекратяване на брака, бившият съпруг да научава и да отговаря за задължения, поети от другия съпруг през време на брака, за които дори не е знаел формално. От гледна точка на закона, обаче, неговото знание или пък съгласие за поетото задължение от другия съпруг през време на брака, не е условие за възникване на солидарната му отговорност. Тя възниква по силата на закона. Какво от правна страна именно представлява законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съгласно чл. 32, ал. 2 СК и чл. 36, ал. 2 [1]?
Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл. 32, ал. 2, така също и на чл. 36, ал. 2, на основание брачната връзка между съпрузите. В правната теория[2], тази солидарна отговорност се обяснява с наличието на особено законно представителство между съпрузите за правните им действия по задоволяване нуждите на семейството, а и като „обратната страна на съпружеската общност“[3]. По силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).
Става сума именно за възникваща по силата на закона солидарност, на основание на която кредиторът може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата съпрузи, независимо от това, кой лично е договарял. Разбира се, следва да се обърне внимание на съдържащото се в нормата изискване за това, задължението да е поето за задоволяване нужди на семейството, за да е налице солидарна отговорност. Това означава, че при евентуален съдебен процес следва да се провежда доказване в тази насока – че задължението е поето и разходвано за задоволяване нуждите на семейството[4]. Т.е. солидарната отговорност не би следвало да възниква автоматично с получаване на дадена заемна сума или поемане на дълг, а е обусловена от това дали тя е разходвана или поета за задоволяване на нуждите на семейството[5].
Преустановяването действието на законната солидарна отговорност между съпрузи настъпва след развод или унищожаване на брака, което е логична и закономерна последица на развода, доколкото той прекъсва всички правни връзки между страните, възникнали на основание на брачното правоотношение – напр. солидарната отговорност, правото на наследяване и т.н. Така също, след развода, ако единият от бившите съпрузи изпълни изцяло такова солидарно задължение, той ще може да търси съответната част от дълга, съгласно общите принципи на гражданското законодателство, докато през време на брака, такъв иск е недопустим, както поради характера на имуществената общност – бездялова съпружеска, така и поради принципните основи на брачната връзка.
Законовото разрешение за солидарната отговорност между съпрузи има своите логически основания и цели, едни от които са правния характер на брачната връзка и сигурността на кредиторите, доколкото тя се явява своеобразно обезпечение по определени задължения – такива, които са поети за задоволяване нуждите на семейството, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК. За съжаление, житейски погледнато, не винаги установеното законово положение може да бъде и житейски справедливо, защото оказва се, често бивш съпруг да погасява години след прекратяването на брачната връзка, задължения, за които изобщо не е знаел и които фактически не са били използвани за задоволяване нуждите на семейството или защото са поемани след фактическа раздяла между съпрузите, но преди формалното прекратяване на брака с влязло в сила съдебно решение. Само фактът, че задължението е поето по време на брака, се явява законовото основание за действие на солидарната отговорност и принудително изпълнение спрямо имуществото на вече бившия съпруг.
[1] чл. 32 СК (2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.; чл. 36, СК (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
[2] Матеева., Е. Семейно право. Имуществени последици от развода., стр.268 и сл. , С, 2010.
[3] Станева., А. Имуществени отношение между съпрузите, гл. IV в сб. Коментар на новия Семеен кодекс, стр. 99, С, 2009.
[4] Така и съд. практика: напр. Решение от 31.01.2006 г. на ВКС по т. д. № 398/2005 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев: „Приетото от въззивния съд, че към момента на получаване на заема ответниците са били съпрузи е вярно и се установява от доказателствата по делото, но сам по себе си този факт не обуславя извод за възникване на солидарна отговорност. Солидарната отговорност не възниква автоматично с получаване на заемната сума, а е обусловена от това дали тя е разходвана за задоволяване на нуждите на семейството.“
[5] Според Решение № 655/5.07.2007 г. по гр.д. № 573/06 г. на ВКС, II г.о. П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга-недлъжник, щом задължението не е за задоволяване на общи нужди на семейството.
Този правен въпрос е допуснат за разглеждане от ВКС с Определение № 101 от 25.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3336/2008 г., II г. о., ГК. Според деловодната информационна система на сайта на ВКС, то е произнесено решение №967 от 08.03.2010г., който текст на решението е недостъпен както на сайта, така и в общата система за публикуване на съдебни актове, така и в други правни информационни системи.
Други от Семейно и наследствено право:
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
На дъщеря ми съпругът обявил м.февруари че не иска да живеят повече заедно и си замина.Остави децата ,които са на 17 и 10 г.От тогава до сега праща пари по колкото реши при положение че той получава на 1300 л.на каква сума трябва да разчита тя за отглеждането на две деце.Каква е и неговата солидарна отговорност за за битовите нужди на децата.Те нали се топлят,къпят хранят,боледуват.Смятата ли че 250 лв. е достатъна сума за две деца.Второ той кара и семейната кола,може ли тя да има претенции.Дъщеря ми дохо да вече е по нисък от този за получаване на детски добавки и не получава.Няма финансови възможности тя да подаде молба за развод,а и той не подава.Вече 8-месеца не съжителстват заедно.Тя живее в жилищетокоето сме и дарили ние.
Бащата има задължение да заплаща издръжка за ненавършилите пълнолетие деца, която се опредлея от съда спрямо нуждите на лицата имащи право на издръжка (децата) и възможностите, които дължащият издръжка има да заплаща такава. Минималният размер за дете е 1/4 от минималната работна заплата, т.е. понастоящем МРЗ е 380.00 лв, следователно – 95.00 лв. Необходимо е да се подаде иск, който може да бъде съединен с иск за минало време – до 1 година назад считано от подаване на исковата молба.
В блога не могат да се коментират никакви конкретни казуси извън принципните правни положения. Затова необходимостта от правно съдействие следва да бъде решена извън блога – чрез ангажирането на адвокат или ако нямате възможност за ангажиране на такъв – чрез Националното бюро за правна помощ по ред ана ЗПП.