ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия;

Недотам популярно в публичното пространство се оказва правилото на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно което съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има много съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака. За съжаление, често се случва, дори след прекратяване на брака, бившият съпруг да научава и да отговаря за задължения, поети от другия съпруг през време на брака, за които дори не е знаел формално. От гледна точка на закона, обаче, неговото знание или пък съгласие за поетото задължение от другия съпруг през време на брака, не е условие за възникване на солидарната му отговорност. Тя възниква по силата на закона. Какво от правна страна именно представлява законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съгласно чл. 32, ал. 2 СК и чл. 36, ал. 2 [1]?

Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл. 32, ал. 2, така също и на чл. 36, ал. 2, на основание брачната връзка между съпрузите. В правната теория[2], тази солидарна отговорност се обяснява с наличието на особено законно представителство между съпрузите за правните им действия по задоволяване нуждите на семейството, а и като „обратната страна на съпружеската общност“[3]. По силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то  другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).

Става сума именно за възникваща по силата на закона солидарност, на основание на която кредиторът може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата съпрузи, независимо от това, кой лично е договарял. Разбира се, следва да се обърне внимание на съдържащото се в нормата изискване за това, задължението да е поето за задоволяване нужди на семейството, за да е налице солидарна отговорност. Това означава, че при евентуален съдебен процес следва да се провежда доказване в тази насока – че задължението е поето и разходвано за задоволяване нуждите на семейството[4]. Т.е. солидарната отговорност не би следвало да възниква автоматично с получаване на дадена заемна сума или поемане на дълг, а е обусловена от това дали тя е разходвана или поета за задоволяване на нуждите на семейството[5].

Преустановяването действието на законната солидарна отговорност между съпрузи настъпва след развод или унищожаване на брака, което е логична и закономерна последица на развода, доколкото той прекъсва всички правни връзки между страните, възникнали на основание на брачното правоотношение – напр. солидарната отговорност, правото на наследяване и т.н. Така също, след развода, ако единият от бившите съпрузи изпълни изцяло такова солидарно задължение, той ще може да търси съответната част от дълга, съгласно общите принципи на гражданското законодателство, докато през време на брака, такъв иск  е недопустим, както поради характера на имуществената общност – бездялова съпружеска, така и поради принципните основи на брачната връзка.

Законовото разрешение за солидарната отговорност между съпрузи има своите логически основания и цели, едни от които са правния характер на брачната връзка и сигурността на кредиторите, доколкото тя се явява своеобразно обезпечение по определени задължения – такива, които са поети за задоволяване нуждите на семейството, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК. За съжаление, житейски погледнато, не винаги установеното законово положение може да бъде и житейски справедливо, защото оказва се, често бивш съпруг да погасява години след прекратяването на брачната връзка, задължения, за които изобщо не е знаел и които фактически не са били използвани за задоволяване нуждите на семейството или защото са поемани след фактическа раздяла между съпрузите, но преди формалното прекратяване на брака с влязло в сила съдебно решение. Само фактът, че задължението е поето по време на брака, се явява законовото основание за действие на солидарната отговорност и принудително изпълнение спрямо имуществото на вече бившия съпруг.