Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него принципно приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Но тъй като издръжка може да е дължима между лица на различни основания, то задължително следва да се преценява дали не е налице хипотезата на чл. 115, б. „А“, „Б“ или „В“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права, между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството или попечителството и между съпрузи. В този смисъл,  ако издръжката е дължима напр. от родител на дете, то давност не тече. (така напр. Решение от 31.03.2011г. на РС –Г, по гр.д. №2079 по описа за 2010г., Решение от 30. 03.2010г. на РС-А по гр.д. №819/2009г.) Давността в този случай започва да тече от навършване на пълнолетие на детето.

В голяма част от съдебната практика по аргумент от чл. 143 от Семейния кодекс се приема, че всеки родител  е носител на  задължението   да осигурява издръжка на  своите  ненавършили пълнолетие  деца, независимо от  това, от кого се упражняват родителските права  спрямо детето  след бракоразвода. Приема се, че другият родител също е носител  на родителски  права и задължения,  доколкото изрично не е налице   ограничаване или лишаване  на родителските  права. Т.е.,  следва да се подчертае, че правоотношението се развива между родител и дете, а не между бивши съпрузи, поради което приложима е нормата на чл. 115 ЗЗД, б. „А“. Детето всъщност е страната по материалното правоотношение, издръжката се дължи на него, независимо че процесуални действия се предприемат от законния му представител (най-често другия родител). Макар  детето да е непълнолетно, то си остава процесуално правоспособното лице по смисъла на чл. 27, ал.1 от ГПК в правоотношението по така присъдената му издръжка. По смисъла на посочената процесуална норма процесуално правоспособен е този, който  е правоспособен по материалното право. Ето защо каквито и да било правни спорове във връзка с цитираното правоотношение следва да се развиват само между лицето дължащо издръжка и лицето, на което се дължи, независимо от това кой е дееспособен да предприема валидни процесуални действия – съгласно нормата на чл. 28 ГПК, касаеща процесуалната дееспособност. (така напр. Решение №203 от 04.07.2011г. по гр. д. №228 по описа за 2011г.)

Ако пък издръжката е дължима на основание влязло в сила съдебно решение, т.е. е съдебно установена, то давността е всякога 5-годишна, съгласно нормата на чл. 117 ЗЗД. Погасителната давност за съдебно потвърденото вземане е винаги петгодишна и започва да тече от влизане на решението в сила, като е без значение обстоятелството, че преди съдебното предявяване на вземането, установения в закона давностен срок за погасяването му е бил по-кратък поради естеството на вземането – напр. периодично. (така напр. Решение без номер от 26.01.2011г. на ОС – В по гр.д. №1861 по описа за 2010г.)

Също така, неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка в определени хипотези влече наказателна отговорност за задълженото лице съгласно чл. 183 от Наказателния кодекс:  който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Ако деянието обаче е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.