Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
Публикувано на 21 август 2012 г.
Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;
Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него принципно приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Но тъй като издръжка може да е дължима между лица на различни основания, то задължително следва да се преценява дали не е налице хипотезата на чл. 115, б. „А“, „Б“ или „В“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права, между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството или попечителството и между съпрузи. В този смисъл, ако издръжката е дължима напр. от родител на дете, то давност не тече. (така напр. Решение от 31.03.2011г. на РС –Г, по гр.д. №2079 по описа за 2010г., Решение от 30. 03.2010г. на РС-А по гр.д. №819/2009г.) Давността в този случай започва да тече от навършване на пълнолетие на детето.
В голяма част от съдебната практика по аргумент от чл. 143 от Семейния кодекс се приема, че всеки родител е носител на задължението да осигурява издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, от кого се упражняват родителските права спрямо детето след бракоразвода. Приема се, че другият родител също е носител на родителски права и задължения, доколкото изрично не е налице ограничаване или лишаване на родителските права. Т.е., следва да се подчертае, че правоотношението се развива между родител и дете, а не между бивши съпрузи, поради което приложима е нормата на чл. 115 ЗЗД, б. „А“. Детето всъщност е страната по материалното правоотношение, издръжката се дължи на него, независимо че процесуални действия се предприемат от законния му представител (най-често другия родител). Макар детето да е непълнолетно, то си остава процесуално правоспособното лице по смисъла на чл. 27, ал.1 от ГПК в правоотношението по така присъдената му издръжка. По смисъла на посочената процесуална норма процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Ето защо каквито и да било правни спорове във връзка с цитираното правоотношение следва да се развиват само между лицето дължащо издръжка и лицето, на което се дължи, независимо от това кой е дееспособен да предприема валидни процесуални действия – съгласно нормата на чл. 28 ГПК, касаеща процесуалната дееспособност. (така напр. Решение №203 от 04.07.2011г. по гр. д. №228 по описа за 2011г.)
Ако пък издръжката е дължима на основание влязло в сила съдебно решение, т.е. е съдебно установена, то давността е всякога 5-годишна, съгласно нормата на чл. 117 ЗЗД. Погасителната давност за съдебно потвърденото вземане е винаги петгодишна и започва да тече от влизане на решението в сила, като е без значение обстоятелството, че преди съдебното предявяване на вземането, установения в закона давностен срок за погасяването му е бил по-кратък поради естеството на вземането – напр. периодично. (така напр. Решение без номер от 26.01.2011г. на ОС – В по гр.д. №1861 по описа за 2010г.)
Също така, неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка в определени хипотези влече наказателна отговорност за задълженото лице съгласно чл. 183 от Наказателния кодекс: който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.
Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Ако деянието обаче е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Здравейте, моля за становище по следния казус: разтрогнат брак преди 2 години, определен сгъстен режим на лични отношения с бащата на детето, както следва всяка сряда за времето от 16,00 до 17,30 ч. на деня, 2-ра седмица – събота и неделя, както и 4-та седмици от месеца – събота и неделя, един месец през лятото който да не съвпада с платения годишен отпуск, за великден в петък – до събота и на 31 декември до 01 януари на следващата година . Детето не желае да има режим на лични отношения с бабата и дядото, но въпреки това са предевили иск – за отделен режим на лични отношения или при невъзможност на бащата те да осъществяват такъв и да си поделят този режим.
Разумни ли са така установения режим – който е обжалван пред ВКС , както и исканията на бабата и дядото за нов режим. Детето има навършени 10 години.
Как да се процедира в такива ситуации и каква е практиката потвърждават ли се такива режими. Всичко това се прави в ущърб на детето този сгъстен режим не съответства на неговата натовареност в училище и извън училищна дейност.
При условие, че всичко се прави в името и интересите на детето, което не желае да ходи и което споделя че при срещите с баща си идва му в повече и постоянното присъствие на бабата и дядото.Интересите на детето и нежеланието да ходи при баба си и дядо си имат ли определяща роля при изслушването му в съда.
Предварително Ви благодаря