---

Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.

Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Възможност за сключване на брачен договор и изобщо избор на режим на имуществените отношения в България се допусна със Семейния кодекс от 2009 г. ( в сила от 01.10.2009 г.). До тогава нашето право уреждаше само режимът на съпружеска имуществена общност.

Няколко бележки относно различните възможности и режими на имуществени отношения между съпрузите. Режимите на имуществени отношения са регламентирани в СК[1]:

– законов режим на общност;

– законов режим на разделност;

– договорен режим.

Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.

За сключващите брак непълнолетни или ограничено запретени до придобиването на пълна дееспособност е възможен само законовия режим на имуществена общност.

Трябва да се има предвид, че извършването на избор на имуществен режим не е задължително действие за сключващите брак – в този случай се прилага законовият режим на общност, съгласно чл. 18, ал.2. Ако все пак, сключващите брак са избрали режим, то следва да представят на длъжностното лице по гражданското състояние обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим.

Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане в брачния договор към някой от законовите режими.

По отношение на заварените бракове – до влизането на новия СК в сила – 1 октомври 2009г., и по силата на преходните за заключителни разпоредби на СК[2], правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на СК от 2009 г.

Съдържанието на законовия режим на общност и законовия режим на разделност е уредено в СК. Съвсем накратко и схематично при съпружеска имуществена общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити[3]. При законов режим на разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание[4].

При избран договорен режим, съдържанието се определя от страните.

Брачният договор[5] съдържа уговорки само относно имуществените отношения между страните като:

• правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
• правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
• начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
• участието на страните в разходите и задълженията;
• имуществените последици при развод;
• издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
• издръжката на децата от брака;
• други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на СК.

Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.

Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Брачният договор се заверява от нотариус и пред длъжностното лице по гражданското състояние следва да се представи удостоверение от нотариуса със задължително съдържание, съгласно чл.9, ал.2 на СК. Приложимият режим между съпрузите се отразява и в специален регистър към Агенцията по вписванията, в който се регистрират брачните договори. Регистрацията е служебна.

Добре е да се знае, че веднъж избран режим или приложим по силата на закона при заварен брак не е необратимо действие, защото може да бъде променян без ограничения през време на брака. Промяната на режима става по процедурата на първоначален избор – чрез декларация с нотариално заверени подписи, представена на длъжностното лице по гражданското състояние (в общината по сключване на брака) за да бъде добавено отбелязване към акта за граждански брак, съответно удостоверение от нотариуса ако е сключен брачен договор.

Ако е сключен брачен договор, то той също може да бъде изменян. Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване, а по отношение на третите лица, следва да се има предвид, че с договора не може да се засягат права, придобити от трети лица[6].
Брачният договор се прекратява по няколко начина:

• При прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него. Не е допустима уговорка в брачния договор, че същия няма да се прекрати с прекратяване на брака[7].

Има практика на ВКС[8] по чл. 290 от ГПК от 2019 г. по въпроса: „Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака.“

Решение № 71 / 2.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев

Според ВКС: „…отговорът на същия е отрицателен. Брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Ако брачният договор се сключва по време на съществуващ брак, няма пречка съпрузите да уговорят, че придобит преди сключването на договора имот в режим на съпружеска имуществена общност ще стане индивидуална собственост на единия съпруг, като в този случай договорът има вещнопрехвърлително действие съгласно чл. 39, ал. 3 СК. Прекратяването на брака води до автоматично прекратяване на брачния договор, с изключение на онези негови клаузи, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат след него – чл. 42, ал. 1, т. 3 СК. При липсата на клаузи относно имуществените последици при прекратяването на брака, настъпилото по силата на брачния договор вещнопрехвърлително действие се запазва. Когато придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот съгласно договора стане индивидуална собственост на единия съпруг, дори ако в него съществува уговорка, че след прекратяването на брака другият съпруг отново ще придобие собственически права върху него, такава клауза би имала правното значение на предварителен договор, а не непосредствено вещнопрехвърлително действие.“

Определение № 390 от 25.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 850/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова

„В Семейният кодекс не се съдържа определение за брачен договор. Съдържащите се в него специалните норми са за съдържанието на брачния договор (чл. 38), неговата форма и сключване (чл. 39), действие (чл. 40), изменение (чл. 41), прекратяване и разваляне (Чл. 42) и недействителност (чл. 43). Тъй като представлява двустранна правна сделка, с която лицата, за които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени права и задължения, за брачният договор са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения. Предвид обстоятелството, че основанието, целта, предназначението и съдържанието на брачния договор са свързани с брака, след неговото прекратяване, автоматично се прекратява и брачния договор. Продължават да действат, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 СК, само онези клаузи от брачния договор, които уреждат последиците от прекратяване на брака и са предназначени да действат след него /например клаузите за издръжка между съпрузите, за издръжка на децата/. Във всички случаи обаче, брачният договор се прекратява когато след сключването му, същите страни са сключили друг договор, с които са уредили /по същия или по друг начин/ вече уредените с брачния договор отношения. Доколкото със споразумението по чл. 51 СК съпрузите също уреждат последиците от прекратяване на брака /чрез развод/, когато те – след сключването на брачния договор уреждат идентични въпроси в изготвено по-късно споразумение, следва да се приеме, че те мълчаливо са прекратили действието на брачния договор и релевантната им воля е изразена в последващото споразумение. В тази хипотеза, искът по чл. 42, ал. 1, т. 2 СК, е недопустим. /Защото е за прекратяване на вече прекратен брачен договор/. След сключване на споразумението между съпрузите по чл. 51 СК, с одобряване на което се прекратява брака им и се уреждат неговите последици, клаузите от брачния договор, уреждащи същите последици от прекратяване на брака, се считат за прекратени. В този смисъл – при промяна във възможностите на дължащият издръжка родител, настъпила след одобряване от съда на споразумение за развод, което в частта за издръжката на родените от брака деца е идентично със това, по сключен между съпрузите по-рано брачен договор /прекратен със сключване на споразумението/, допустимият иск, по който страна може да реализира правата си и да иска намаляване на вече определения размер на издръжката, е този по чл. 150 СК.“

 

• Възможно е прекратяване по взаимно съгласие на страните. В този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това ще прилага законовият режим на общност. Прекратяването следва да е във формата за сключване на договора[9] и отразено във всички регистри, както и в акта за брак.

 

• Ако няма взаимно съгласие, брачният договор може да се прекрати по исков ред – по иск (конститутивен, безсрочен, т.е. срок не е предвиден) на единия съпруг при кумулативното наличие на две предпоставки:

 

• съществена промяна на обстоятелствата,
• ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;

Брачният договор може да бъде развален. Развалянето е само по съдебен ред по чл. 87[10], ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на СК и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично, има действие за в бъдеще.

 

Относно недействителност на брачния договор: По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила[11] относно недействителността на договорите.

Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Съдебна практика, касаеща недействителността на брачен договор:

Решение № 4135 от 10.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10347/2019 г.

„Относно твърдяното от ищците за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Действително, добрите нрави са неписани правила и норми. Те съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува по такъв начин, че в посочената категория да попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти.

В конкретния случай, действително с брачния договор е уговорено придобитите по време на брака два недвижим имота /единият от които процесния/ да останат в изключителна собственост на съпругата Л. П. Правилно СРС е приел, че подобно разпореждане не е в разрез с установените в обществото нравствено- етични правила и не засяга общи правила и принципи важими за всички правни субекти. Не е прието за неморално или неетично от обществото съпрузи да правят дарения помежду си, в това число и на недвижими имоти. Обстоятелството, че ищците като законните наследници на П. П. /негови братя/ намират договора за несправедлив от тяхна гледна точка, не е основание същият да бъде прогласен за нищожен. Ирелевантно по спора е, че бракът между ответницата и П. П. е продължил по-малко от 10 г.

Настоящата инстанция споделя извода на СРС, че доколкото с клаузите на процесния брачен договор не се стига до резултат неприемлив от гледна точка разбиранията на обществото като цяло и общоприетите нравствени правила и морал, то договорът не е нищожен поради накърняване на добрите нрави.“

 

[1] Чл. 18 СК;

[2] § 4

[3] Виж задължително Раздел 2, СК Законов режим на общност, чл. 21 – 32 СК.

[4] Виж задължително Раздел 3, СК Законов режим на разделност, чл. 33 – 36 СК.

[5] Виж чл. 38 СК;

[6] Виж чл. 40 – 41 СК;

[7] Така и Станева., А. Брачният договор, С, 2011, стр.95;

[8] Решение № 71 / 2.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев;

[9] Виж чл. 39 СК;

[10] Чл. 87. ЗЗД: Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

[11] Виж задължително чл. 26 – 35 ЗЗД;

---