Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно измененията в заповедното производство по ГПК

Относно измененията в заповедното производство по ГПК, обн. в ДВ. бр. 100/20.12.2019 година

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

 

В ДВ, бр. 100/20.12.2019 година бяха обнародвани измененията в заповедното производство по ГПК.

Основният мотив за приемане на измененията беше защитата на длъжника в съответствие с правото на Европейския съюз. В мотивите на ЗИД ГПК вносителите посочват[1], че на 24 януари 2019 Европейската комисия е уведомила Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на ЕС. ЕК отбелязва също, че защитата а длъжника следва да се съдържа и в правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва осигуряването от страна на законодателя на разумен срок, който да не обезсърчава използването на неговите права. ЕК предостави двумесечен срок за предприемане на мерки. Именно в изпълнение на горепосочените указания бе внесен законопроект, в който се цели основно осигуряване на по-добра защита на длъжника в заповедното производство.

Досегашната уредба изключваше възможност на съда служебно да преценява и установява евентуални неравноправни клаузи с потребители в рамките на заповедното производство. За същото, както в практиката, така и в теорията се сочеше, че е производство, в което се цели да се провери единствено дали има спор[2], поради което както заявлението на кредитора няма необходимост да се доказва и мотивира, така и за това възражението на длъжника също няма задължение да се доказва и мотивира, а е достатъчно да посочи само „не дължа“. В този си вид, заповедното производство бе уредено като заместител на „несъдебните изпълнителни основания“ по ГПК (отм.) в два варианта на законовата хипотеза – по чл. 410 (изп. лист се издава след като заповедта влезе в сила) и специален – по чл. 417 ГПК (едновременно с издаването на заповедта за незабавно изпълнение се издава и изп. лист; тук именно са включени документите, които по ГПК (отм.) бяха „несъдебни изпълнителни основания“; по тази причина се изтъква от мнозина практикуващи юристи като най-сериозен недостатък, че длъжникът разбира, че е осъден когато принудителното изпълнение срещу него е вече започнало само на основание на едностранно издадено от банка счетоводно извлечение например;).

Заради посочените проблеми измененията са в посока въвеждане на законоустановено задължение за съда да контролира законосъобразността на основанието за издаване на заповед за изпълнение – както за наличие на неравноправни клаузи в договори с потребители, така и за допуснати греши при изчисляването на размер на дълга.

Твърде малко време (около месец) е минало от влизане в сила на промените до момента за да се прецени точно приложението на нормите след измененията, но вече се изтъкват някои трудности в практиката като например –  винаги ли е възможно без вещо лице да се прецени дали е налице неравноправност при начисляване на лихвите по кредитите на банковите или небанковите институции[3].

Какви точно са измененията в ГПК:

  • Въвеждане на служебно начало и преценка на съда преди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
  • В чл. 7 се създава ал. 3:

„(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“

  • В чл. 410 се създава ал. 3:

„(3) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.“

  • В чл. 411, ал. 2

а) създава се нова т. 3:

„3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;“

 

  • В чл. 417 се правят следните изменения

и допълнения:

  1. В т. 2 думите „общините и банките“ се заменят с „и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.
  2. В т. 10 се създава изречение второ: „Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.“

 

  • Изменения свързани с връчването и удостоверяването, и някои срокове:
  • В чл. 411 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 се създава ново изречение второ:

„Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.

  • Поканата до длъжника да изпълни вече в едномесечен срок:

В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В т. 8 думата „двуседмичен“ се заменя с „едномесечен“.
  • Срокът за възражение срещу заповедта вече е едномесечен:
  • В чл. 414, ал. 2 думата „двуседмичен“ се заменя с „едномесечен“.

 

  • Нови задължения за връчителя да удостовери и посочи източника, от който е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса:

В чл. 415, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.

  • Задължение за връчване на длъжника на информация, че възражението срещу издадената заповед за изпълнение може допълнително финансово да го натовари с разноски, в случай че дължи претендираните суми
  • В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:

В т. 9 след думите „по т. 8“ се добавя

„и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.

 

  • Изменения свързани с правото на обжалване:

Член 419 се изменя така:

„Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

(3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.“

 

  • Изменения свързани с обезпечението:
  1. В чл. 420 се правят следните изменения и допълнения:
  2. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.“
  3. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

  1. вземането не се дължи;
  2. вземането се основава на неравноправна

клауза в договор, сключен с потребител;

  1. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.“
  2. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.

(5) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.“

  • 11. В чл. 421, ал. 2 думите „както и когато представеното обезпечение е частично“ се заличават.

 

  • Изменения свързани със защита срещу изпълнението /срока за подаване на жалба срещу действия на СИ/:

– В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:

  1. Създава се нова ал. 4:

„(4) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“

  1. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

–  В чл. 436, ал. 1 думата „едноседмичен“ се заменя с „двуседмичен“.

 

  • Не са приети предлаганите изменения свързани с автоматично спиране на изпълнителното производство при подадено възражение.

 

  • Други изменения:

 

  • В чл. 501а ал. 4 се отменя /провеждане на електронен публичен търг по искане на собственика на недвижим имот, без да е представен изпълнителен лист/;

 

  • Изменения в Закона за защита на потребителите

Целта на тези изменения е разпоредбите на ЗЗП да се приведат в съответствие с практиката на СЕС по прилагане на Директива 93/13/ ЕИО. (ЕК е установила несъответствие при транспониране на разпоредбите на чл. 3, параграфи 1, 3 и чл. 5, изречение трето от Директивата в чл. 143, 147 ал. 2 от ЗПП. Промяната в чл. 143 ЗПП е с цел яснота, че преценката относно неравноправния характер на клаузите в договори, сключени с потребители не е обвързана със списъка на неравноправните клаузи, съдържащи се в чл. 143 т. 1-20. Урежда се обща ал. 1 на чл. 143 ЗПП за общи критерии за неравноправност на клаузите в договор сключен с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. А списъка на неравноправни клаузи в чл. 143, ал. 2 не е изчерпателен, но урежда клаузи, които във всички случаи се считат неравноправни.

  • В Закона за защита на потребителите се правят следните изменения и допълнения:
  1. Член 143 се изменя така:

„Чл. 143. (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

(2) Неравноправна е клаузата, която:

  1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
  2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
  3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
  4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
  5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
  6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
  7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
  8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
  9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
  10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
  11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
  12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
  13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
  14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
  15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
  16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
  17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава

потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;

  1. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
  2. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
  3. поставя други подобни условия.“

 

  1. В чл. 147 се създава ал. 3:

„(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186 и 186а.“ /- не се прилага по отношение на искове за защита на колективните интереси на потребителите по чл. 186 и чл. 186а от ЗПП/

 

 

[1] Мотиви ЗИД ГПК (‹https://parliament.bg/bg/bills/ID/156887/ ›(06.02.20))

[2] Попова., В. в Българско гражданско процесуално право, Сталев., Ж. Девето издание, глава XXXIII, стр. 850: „Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува“.

[3] В исковите производства съдът най-често назначава експертиза, в заповедното производство обаче такава възможност не е налице. От наша гледна точка, решение на този проблем може да се намери чисто практически в документите, които заявителят представя – като приложи подробни и ясни счетоводни данни, разяснения и „разбивки“, така че да може да се прецени точно – напр. върху каква база се начислява лихвата, налице ли е „лихва върху лихва“, какво се включва в Годишния процент на разходите (ГПР) и какво – не и пр.

 


Коментари


Все още няма коментари за “Относно измененията в заповедното производство по ГПК”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани