Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

 

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Промените приети от НС на 18 октомври 2017 г. са накратко в няколко основни насоки: връчване, срокове, такси и разноски, касационно обжалване и принудително изпълнение и др. До днес (24.10.2017) измененията и допълненията все още не са публикувани в ДВ.

  1. Връчване:

В чл. 47,ал. 1 от ГПК се добавят изисквания за посещения на адрес на ответника в продължение на един месец, най-малко три пъти с интервал от поне една седмица между всяко от тях и поне едно – в неприсъствен ден, освен ако връчителят не е събрал данни от управителя на етажната собственост или кмета, че лицето не живее на адреса. В ал. 3 се създава задължение на съда служебно да проверява адресна регистрация и местоработата на ответника за да може да се връчи. В ал. 6 е предвиден механизъм, за определяне на възнаграждението на особения представител – определя се от съда, като може да бъде и под минимума по Наредба 1 на ВАдвС, но не по-малко от една втора от него.

Тук е добре да се припомни, че с Тълкувателното решение №6/2012 от 6 ноември 2013 г. ВКС прие, че след като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на възнаграждението му, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. ВКС прие също, че няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.

Считаме че решението на ВКС в частта, че при сложност на делото съдът има дискрецията да определи по-висок размер от предвидения в Наредбата следва да е важимо и сега, но сега ще има и възможността да определя и по-нисък. От наша гледна точка определянето на по-нисък размер от предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е правилно, доколкото този минимум е определен именно като най-ниския възможен за извършването на определена работа. И както ВКС пише в мотивите си, щом особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то размерът следва да се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност.

  1. Срокове:

Важно изменение и допълнение  е направено в чл. 61 от ГПК – сроковете спират да текат з а страните през дните обявени за официални празници, както и през време на съдената ваканция –  от 15 юли до 1 септември (чл. 329 ал. 1 ЗСВ) – с изключение на:

–  наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

–  делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

–  искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

–  дела по несъстоятелност;

– дела по Закона за защита от домашното насилие;

– дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

–  дела за осиновяване на дете;

–  други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

 

  1. Държавни такси:

Чл. 71 ал. 2 на ГПК се изменя така, че държавната такса да се определя върху една четвърт от цената на иска освен за дела с предмет право на собственост или други вещни права – и по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет.

Изменение има и в чл. 72 ГПК – ал. 1 За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците; ал. 2 За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Съществени са измененията в таксите, събирани в изпълнителното производство:

В чл. 73 ал. 4 се изменя така: Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по- малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

Създава се чл. 73а Такси по изпълнението:

Ал. 1 Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

  1. до 10 на сто минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;
  2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
  3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
  4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
  5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;
  6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.

Ал. 2 В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

Ал. 3 В случаите когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.

С пар. 76 на ПЗР на ЗИД ГПК се изменя ЗЧСИ, чл. 81, с който взискателя се освобождава от авансови такси по определени категории дела:

Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

  1. Подсъдност:

Има изменение в чл. 115, касаещ искове за непозволено увреждане. Досегашният текст, че иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието става ал. 1. Създава се нова ал. 2 Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

  1. Съдържание на исковата молба:

Към текста на чл. 127 касаещ задължителните реквизити на исковата молба се добавя нова ал. 4, въвеждаща задължението за посочване на банкова сметка от ищеца по осъдителни искове за парично вземане. Респективно в чл. 236 – Съдържание на решението – решението следва да съдържа и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг посочен от ищеца начин за плащане.

Аналогично допълнение има и в чл. 410 ал. 2 – в заявлението следва да се посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

  1. Касационно обжалване:

Съществени изменения има в уредбата на касационното обжалване. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:

Ал. 1 На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
  2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
  3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Което предвид формулировката на „задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд“ поражда въпроси  – поради това, че практиката по чл. 290 ГПК бе приемана за задължителна  – съгласно тълкувателните разяснения,  дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, че всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда и че поради тези правни съображения по-долните съдебни инстанции не може да обсъждат изобщо доводи в различен смисъл, а следва да приложат задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касационно обжалване на неправилно въззивно решение.

Всъщност в чл. 290 се прави фундаментално изменение, тъй като се приема нова ал. 3 : Решението по ал. 2 (чл. 290 – бел. моя) не представлява задължителна съдебна практика.

Така струва ни се, тълкувателните разяснения, посочени по-горе, а именно, че всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда – са загубили сила. С което може би се слага край на т. нар. „зачатък на прецедентно право“, както често бяха определяни от практиците решенията по чл. 290 на ВКС.

Също така – чл. 291 касаещ т.нар. уеднаквяване на практиката се отменя.

Създава се нова ал. 2 в чл. 280: Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно пар. 74 на ПЗР на ЗИД ГПК висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

  1. Обезпечение:

Налице е добавяне (недопустимост на обезпечение по иск за парично вземане – бел. моя) – и върху вземания на лечебни заведения от НЗОК.

И в чл. 420 – при спиране на изпълнението (виж по-долу).

  1. Заповедно производство:

Освен горепосоченото допълнение в чл. 410 ал. 2 – в заявлението следва да се посочи банкова сметка или друг начин на плащане, така и в чл. 412 се предвижда посочването на банкова сметка, по която да се преведат сумите или друг начин на плащане; предвижда се и тридневен срок за отстраняване на допуснати нередовности в заявлението – чл. 411 ал. 2.

Съществени изменения има и в уредбата на възражението на длъжника в заповедното производство – предвидена е хипотеза, при която се разменят книжа (становище) и произнасяне на съда по възражението и постъпилото становище.

Създава се нов чл. 414а Възражение в срока за доброволно изпълнение:

Ал. 1 Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

Ал. 2 Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Ал. 3 Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

Ал. 4 Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

Ал. 5 Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

Ал. 6 Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

 

Изменя се и чл. 415 касаещ действието или ефекта на възражението и се посочва изрично кога искът е установителен, кога  – осъдителен:

Ал. 1 Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

  1. когато възражението е подадено в срок;
  2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5; (с изтичане на срока да си получи книжата от канцеларията на съда – бел. моя)
  3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Ал. 2 Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

Ал. 3 Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

Ал. 4 Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

Ал. 5 Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Предвижда се връчване освен на заповедта за изпълнение и копие на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение (чл. 418)

В чл. 420, ал. 2 думата „убедителни“ се заличава и накрая се добавя „и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“ – т.е. съдът може да спре изпълнението и без  предоставяне на надлежно обезпечение от страна на длъжника.

В чл. 422 се създава ал. 4: Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

  1. Принудително изпълнение:

А) Местна компетентност

Чл. 427 на ГПК е допълнен и в частта за компетентност на съдебния изпълнител, до когото се подава молбата за изпълнение и в частта за препращане на изпълнително дело:

Местна компетентност

Ал. 1 Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

  1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
  2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
  3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
  4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
  5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
  6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

Ал. 2 След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

Ал. 3 В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Ал. 4 Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

Ал. 5 По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

Б)  Особен представител:

Променя се компетентния орган, който може да назначи особен представител на длъжника и това вече не е районния съд, а съдебния изпълнител. (т. 4 на Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС може да се смята за загубила сила).

В) Спиране на изпълнението

Създава се нова ал. 2 на чл.432: За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудовото възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

Г) Прекратяване и приключване на изпълнението

В самото заглавие на чл. 433 се добавя нов термин и вече не е само Прекратяване на изпълнението, а се добавя и става Прекратяване и приключване на изпълнението. Приключването на изпълнението ще следва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението – според създадената нова ал. 2 на чл. 433. Останалите досегашни хипотези на чл. 433 ща са хипотезите, при които изпълнението ще се прекратява.

В чл. 434 се създава нова ал. 1, а досегашния текст става ал. 2.  Урежда се, че по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебния изпълнител ще се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление (чл. 433 ал. 1 – прекратява се с постановление – бел. моя).

Д) Обжалване

Изменения има и в частта на ГПК (чл. 435) подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Разширява се кръгла от действия, които могат да бъдат обжалвани както от стана на взискателя, така и от длъжника. И предвид проблемите свързани с изпълнението и касателно неподлежащи на обжалване действия на съдебни изпълнители, разширяването на кръга може  да бъде подкрепено.

Взискателят може да обжалва:

  1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
  2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Длъжникът може да обжалва:

  1. постановлението за глоба;
  2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
  3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
  1. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  1. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
  1. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
  1. разноските по изпълнението.

Така също вече налице е срок за СИ, в който да връчи препис от жалбата на другата страна – изменение на чл. 436 ал. 2 – В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.

Е) Отговорност на съдебния изпълнител за вреди

Досегашният текст на чл. 441 става ал. 1, а в новата ал. 2 се въвежда презумпцията, че налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

Дали са налице „явно несъразмерни обезпечения“ ще се преценява и с оглед новия член 442а озаглавен Съразмерност, включително и по възражение на длжъника отправено до СИ: Съразмерност

Ал. 1 Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

Ал. 2 По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

Ж) Несеквестируемост

Съществени изменения има и в уредбата на несеквестируемия доход на длъжника. Суми до размера на минималната работна заплата остават несеквестируеми (освен за задължения за издръжка – виж новия чл. 446а ал.2)) (Смятаме, че приетото в т. 3 на Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС остава важимо).

Чл. 446, ал. 1 се изменя така: Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна залата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна залата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна залата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Създава се нов чл. 446 а озаглавен Несеквестируем доход, поучен по сметка в банка:

Ал. 1 Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Ал. 2 Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Ал. 3 Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Ал. 4  Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

Ал. 5  В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

З) Електронни запори

Предвижда се издаването на Наредба, с която да се определят изискванията към електронната среда – унифицирана среда за обмен на електронни запори – съгласно ПЗР – в 6-месечен срок от влизане на ЗИД на ГПК в сила.

Измененията в чл. 450а са следните:

Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Ал. 1 Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

Ал. 2 Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

Ал. 3 Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.

И) Непротивопоставимост на невписаните актове

Със създаването на нова чл. 5 на чл. 453 вече на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят и договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

Й) Спиране на изпълнението по искане на длъжника

С изменени в чл. 454 ал. 1 съдебният изпълнител ще е задължен да спира изпълнението, ако длъжникът-физическо лице внесе до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня предхождащ деня на проданта –  20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

К) Оценяване на имущество

С изменение на чл. 468 ал. 1 началната цена, от която да започне явния търг с устно наддаване е 85 на сто от стойността на вещата ( а не 75), също така се създават нови алинеи 3, 4, 5 и 6, които уреждат възможности за назначаване на вещо лице за оценяването на вещта, както и за оспорване на същата и назначаване на нова експертиза. (не се прилагат за вещи, подлежащи на бърза развала)

Ал. 3 За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.

Ал. 4 В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето й от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.

Ал. 5 Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.

Ал. 6 Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.

Промяна има и при определяне на началната цена за публична продан на недвижим имот. Досега съдебният изпълнител определя началната цена (по правилата на старата редакция на чл. 468), а вещо лице се назначаваше по изключение и когато са необходими специални знания. Сега се предвижда назначаване на вещо лице от СИ, вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на вещите лица по реда на ЗСВ. За страните е предвидена възможност за оспорване и изготвяне на нова експертиза от вещо лице, посочено от оспорилата го страна, но отговарящо на изискванията  по ал. 1.

Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485.

Ал. 1 Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

Ал. 2 Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

Ал. 3  При две и повече оценки стойността на имота се определя като средно аритметична стойност от всички оценки.

Ал. 4 Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

Ал. 5 Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

Ал. 6  Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.

Има изменения и в чл. 489 – най-същественото от които е, че вече един наддавач може да прави само едно наддавателно предложение. Съгл. Изменение в ал. 6 наддавателни предложения от лица, които нямат право да участват в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.

Съгласно изменение в чл. 492 ал. 3 купувачът вече ще има двуседмичен срок за внасяне на цената, а нова продан може да започне при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена при първата продан (чл. 494, ал.2).

Л) Електронни публични търгове

Създава се изцяло нов раздел Електронни публични търгове – чл. 501а – 501ж.

Вече вещ, върху която е насочено изпълнението, може да бъде продавана по правилата на електронен публичен търг. По писмено искане на страна в изпълнителното производство съдебният изпълнител провежда електронен публичен търг. Съдебният изпълнител може служебно да реши описаната вещ да бъде продадена на електронен публичен търг.

Покупката на вещи на електронният публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

По писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист.

При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекарния или заложния кредитор. Началната цена на вещите се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог – от собственика и обезпечения кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463.

Министерството на правосъдието създава и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове като министърът на правосъдието издава наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485. Съдебният изпълнител разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в посочения в обявлението ден.

За участие в търга е необходимо внасяне на задатък и регистрация –  всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1. Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител. Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг продължава един месец и завършва в 17.00 часа на посочения в обявлението ден.

Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по 490, ал. 1 – когато става дума за лица, които нямат право да наддават – длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на СИ, както и лицата по чл. 185 ЗЗД – лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества – относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават и съдиите, прокурорите, СИ и ЧСИ, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Стъпката при провеждането на електронен публичен търг представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

  1. при начална цена до 10 000 лв. – 10 на сто от началната цена;
  2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. – 5 на сто от началната цена;
  3. при начална цена над 100 000 лв. – 2 на сто от началната цена.

Провеждането на електронен публичен търг е уредено в новия чл. 501е на ГПК.

Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17.00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга.

В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове.

След края на електронния публичен търг, платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3 – двуседмичен. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495 – в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. При невнасяне на цената се прилага чл. 493.

Налице е и възможност за закупуване на имот от електронен публичен търг с ипотечен кредит – чл. 501ж:

Покупката на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции. Плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител.

В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите, съдебният изпълнител, извършващ продажбата, връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция.  По писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.

Съгласно пар. 72 на ПЗР на ЗИД ГПК, онлайн платформата следва да бъде създадена от МП в 18-месечен срок от влизане в сила ЗИД ГПК.  Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.

М) Запор на сметка

Запор на сметка вече ще се налага до размера на дълга – чл. 507а, ал. 1. Нещо повече, съгласно ал. 2 когато СИ е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той ще носи отговорността за вреди по чл. 441 ГПК.

Н) Други изменения и допълнения в изпълнителния процес

Налице са и други изменения и допълнения в отделни разпоредби на ГПК, касаещи изпълнителния процес, включително изпълнение върху налични ценни книжа и др. – в ал. 1, 2 и 3  на чл. 515 ГПК, както и за изпълнение върху обособена част от предприятие, която ще се извършва по правилата на публичната продан на недвижим имот. Обособена част от предприятие по смисъла на пар. 1 а от ТЗ е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, кораб, ателие, цех, ресторант, хотел и други подобни).

О) Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост

Създава се нова глава 45 „а“ на ГПК, чл. 518а – Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост. Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект. Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 21 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

П) Изпълнение на задължение за предаване на дете

В чл. 528, регламентиращ изпълнение на задължение за предаване на дете се изменя ал. 5 – Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.“

Създава се ал. 6 – След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба, същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.

Горното изложение по промените на ЗИД на ГПК, приет от 44-то НС на 18 октомври 2017 г. и непубликувано в ДВ към момента (24.10.2017) не претендира изчерпателност, а само маркиране на основните насоки на промените в ГПК, които субективно оценяваме като значими.

Точният текст на ЗИД ГПК следва да бъде публикуван в ДВ след издаване на указ от Президента на РБ.  Законът следва да влезе в сила след 3 дни от обнародването, освен в случаите, в които в самия закон е определен друг срок.

 


Коментари


2 коментара за “Промените в ГПК от 18 октомври 2017”

Поръчител /солидарен длъжник/ съм по два потребителски кредита.Всеки месец ми се запорира част от трудовото възнаграждение,който нетният размер е 514.00лв.Колко трябва да ми се запорира според новите промени в чл.446 от ГПК.

След допълненията в ГПК, чл. 446, ал. 1, в интересуващата Ви част се изменя така: Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна залата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна залата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна залата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Т.е. сумите до размера на минималната работна заплата са несеквестируеми, а над тази сума – зависи от това дали издържате деца или не и размерът на заплатата – чл. 446, ал. 1, точка 1 по –горе.

Вашият отговор на МАРИЯН ДИМИТРОВ КУРТАШЕВ Отказ



Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани