Във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, се предлагат изменения в част седма на ГПК – създава се Глава петдесет и осма „б“, с която се създава уредба, позволяваща приложението на Регламента. /виж мотиви към Законопроекта на МП/
Регламентът предвижда, че вътрешно компетентен за издаване на удостоверението следва да бъде съд или друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.
По тази причина с предложеното допълнение на ГПК се определя, че компетентният орган за издаване на европейско удостоверение за наследство е районният съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако такъв липсва удостоверението се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – от Софийския районен съд.
В съответствие с Регламента е уреден инстанционен контрол над актовете на първоинстанционния съд, свързани с издаването на удостоверението за наследство, с неговото поправяне, изменение или оттегляне, както и със спирането на действието му [1].
Регламент (ЕС) № 650/2012 започва да се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в Регламента. /повече за Регламента: тук/
От наша гледна точка предложените допълнения във връзка с приложението на Регламента са удачни и отговарят на изградените опит и традиции по въпросите на наследяването. Както в мотивите правилно се посочва, към настоящия момент единствено районният съд има компетентност за решаването на въпроси, свързани с наследствените правоотношения. Създаването на нов орган /или възлагането на тази дейност на частни субекти – нотариуси, ЧСИ или адвокати/, на който да се делегира компетентност е неоправдано от правна, а и от практическа гледна точка.
Освен това, районният съд е компетентен що се касае до разглеждането на дела с международен елемент, определянето на обичайно местопребиваване, както по отношение извършването на процесуални действия по събиране на доказателства и връчване на документи в други държави членки. Законът се предвижда да влезе в сила от 17 август 2015 г.
Следва да се напомни, че издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си., /вж. мотиви/ Издаването на ЕУН ще помага за по-бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на ЕС, без да заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. ЕУН следва да е стандартно удостоверение, предназначено да даде възможност на наследници, завещатели, изпълнители или администратори да докажат своя правен статут и/или права. За целта, съгласно предложенията, съдът следва да издава удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. След като бъде издадено удостоверението поражда еднакви правни последици във всички държави членки, което е неговото съществено преимущество.
Наред с въвеждането на единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, се въвежда уредба касателно признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в тази област [2].
[1] Издаване на европейско удостоверение за наследство
Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.
(2) За всички неуредени от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейското удостоверение за наследство, се прилага Глава четиридесет и девета.
(3) В случай че заявлението се уважава, съдът издава удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.
(4) Удостоверението за наследство, както и отказът да бъде издадено, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.
(5) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.
Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство
Чл. 627ж. Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването.
(2) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за поправка, изменение или оттегляне на удостоверението е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.
Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство
Чл. 627з. Спирането на действието на удостоверението, постановено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.“
[2] Проектът на МП и мотиви: тук; Определен е съдът, пред който заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение, както и допускане на изпълнението на съдебно решение, както и съдилищата, пред които може да се обжалват разпорежданията на съда – окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, по нейното седалище или по местоизпълнението. Определени са и съдилищата, пред които да се обжалва, съгласно изискването на Регламента, на разпореждането на първоинстанционния съд – съответно Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд.
Коментари
Все още няма коментари
за “Проект за изменения в ГПК на Министерство на правосъдието. Компетентност на районните съдилища да издават Европейско удостоверение за наследство по Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012г.”