Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

За обществено обсъждане и консултации е предложен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Част от предложенията са :

  • 1. В чл. 8, ал. 1 думите „5-годишна възраст“ се заменят с „4-годишна възраст“.
  • 2. Чл. 56 се изменя така:

„Чл. 56. (1) Предучилищното образование се осъществява от детските градини.

(2) Задължителното предучилищно образование, освен от детските градини,

може да се осъществява и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при

условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното

образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и

информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и

центровете за подкрепа за личностно развитие, а за децата на 4-годишна възраст – само

когато в населеното място няма детска градина.

С така предложените изменения и допълнения се предлагат политики, насочени към въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст на детето.

Налице са някои възражения имено срещу „задължителността“ на това предучилищно образование. Считам, че такава задължителност на образованието за 4-годишн и деца не съответства на традициите и действалата дълги години нормативната рамка, включително конституционна такава, не способства за реализиране на така декларираните от вносителите цели (необходими са конкретни други мерки), не отговаря на най-добрия интерес на детето, който в тази възраст е силно индивидуален, а не стандартизиран. Мярката е непропорционална, необоснована, тъй като целите могат да бъдат осъществени по друг начин, чрез подходящи политики и проекти, без законовото въвеждане на „задължителност“, доколкото осигуряването на леснодостъпна възможност би довело до пълното осъществяване на повечето от поставените цели.

  1. Образованието в институционална среда за деца на 4-години следва да е достъпна за всички възможност, но не може да бъде задължителност. Не са налице и основания за такава задължителност, доколкото съгласно чл. 53 ал. 2 от Конституцията училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. ПРЕДучилищното образование в т.нар. детски градини (чл. 56 ал. 1 от Законопроекта) не е част от „училищното обучение“ и вменяването на задължителност противоречи на конституционната разпоредба посочена по-горе. Съгласно Закона за нормативните актове (чл. 15), нормативният акт трябва да съответства на Конституцията. В този смисъл задължителност на институционално ПРЕДучилищно образование влиза в противоречие с ясната конституционна норма.

 

  1. Образованието в институционална среда за деца на 4-години е необходимо да е реално достъпна за всички възможност. За съжаление до момента това не е така. Това е практически недостъпна услуга в повечето големи градове (изключително остър е проблемът в гр. София напр. поради недостиг на места в детските градини). Затова е и нелогично да се въвежда задължителност за нещо, което е практически недостъпно и бидейки само възможност към момента. По-добре е и е логично властите да насочат усилията си към осигуряване на възможност за такова образование за всички желаещи, за реална достъпност на услугата, вместо да вменяват „задължителност“ по закон. Вносителите сами посочват, че е необходим „двегодишен срок за въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст (до началото на учебната 2022/2023 г.) с цел общините да осигурят места в детските градини и необходимите условия за осъществяване на задължителното предучилищно образование на децата на 4-годишна възраст“. А всъщност трябва да е обратен процесът – да са налице условия и възможности, от които децата и родителите да могат да се възползват безпроблемно, вместо да се изменя закона с въвеждане на „задължителност“, която не може да бъде и реализирана поради множество пречки и недостиг на места, условия и пр.

 

  1. В мотивите се сочи, че цел е „да насърчи приобщаването и да предотврати социалното изключване, а впоследствие и отпадането на деца от уязвимите групи, като им осигури подкрепа за преодоляване на обучителните затруднения чрез ранно идентифициране на потребностите“. Считаме, че мерките, насочени към приобщаването и предотвратяване социалното изключване на уязвими групи следва да се случва посредством конкретни мерки, насочени към тази конкретна цел и към нуждите на тези именно групи – чрез стъпки, политики и програми насочени именно към предотвратяване на социалното изключване, а не завоалирано като изменение в закон, насочен към всички. Тази задължителност няма да спомогне за осъществяването на тази цел, а е необходимо да се работи чрез насочването и реализацията на подходящи мерки и политики именно към групите, застрашени от изключване. Съгласно чл. 26 на ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В случая предвид посочените цели налице е необоснованост, не се установява и необходимост. Необходимост има – от мерки за работа с т.нар. уязвими групи, от борба с бедността, което не може да е цел на законопроекта чрез въвеждане на задължителност на образованието в институционална среда за всички деца на 4-години. Т.е. мярката е НЕПРОПОРЦИОНАЛНА.

 

  1. Изложените в мотивите съображения, че мярката ще подпомогне бедни родители („които без помощта на другиго не могат да задоволяват основни жизнени потребности на децата си“) е похвална, но неясно остава защо трябва да се осъществява чрез въвеждане на „задължителност“. Съгласно логиката и опитните правила няма никаква пречка такива родители да бъдат подпомагани, да бъдат освобождавани от такси, да бъдат включени в различни целеви програми и децата им да имат възможността да посещават детска градина и без предлаганото законово изменение. Декларираната цел да се създаде възможност за възстановяване на дължими от родителите такси за посещение на детска градина в бюджетите на общините за сметка на средства от държавния бюджет може да бъде осъществена и понастоящем без приемането на предложеното законово изменение, въвеждащо задължителност на предучилищното образование за всички 4-годишни деца, затова посоченият мотив не обосновава изменението и се явява голословен.

 

  1. В приложената Предварителна оценка на въздействието се сочи, че „децата, които растат в среда на ниско образовани родители, а езикът, който говорят в семейството не е български, най-често отпадат поради отсъствия, проблеми с училището, семейни и други причини. В повечето случаи на входа на първи клас тези деца са натрупали значителни дефицити, които не могат да се компенсират от училищата…“. Считаме, че констатираните проблеми следва да бъдат разрешавани от компетентните органи и институции конкретно, а не да се търси едно твърде абстрактно и несигурно разрешаване чрез законова промяна, засягаща и групи с високо образование (висше и по-високо) и с говорим език в семейството – български. Ако налице са затруднения и проблеми във фазата на училищното образование от деца, чиито говорим език в семейството не е български, то мерки следва да бъдат взети в тази посока чрез съответните подпомагащи политики, целево субсидиране, насърчаване и пр. спрямо нуждаещите се от такова, вместо да се подменя разрешаването му чрез възвеждане на една спорна за обществото и недобре мотивирана мярка по отношение на всички. Дори финансово, мярка насочена към нуждаещите се конкретно е значително по-обоснована, отколкото финансирането на услуга от държавния бюджет за всички, включително и за тези групи, които нямат нужда от такава услуга и не желаят ползването й/.

 

  1. Изцяло извън полезрението на вносителите е въпросът с правото и възможността за т.нар. „домашно образование“, което е налице във всички други европейски държави и във възрастови групи много над 4-години. Критика, която нееднократно е отправяна и е включвана в обществения дебат – напр. в-к КАПИТАЛ/ 15.10.2018. („Официални данни няма, тъй като държавата приема, че всяко дете, което не е записано в стандартно училище, изобщо не се обучава и не само игнорира усилията и успехите на тези семейства, но и ги преследва. Може ли МОН да ни подготви за живота или „държавата има монопол върху образованието, а ние сме нейни клиенти насила“).

 

Не се взема предвид, че понастоящем не съществуват концептуално алтернативни свободни училища и неучилищни форми на образование и за възрастта, подлежаща на задължително училищно образование до 16 години, между които родителите да могат да избират съобразно индивидуалното развитие и потребности на детето си.

Законодателят продължава да върви в дългогодишния коловоз на държавен монопол, ранна институционализация, стандартизация /който е характерен за друг обществен строй/.

Притеснително е и че особено във фазата от живота, в която детето има безусловна необходимост от стабилност, грижа и възпитание, които са право и задължение на семейството/родителите, държавата чрез МОН възнамерява да отнеме от семейството/родителите от правото на грижа и възпитание, предоставяйки го и то със задължителност на институцията „детска градина“, в която център са програмите и държавните образователни стандарти, трудовият график (смени) на учителките, нивото и нуждите на групата, а не индивидуалните нужди, способности и желания на 4-годишния „ученик“.

Много специалисти смятат, че във възрастта от 3-4-5 години децата имат нужда преимуществено от индивидуална работа, подкрепа и лично внимание, отколкото от институционализация. Индивидуална работа и лично възпитателско отношение според нуждите и възможностите на детето няма заложена в проекта. Няма заложена възможност за индивидуална преценка за готовността, нуждата и желанието и на семейството/родителите и на детето на 4 –години да бъде включено в институционалната образователна среда преди училището.

Поради всичко изложено смятам, че предложените изменения са необосновани, непропорционални на декларираните цели и неотговарящи на най-добрия интерес на детето.

Образованието в институционална среда за деца на 4-години следва да е достъпна за всички възможност, но не може да бъде задължително. Смятам, че една действително добре осигурена и достъпна възможност би била достатъчна за реализиране на декларираните в мотивите цели без да се вменява законова задължителност с всички последици от това.

 


Коментари


Все още няма коментари за “Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани